Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла

Паулина Гегова

Всички сме запознати с историята на Дороти, нейния любимец, Тото, и приятелите й, в търсене на сбъдване на мечтите си. Гледали сме я под много форми - филмови, анимационни, както и театрални. Снощи в Дом на Културата "Борис Христов" се случи едно чудо за деца и пораснали такива. Държавна опера Пловдив ни изненада с мюзикъла "Магьосникът от Оз". И каква изненада бе само! Грандиозна! 

Залата бе препълнена! Малчугани тичаха наляво-надясно, родителите им ги гонеха с блажени усмивки, навсякъде цареше блясък и уют, като по старите ленти. Трудно ми е да опиша състоялото се вълшебство. Сетивата ми се боричкаха между професионалната ми оценка и завръщането към детството в най-непорочния му вид. В продължение на два часа и половина, забравих възрастта си и се впуснах в тази шеметна въртележка. 

Представлението беше на изключително високо ниво - издържано, пищно, без да е прекалено, обогатено, а живата музика на симфоничния оркестър на операта, изпълнена брилянтно. Имах чувството, че наблюдавам анимационен филм на Дисни в реални обстоятелства. Артистите от състава показаха, че не само пеят и танцуват прекрасно, но са и добри актьори. Нещо много важно за спектакъл от такъв мащаб. 

Сценографията, костюмите, хореографията, музиката....Ах...музиката....Въодушевяваща, красива и вечна. Главната тема на Somewhere over the rainbow звучеше толкова перфектно, почти нереално, че се чудех дали не е на запис. Но запис нямаше. А ефектите! Каква класа само! Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла. Направих експеримент да заведа племенника си, който е само на осем, а той остана очарован. Прие нещата толкова присърце, че по едно време искаше да се качи на сцената и да набие злата вещица, докато заедно с това броеше бройката на изпълнените песни и се интересуваше няма ли да пеят още. Когато го попитах какво му е направило най-силно впечатление, без да се колебае отвърна - Торнадото! И разбира се, кучето Тото, което изненадващо беше истинско. Каква уникална щриха! Не вярвах, че в България може да се създаде нещо подобно, но родните творци все повече ме впечатляват.

На всичкото отгоре, "Магьосникът от Оз" не е лишен откъм смисъл. Не е само забавен разказ, но и дълбокомислена философия, предоставена по достъпен начин. В него има зачекнати не една или две важни теми, като силата на приятелството, любовта към семейството и дома, борбата за оцеляване и себе откриването. Докато героите тършуват в този илюзорен свят, където доброто се съчетава със злото, те карат и да се замислиш и може би да си изведеш поука. За децата, това е творчество, което лесно може да засади определени морални принципи и ценности. Във всички случаи, зрителите не останаха аморфни и съм сигурна, че залата ще се препълва и за в бъдеще. 

Така че, ако се чудите как да прекарате времето си приятно и да обогатите отрочето си, не се колебайте. Направете си това удоволствие! В никакъв случай няма да е загуба. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…