Какво по-хубаво от това да сбъднеш своя мечта? Да се занимаваш с това, за което си знаел, че си предназначен цял живот. Да бъдеш вдъхновение за младите и размахнат пръст в лицето на възрастните, които така и не направиха това. Може да попитате Екатерина Костова, която снощи представи своето последно творение „Писма под възглавницата“. Преди години издава първата си книги, но след нея идват десетилетия затишие. Затишие, но пък пред буря!

Като всяко едно момиче, Екатерина също е писала писма. Знаете ли онова усещане, да намериш старите си писма и пак да ги прочетеш – ето така се чувствах като намерих разказите си, сподели тя от сцената на Петното. Разкази, написани преди двадесет години, но целия си живот прекарали в кутия. Винаги близо до Екатерина, независимо колко жилища е сменяла, тази кутия винаги е била наблизо, докато не е дошъл моментът ѝ на свобода. Преминава през къде дълбока, къде не чак толкова редакция, за да може да завърже единадесетте разказа в роман. Приликата между момичето и жената Екатерина е състраданието към хората, за което и с което пише. Тъга по човека, че той страда, че може да бъде самотен. Това са разкази, които говорят за тъгата с едни светли думи. Все пак, щом си намира разказите, толкова години по-късно, в главата ѝ изниква мисъл „Това момиче трябва да продължи да пише“. Макар и да се е занимавала с журналистика, в която е имало и писане, то художествената литература е нещо много по-различно. Именно и професията ѝ се намесва тук. От децата си научих едно – камерите стават малки, телефоните стават малки и текстовете трябва да стават малки, сподели Екатерина. Вече е подготвила нова книга, която е написана и я чака само пътят на издаването. Става въпрос за обхващането на един дълъг период от време, 50-60 години. Животът, света, промените – неща, за които ние си знаем, но никой не пише за тях, а всичко това ще бъде побрано в рамките на около 150 страници. Няма време да се четат дълги книги, защити мнението си писателката.