Аня Петрова
Събуждаш се сутринта, пиеш си кафенцето, пушиш си цигарата и мислиш. Мисленето винаги е било много важна част от сутрешната рутина на средностатистическия българин. Нямаш работа, не учиш, а дори и да си учил е нямало особено много смисъл, защото си записал заради баба ти, която все повтаряше „Важно е китап да има, баба”. Еми, имаш го, ама на. За успокоение обаче на всеки депресиран от стечението на живота си човек решение се намери! Изкуство. Ами, да, я се огледайте – куцо и сакато се подвизава като най-великия артист, раждал се някога на милата ни планета. Защо пък точно ТИ да не можеш да го направиш?
Много хора, на първо място пак баба ти, ще ти кажат, че да си артаджия не е много печелившо, но важното е професия да има. Помните ли филма „Професия блондинка”- да, нещо подобно е, но тук едва ли ще има щастлив край и сладко кученце. Ще отнеме известно време докато се вкарате във филма, че сте човек на изкуството. Първо -пърформънси, арт-инсталации, локации и други хубави типично български думи винаги биха помогнали ако си ги вкарате в речника. Носете шапка и шал, това дори аз го правя, за да изглеждам по-така арт някак. След опаковката се заемете с не толкова важната част – с коя страна на изкуството искате да се занимавате. Това е една супер лека подробност, която бихте могли да пропуснете. Винаги много съм обичала хората, които казват, че творят само за себе си и после правят изложби, издават си книгите, показват трейлъри към филмите си. Ама нали си го направил за теб си, защо го разпространяваш толкова старателно? Все пак, това се преобръща в момента, в който някой го хареса. Тогава артът ти бива инспириран от приятели, семейство, кученце, дървото пред блока ти, камъкът, в който се спъна и няколко вида минерали. Друг вариант е да помолиш някое тригодишно детенце да ти нарисува три червени линии върху платно метър на два. Тъй като детето си няма и идея какво е авторско право, ти казваш, че си се събудил в три през нощта и вдъхновен от сънищата си създал това. Е, как да не му стряскаща сума в евро? Вярвате ли, че това е реалната им стойност? Вярвате ли, че някой ден те биха могли да стоят редом с творенията на Тициан, Фурини, Арчимболдо, Соларио и много други имена в Музея на историята на изкуствата във Виена? Важното е да бъдеш артаджия, независимо какво. Все тая, че изкуството ти не допринася абсолютно нищо за този свят, освен че обърква хората. Ей, както казва една приятелка „Дай ми музика да я почувствам. Другото не го разбирам”. Аз се опитвам да й обясня, че в цялостната си форма това е идеята на изкуството – да го почувстваш. Сигурна съм, че някой изпитва дълбока почит и любов към гореспоменатите три черти, но да си го кажем – твърде много се насъбраха последно време. Твърде много студени и никакви изкуства. Твърде много хора, които с времето започват да си вярват. Не отричам, че има диамантчета, напротив! Виждала съм и аз всякакъв вид абстрактно изкуство, експресионистично и какво ли не – то просто се усеща когато е направено с желание, а не с цел.
Не ме разбирайте погрешно, не искам да кажа, че си художник само ако си в музей, писател, само ако те изучават и музикант само ако има кръстена академия на теб. Напротив! Но си мечтая пък аз сутрин с кафето хората да започнат да разграничават най-сетне модерното изкуство от БУМЪТ на артчикии, които ни опръскват по лицата. Бездарни, безхарактерни, безсмислени хора, опитващи се да пробутат абсолютно същите като себе си произведения на масата. Столовете, от друга страна, стоят и чакат да стане модерно да създаваш естетика и красота. Да стоиш пред картина и да плачеш, просто защото е красива. Да не стоиш с часове, мислейки какво е искал да каже авторът, защото очевадно той си го е написал. Да няма повече сковани пръсти и ледени гласни струни, даващи ти „музика”. Еми, май с чакането ще си останем...
П.С. Горенаписаното е инспирирано от арт събитие в Пловдив снощи, което не си заслужава друго описание
