Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега
Паулина Гегова
Премиерите в Драмата валят из ведро! Новата година започна ударно, а екипът на театъра, явно няма никакво намерение да спира до тук. Можем само да се радваме! Малко по малко, тъмните години на българската сцена си отиват, премахнати като от палач. Изпълва ме нескрита радост, че залите са препълнени, а за много постановки, билети се купуват с месеци предварително.
Снощи, присъствахме на поредната премиера на Драматичен театър "Н. Масалитинов". Добре познатите ни лица - Асен Блатечки и Атанас Атанасов, събраха купища посетители, на които представиха пиесата на Жорди Галсеран, със специфичното заглавие - "Кредитът".
Когато чуем тази дума сърцето ни се свива, а нервите се изпъват като струна. Тя влияе като изстрелян куршум, целящ да те улучи централно в тялото. Кредитът е свързан с огромна зависимост и опасност. Дълговете към банката са едни от най-проклетите, но често обикновеният гражданин е притиснат в ъгъла и няма друг избор, освен да поеме този риск. Каталонският драматург е напълно наясно с тези факти, затова ги е поднесъл по един комичен начин. Доста хитра формула за успех - актуална, лесно разбираема и модерна. Той се забавлява с проблемите на световната икономическа криза и с ирония и доза цинизъм се спира на изгубените човечност и солидарност и на огромното значение, което обществото придава на парите.
Знаем, че парите са основен двигател на обществото. Крикът, който го издига или ножът, който може да го разпори. Бедният човек е отчаян, а отчаяните са готови да стигнат до крайности. В "Кредитът" обаче, крайностите не са груби и първични, те събуждат вътрешните съмнения в индивида и тези в близките му. Сигурността рухва като кула от карти и всичко това само заради една внедрена идея, която се оказва и пагубна.
Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега. Иначе достолепният Атанасов, който винаги изпъква с класата си, тук е смачкан, подигран и дори леко малтретиран, а лошото момче на българското кино, от силен и упорен, се превръща в жалък и без грам достойнство узурпатор на собствените си принципи.
Режисьорският поглед на Бина Харалампиева е изчистен и в същото време не лишен от модернизъм. Той се вижда най-ясно в музикалния съпровод и мултимедията, която приема ролята на трети актьор. В нея се крият Калин Врачански и Василена Атанасова, които трудно можем да разпознаем, но не това е най-важното. Важен е замисълът и тази отдалечена връзка с любимите хора. Не случайно не ги показват на сцената, нито пускат гласовете им. Те остават някак си анонимни, обозначени единствено с имената си и нищо друго. Говори се за постъпките им, но не и за характерите им. Самият герой на Блатечки не може да каже нищо за иначе обичната си жена. Не може да я определи, не може да си спомни какво го е накарало да се влюби в нея и в това има дълбок контекст. Дали с годините забравяме какви сме били преди? Дали се осланяме единствено на навика да бъдем с един човек и до къде стига предателството?
Любопитно е как комедиите носят в себе си морален и ценностен смисъл. Как през смеха усещаш и нещо друго. Може би не го осъзнаваш на момента, но то се загнездва в гърдите. Нужно е само да му обърнеш внимание. Тази постановка е точно такава и си заслужава. Ту ще ви развесели и ще ви покаже едно приятелство, заформящо се по абсурден начин, ту ще си имате едно на ум, следващия път, когато стъпите в банката!
http://kapana.bg/stzena/item/4135-smyah-i-otchayanie-v-kreditat#sigProId24af689386