Това е един спектакъл, умело маскирал нещастието на едно семейство с комедийни диалози

„Любовта – това съм аз“ съвсем не е проста комедия. Тя вплита в битието психология и философия

Стефка Георгиева

Пловдивския театър ни изненада с още една прекрасна премиера тази година. Представлението „Любовта – това съм аз“ бе представено за пръв път на пловдивската публика миналата вечер в Дома на културата „Борис Христов“. Пиесата е на френския актьор и драматург Себастиен Тиери, а режисьор е Андрей Калудов.

Към младата пловдивска трупа, като гост се присъедини и забележителната Латинка Петрова, която показа едно различно, по-меко лице на зрителите, а на сцената си партнира с Маряна Йотова, Елена Атанасова, Пьотр Кшемински и Тодор Дърлянов, които смаяха и искрено разсмяха присъстващите в залата.

Макар и да имаше искрено комични моменти в постановката, тя не е просто комедия. Това е история, която представя образа на жена през различни очи – тези на съпруга й и очите на доставчик на минерална вода. И в този контекст повече от съвършено се вписва цитата: „Зад всяка красива жена има по един мъж, на когото е омръзнала“. Такъв бе случаят, поставен на сцената на „Борис Христов“. 

Главната героиня Натали е отражение на мъжете около нея и по-скоро на личните си усещания. Съпругът й не се интересува от нея, той я виждала като грохнала старица и около него тя наистина се чувства като такава. Но срещайки се с Ерве (доставчикът), тя разцъфтява като цвете през пролетта. Става жизнена, усмихната и по-сексапилна. Що се отнася до съпругът й – за него жената, която няма, сиреч чуждата, е по-красива и по-желана. Когато обаче Натали го напуска, той я вижда с очите, с които я е гледал когато са се оженили – нежна, женствена и млада.

Това далеч не е комедия, а по-скоро постановка, поставяща въпроса: „Правим ли щастлив човека до себе си?“ Не само жените, но и мъжете са отражение на демонстрираното поведение към тях. Чисто психологически, желаният човек се чувства добре, а това несъмнено се отразява и във външния му вид. В „Любовта – това съм аз“ ставаме свидетели на една почти изгубена, но не безвъзвратно, младост, която успява да бъде възвърната заедно с желанието за живот и щастие. И да, определено любовта сме ние, според пловдивския театър. Актьорите ясно и красноречиво ни показват, че в една връзка ще получим това, което даваме от себе си, а ако сме пестеливи в изразяването на чувствата си, то няма как да очакваме половинката ни да сияе като слънце, красива, щастлива и с топла усмивка.

Важно допълнение към целия спектакъл беше и декорът, целия в червено. Това е не само цветът на любовта, но и на агресията, която е спотаена дълбоко в образа на Кшемински, които изпитва истинска неприязън и погнуса от собствената си съпруга. Те са разделени в огромен хол, а по между им има сякаш непреодолима пропаст, върху която е поставена огромната червена маса, сякаш да скрие неизказаното. А актьорите с лекота изпълниха цялото това пространство, без да ограбят и капка от емоцията на публиката. Няма как да не отчетем играта на Дърлянов, в която той надгражда самия себе си като актьор. Младият актьор се справи повече от чудесно и можем да отбележим, че 2015-та определено е силна година за таланта му. 

Хуморът и трагедията са умело преплетени в неразделима нишка. Личната трагедия на една отхвърлена жена е гримирана в комедийни диалози, които ни разсейват от нещастието на френското семейство и ни позволяват да дишаме по-леко в тази иначе задушлива обстановка на изпразнения от към любов дом. И все пак щастлив край има, макар и не за всички. Но няма да ви разкажем целия сюжет. За да разберете и видите какво точно се случва на сцената, можете да посетите представлението на 21-ви декември.