"Шепа спартанци под натиска на Ксеркса, ще ни избият" - продуцент Росица Вълканова

Паулина Гегова

Вторият ден от София филм фест, мина повече от добре. Залата на Lucky - дом на киното се напълни от почитатели и ценители на българското кино, както и от колеги от Драматичен театър Пловдив. Сред тях бяха Ивана Папазова, Симо и Ирен Алексиеви, Тихомир Кутев, Ники Станчев, Росен Чепилски и други. Всички те дошли, за да подкрепят своя колега Красимир Доков, участващ в новия филм на Иглика Трифонова: "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син". 

Филмът е копродукция между България, Швеция и Холандия. В него се говори на английски, немски и босненски. Сюжетът заляга на действителни събития и показва съдбата на оцелелите след войната в Босна и Херцеговина през 1992г. 

"Прокурорът не е филм, за който бихме ви пожелали "Приятно гледане". Дръзнахме да разкажем една чужда история, за една война, която на нас ни е колкото далечна, толкова и близка", споделя Иглика Трифонова, режисьор на кино лентата, която е отнела десет години, за да се реализира. Тези десет години, изобщо, не са минали напразно, защото са дали шанс да се събере един професионален екип, с професионално визуално и емоционално виждане. Като режисура и операторско майсторство, лентата е изчистена, без ефекти и гръмки сцени. Напротив, тя се докосва до семплото и действително-детайлно европейско кино, в което се държи повече на истината, отколкото на лъскавата фасада. Не е това, на което сме свикнали и с което ни заливат по екраните. Филмът е голяма лъжица за българското кино, но крайният резултат е повече от впечатлителен, особено за нас, българите, които някак си, можем да съчувстваме на съседите си и да усетим болката им. Самият актьор, Изудин Байрович е преживял войната, играе себе си, своят разказ. Нещо умопомрачително и разтърсващо.

"Когато някой каже, че филмът е тежък... Е, не е весел! Ежедневието не е весело, но най-важното е да ви докосне". 

Такъв бе и ефекта. В киносалона не се коментираше, цареше мълчание, тук там някое друго подсмърчане, а накрая, зрителите избухнаха с аплодисменти и отправиха въпросите си към любимия пловдивски актьор, Краси Доков, който играе "лошия герой" в продукцията, ако изобщо можем да съдим тези хора и техните действия. 

Той сподели, че това е било едно от най-хубавите преживявания в живота му. Смислено и важно! Трудно, но облагодетелстващо. Персонажът на Доков е събирателна от две реални личности, взимали участие в извращенията в Белите къщи в Сараево. 

"Според мен, миналото се повтаря и сега. А сигурно е и нормално! Може би, филмът трябваше да излезе преди емиграционната вълна" - отговори актьорът на въпроса ми за сегашното положение в Европа и бежанците. Дали е прав, не знам! Дали един филм би бил от някакво значение, също не знам. Знам само, че омразата и различията все още продължават да разкъсват и разделят хората един от друг. Дали тази злоба, тази вътрешна война някога ще спре, не е ясно. Малцина са тези, смеещи да вярват. Но както казва един босненски поет: Това е земя на кръв и тя винаги ще блика от омраза.

Link към trailer-a: https://www.youtube.com/watch?v=C0IH4W6q3wI