Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла
Паулина Гегова
Всички сме запознати с историята на Дороти, нейния любимец, Тото, и приятелите й, в търсене на сбъдване на мечтите си. Гледали сме я под много форми - филмови, анимационни, както и театрални. Снощи в Дом на Културата "Борис Христов" се случи едно чудо за деца и пораснали такива. Държавна опера Пловдив ни изненада с мюзикъла "Магьосникът от Оз". И каква изненада бе само! Грандиозна!
Залата бе препълнена! Малчугани тичаха наляво-надясно, родителите им ги гонеха с блажени усмивки, навсякъде цареше блясък и уют, като по старите ленти. Трудно ми е да опиша състоялото се вълшебство. Сетивата ми се боричкаха между професионалната ми оценка и завръщането към детството в най-непорочния му вид. В продължение на два часа и половина, забравих възрастта си и се впуснах в тази шеметна въртележка.
Представлението беше на изключително високо ниво - издържано, пищно, без да е прекалено, обогатено, а живата музика на симфоничния оркестър на операта, изпълнена брилянтно. Имах чувството, че наблюдавам анимационен филм на Дисни в реални обстоятелства. Артистите от състава показаха, че не само пеят и танцуват прекрасно, но са и добри актьори. Нещо много важно за спектакъл от такъв мащаб.
Сценографията, костюмите, хореографията, музиката....Ах...музиката....Въодушевяваща, красива и вечна. Главната тема на Somewhere over the rainbow звучеше толкова перфектно, почти нереално, че се чудех дали не е на запис. Но запис нямаше. А ефектите! Каква класа само! Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла. Направих експеримент да заведа племенника си, който е само на осем, а той остана очарован. Прие нещата толкова присърце, че по едно време искаше да се качи на сцената и да набие злата вещица, докато заедно с това броеше бройката на изпълнените песни и се интересуваше няма ли да пеят още. Когато го попитах какво му е направило най-силно впечатление, без да се колебае отвърна - Торнадото! И разбира се, кучето Тото, което изненадващо беше истинско. Каква уникална щриха! Не вярвах, че в България може да се създаде нещо подобно, но родните творци все повече ме впечатляват.
На всичкото отгоре, "Магьосникът от Оз" не е лишен откъм смисъл. Не е само забавен разказ, но и дълбокомислена философия, предоставена по достъпен начин. В него има зачекнати не една или две важни теми, като силата на приятелството, любовта към семейството и дома, борбата за оцеляване и себе откриването. Докато героите тършуват в този илюзорен свят, където доброто се съчетава със злото, те карат и да се замислиш и може би да си изведеш поука. За децата, това е творчество, което лесно може да засади определени морални принципи и ценности. Във всички случаи, зрителите не останаха аморфни и съм сигурна, че залата ще се препълва и за в бъдеще.
Така че, ако се чудите как да прекарате времето си приятно и да обогатите отрочето си, не се колебайте. Направете си това удоволствие! В никакъв случай няма да е загуба.
http://kapana.bg/stzena/item/4122-magyoosnikat-ot-oz-ozhivya-na-stzenata-na-boris-hristov#sigProIde4301a5798