Почти театрален… Почти спектакъл… По-скоро граничещ с приятелски разговор. Единствената разлика между приятелското споделяне и моноспектакъла на Весела Радева се състои в това, че Весела е на сцената. И край.

В 4хП не се играят традиционни театрални постановки, каквито сме свикнали да гледаме. Там не се играе, а се случва нещо. Точно определен и наизустен сценарий рядко има и актьорите свободно могат да променят текста през собственото си съзнание, да импровизират и сами да случат събитията. Или пък не сами, а заедно с публиката.

„Една голяма малка лудост“ е по текст на Николай Георгиев, който младата актриса не изигра, а изживя на сцената. Ако някога сте се чудели защо булките бягат от сватбите си – отидете да видите. Обществото ни е движено от норми, но какво са нормите ако не просто единица мярка за нелепост? Нормата е граница, след чието прекрачване започва същината на живота. Веднъж прекрачени, границите спират да съществуват и душата може да се рее освободена от досегашните ограничения, които е търпяла.

Колко пъти сте правили това, което трябва, защото се чувствате задължени от собствените си нрави и очаквания на хората около вас? Колко пъти сте пренебрегвали собствените си желания в името на това близките ви да бъдат щастливи? Весела представи монолога на една свободна душа, която успява да пребори собствения си страх. Така силно се припознах в нейните думи, че в един момент, съвсем неусетно, се оказах седнала на стол срещу нея, част от случването, оглеждаща се в очите ?. Това му е хубавото на почти театралния театър – във всеки един момент актьорът може да ви предизвика и провокира или пък вие да направите същото с него.

Някъде, разпокъсана между телефонни разговори и гари, стои една почти случила се и почти изживяна любов. Едно такова силно усещане, което те кара да мислиш, че си откраднал миг от собствения си живот, което ти вдъхва смелост и кураж. Ако сте изживели нещо подобно, макар и много отдавна, преди години, тази голяма малка лудост ще провре пръсти между ребрата ви и ще достигне едно прашасало кътче във вас, което е чакало да бъде събудено.

А как започна всичко и как ще продължи… Всеки сам пише историята си.