Аня Петрова

Колко често ходите на театър? Можете ли да преброите колко постановки сте гледали през целия си живот? А колко от всичките тези пъти сте се чудели какво по-точно се случва зад декорите? Е, ако ви е интересно, „Смях в залата” може по-възможно най-достоверния начин да ви покаже това.

Далечната 1970 години, Майкъл Фрайн гледа премиерно представление и в главата му изниква мисълта как зад сцената е било много по-забавно. Това довежда до премиерния през 1982 година спектакъл „Смях в залата”. Обикаля целия свят и обира награда след награда, а сега, 32 години по-късно, постановката се играе с все същата сила и успех. В българския състав се включват Асен Блатечки, Калин Врачански, Яна Маринова, Невена Бозукова, Милена Маркова, Алексей Кожухаров, Стефан Щерев-Чечо, Добриела Попова и Васил Банов. Повече от впечатляващ екип, който успя да препълни Дома на културата. Любовен триъгълник, довел до много сълзи и една бременност. Алкохолизъм, който изглежда заразен в края на представлението. Фобия от кръв и агресия, която сякаш привлича именно тези две неща. Как се работи в екип с хора, които дори не можеш да понасяш. В първо действие се разиграва техническата репетиция за последното представление на „трупата”, която в последствие се оказва генерална. Всичко върви стремглаво надолу, а режисьорът, в ролята Асен Блатечки, не може да се откъсне от своите успокоителни. Неговата любима, Вики, изиграна от Яна Маринова, пък остави без дъх мъжката част от публиката и получи доза благородна завист от дамите. През по-голямата част от представлението тя беше по бельо, а тялото й със сигурност нажежи обстановката в цялата зала. Човекът, написал тази постановка със сигурност знае какво е да си зад кулисите, смята Асен Блатечки. Според него именно чрез тази игра публиката може да се докосне до целия процес на работа. Забравените реплики, гневът между актьорите, който може да провали всичко. Амбициите, които не винаги биват покрити. И единственото, което ти остава накрая е да се разсмееш.

Това не е дълбоко философска постановка. Не се говори за живота, вселената и всичко останало, а за най-обикновеното нещо на този свят и в същото време най-сложното – човекът и взаимоотношенията му с останалите хомо-сапиенс на тази Земя. Всичко е представено по начин, от който на следващия ден няма как да се събудиш без мускулна треска в корема, родена от тези двата часа смях. Понякога имаме нужда да спрем да мислим и просто да се посмеем.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…