Кадрите по актьорско майсторство, които запълват театрите и снимачните площадки, излизат най-вече от НАТФИЗ. Но освен академията има и още няколко учебни института, които също държат нивото и то не по-лошо. Разбира се, сравняването между школите е напълно ненужно и нелогично. В крайна сметка, всичко се осланя на трудолюбието и в доста голяма доза на късмета.
Снощи посетихме родната школа в Пловдивския университет, където гледахме открития изпит на II курс по актьорско майсторство с преподаватели Веселин Ранков и Ивана Папазова. Имена, които сами по себе си, носят достатъчно тежест. Цяла България е слушала многократно гласът на г-н Ранков, озвучавал едни от най-знаменитите сериали, излезли на екрана като "Ало, ало", "Алф" и други. А и не веднъж е блясвал и на сцената, водел е знаменити мероприятия и още много.
Ивана Папазова е добре позната на плодивската публика, а и не само, с постиженията, таланта и множеството си превъплъщения.
Под тяхно ръководство, студентите излязоха на сцената на Учебния театър и представиха събирателен спектакъл от откъси на Шекспир, наблягайки главно, да не кажем и изцяло на комедиите му. Достатъчно свързваме гения с трагичността на Отело, шизофреничната психология на Хамлет и кръвопролитията в Ричард III-ти, затова забавните му пиеси, дойдоха повече от добре дошли. Така или иначе, малката зала бе претъпкана, пукаше се по шевовете, затова някои дошли дори не успяха да влезнат. Освен роднини и приятели, на събитието присъстваха и преподаватели от университета, и няколко специални гости от Пловдивският театър в лицето на директора Кръстьо Кръстев, актьорите Ники Станчев, Стоян Сърданов и други. Народ имаше и през по-голямата част от времето, той се смееше. Да, смехът бе основна тема през този час и половина.
Младите студенти представиха част от "Сън в лятна нощ", "Укротяване на опърничавата", Двамата веронци", "Комедия от грешки" и още много, с който както ни сподели доц. Ранков за поканени във Варна, за да представят Пловдив в театрален фестивал. Можем да им пожелаем само късмет!
Колкото до самата постановка, тя беше разновидна откъм изпълнение. Децата не можеха да прикрият своето притеснение и има още много какво да учат, но да не забравяме, че те са само II-ри курс и в опитни ръце могат да бъдат шлифовани достатъчно, че да станат конкурентно способни, стига разбира се, да имат вяра в себе си и да не спират да работят. Защото 90% от таланта е бачкане и само бачкане. Някои изпъкнаха доста блестящо и дадоха заявки за едно добро развитие, други имат да извървят дълъг път. Не можех да не забележа пропуски тук-там, недоусъвършенствано присъствие и леко замърсяване, но може би не е правилно да си твърде критичен към младостта, защото тя е точно за това - да те научи и подготви за в бъдеще. В крайна сметка, никой не се е родил готов, пътеката е трънлива, а това е един начален етап, който само ще се доразвива.
Интересното в случая е, че виждането на режисьорите е опростено. Когато чуем Шекспир, се сещаме за епохалните костюми и стихотворната форма на изказа, но в тази постановка, текстът бе предаден по един по-олекотен и не натоварващ вариант, сценографията бе изчистена откъм декор и помпозност. Нямаше ги големите бални рокли, нито типичните селски облекла. Черното преобладаваше като цвят, за да изпъкнат лицата на участниците. Няколко стола, две пейки и една маса - понякога това е достатъчно! Важно е въздействието, а не дрънкулките, с които актьорът "си играе", за да отвлече вниманието от главната идея. Затова младежите разчитаха най-вече на себе си и партньора. Като цяло, представлението бе живо, стегнато, без излишни разгъвания и органично.
За сега, ще следим развитието на новите таланти и ще очакваме следващата им изненада.