Кое е добро и кое е зло? На този въпрос са се опитали да отговорят от Alter-Native Collective с проекта си B/W, до който всеки пловдивчанин успя да се докосне, макар и само за една вечер. Колективът включва петимата млади изкуствоведи: Соня Митова, Петко Георгиев, Лора Аболихина,  Джоел Нуро и Павел Начев .Концепцията им? Всичко се върти около Слънцето, което всъщност е градинка, част от градската среда. Хората имат онова понятие за дуализма – доброто и злото, което сме свикнали да изобразяваме съответно чрез бялото и черното. Тук идват и платната. Чисто геометрично злото е изобразено като една фуния. Моментът, в който попаднеш в него – то те поглъща. Върху платната са изписани различни думи, рамкиращи Злото. Алчност, Гняв, Страх консУМИРАЙ, но основата на всичко е ЕГОизъм, тъй като това Его пуска корени и всъщност е началото на всичко останало, което е изписано. От другата страна инсталацията преминава през две дървета, едно от които е скрито зад надписа „Тук няма дърво”. Защо? На злото не му пука и засенчвайки го сякаш ни казва „Да не ви пука за природата! Тя не съществува!”. От другата страна, макар и доста окастрено, стои доброто. Хоризонтално платно, което олицетворява идеята, че доброто няма начало, както и край. То не се нуждае от надписи, които да уточняват неговата сила. Само по себе си Доброто е обяснение.

След като ти бъдат поставени тези два въпроса за Доброто и Злото се насочваш и към последната част от инсталацията – Лабиринтът. Всъщност, той е бил и най-труден за изграждане – три дена по 19 часа младежите са седели под дъжд, Слънце и каквото им е предоставила Майката природа, за да могат да завършат своя проект успешно.  Лабиринтът е една алегория на мита за Тезей и минотавъра. Щом влезеш вътре да не търсиш физически героите от старогръцките митове, а да намериш вътре в себе си нишката на любовта на Тезей, както и минотавъра. Щом ги намериш ти остава единствено да блуждаеш и да потърсиш самия себе си. Центърът на лабиринта е мястото ти, където след цялото това преживяване можеш да седнеш и да си помислиш за всичко видяно до сега. Да преосмислиш ежедневните понятия за Добро и Зло, на които обръщаме все по-малко внимание. Очаква се, че повечето биха избрали Доброто, затова и лабиринтът контрастира със своя черен цвят.

За десерт бяха подготвени и няколко филма, повечето от които на Джоел Нуро. „Театър на сенките”, който е сниман специално за тази инсталация и реализиран, благодарение на помощта от Театър Хенд. Той е на тема Емпатия, започващ с конфликт между героите, преминаващ през опит за разяснение и завършващ с приятелска прегръдка. Тъй като е театър на сенките, тези неща няма как да бъдат изказани чрез мимики или думи, за това и усещането от подобен филм е много по-силно.

Това не само е начин да се покаже, че младият ум е буден и креативен, но и страхотна демонстрация на това как бихме използвали до болка позната градска среда за изкуство. Дори една градинка, която подминаваме всеки ден, би могла да се превърне в Слънце! Касетките, които виждаме във всеки един магазин, се трансформират в цял лабиринт,а  два най-обикновени плата поставят въпроси, които те оставят безмълвен за секунди.