Print this page
Ако човек може да прави любов с музика, това се случи снощи на сцената в Концертна зала. Португалската дива Крищина Бранко сякаш се любеше с фадото пред несвикналата с подобни гледки пловдивска публика. Тази нежна, изтънчена и елегантна дама се разтапяше при всеки тон. Поемаше въздух и задържаше страстно енергията, преди да пусне яркия си, чист и толкоз съвършен глас с такова чувство, че всички й завидяха. Заради усещането да разкриваш всичките си чувства, цялата си душа пред толкова много хора по толкова красив начин- с песен.  След всеки финал на пиеса Крищина леко навеждаше глава и издишаше въздуха от току що случилата се любов бавно, нежно, с едва доловим звук, като след върховния физически момент. После надигаше глава към публиката и пускаше най-искрената усмивка от щастие, която човек може да си представи.
 
Това бе концертът на Крищина Бранко и хармоничната й банда снощи. Бе любов за една нощ, която обаче остава в сърцето завинаги. При това любов с премеждия. Преди случването й тя бе отменяна веднъж през пролетта заради лошо време, а вчера се наложи да бъде преместена от Античния в Концертна зала отново по желание на природата. Не случайно една от най-страстните песни снощи бе „Ако не вали толкова много тази нощ, любов моя”. Както повеляват законите на фадото, снощи гласът бе в центъра, премина през душата на изпълнителя, за да се излее навън и да предаде меланхоличната емоция на фадото. Крищина пя за тъга, копнеж, раздяла, болка, но в същото време на сцената имаше само любов. Беше красиво…

2 comments

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…