Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин

Паулина Гегова

София Филм Фест продължава с пълна сила. Фестивалът наистина е чудесен, изпълнен от качествено кино, което събира малки и възрастни, желаещи да се докоснат до чудото на съвременния свят. 

Вчера беше един от най-престижните дни, защото на гости ни бе големият режисьор с пловдивски корени, Тед Кочев. Познат е най-добре с филма "Рамбо, първа кръв", но не само този шедьовър може да изкара от ръкава си, творецът. След разходката из Пловдив, г-н Кочев пристигна в Lucky дом на киното, заедно с братовчед си, за да представи филма "Да се събудиш в страх" и да раздаде автографи. Той е вече доста възрастен, придвижва се с бастун и трябва малко да му се помага, но усмивката не слиза от лицето му, а хуморът му е все така млад и непокътнат. Не пропусна да покаже новата си лична карта, която са му издали толкова бързо и да благодари на кмета на Пловдив, както и на други видни български граждани, помогнали му да се почувства у дома. 

Режисьорът разказа няколко истории, свързани с кино лентата, които разсмяха и трогнаха присъстващите.

"Да се събудиш в страх" е направен през 1971г. Сниман е в малко миньорско селце в Австралия, онази дивата и груба, коренно различаваща се от забързания и развит Сидни. Там гъмжало от мухи. Малки, дразнещи животинки, които постоянно наблюдаваме и във филма. На Кочев му се налагало да носи шапка с пришита мрежа за козирката, за да предпазва очите си. Но въпреки че ги защитавал, нещата не стояли така и с устата му. Със смях сподели, че на ден изяждал поне 12 мухи, което накара публиката да изригне в кикот.

Друга интересна история е, че още тогава, през далечната 71-ва, "Да се събудиш в страх" гостувал на кино фестивала в Кан. Кочев седял на първия ред на балкона, ложе запазено само за режисьори, сценаристи и продуценти. По време на прожекцията, един непознат за него мъж, стоящ зад гърба му, постоянно хвалел филма. Възклицанията и гласното му мнение, галели слуха на създателя. Колкото и да наблюдавал непознатия, около 25 годишен младеж, така и не можел да разбере кой е. А той продължавал ли, продължавал. Когато прожекцията приключила и Тед напуснал салона, отишъл при ПР-ите и ги попитал кой е този човек. Те не можели да се сетят, затова изчакали всички да излязат. Виждайки мъжът, Кочев го посочил, а събеседниците му се усмихнали иронично. "А, той ли? Млад американски режисьор, има само един филм зад гърба си. Той е никой!" Но нашият кореняк държал да научи името му. Отговорът бил поднесен лаконично, без да му се придава каквато и да е тежест - Мартин Скорсезе... 50 години по-късно, "Да се събудиш в страх" е вкаран в "Кан класика", където се селектират най-добрите кино творби на всички времена. Смешното е, че Скорсезе е член на журито. 

Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин. Трети се е спасил от смъртта по изключително смел и хитър начин. След престрелка, турците са проверявали дали има оцелели, като режели дясното ухо на всеки един труп. Семейството на чичо му било избито, а той бил само на 8 години. Лежейки в прахоляка от тела и кръв, се престорил на мъртъв. Когато дошъл неговият ред и ножът преминал през плътта му, той не издал нито стон. Така се измъкнал от лапите на убийците, а по-късно заминал за Канада. 

Моят живот е изпълнен с насилие, призна режисьорът. Затова и Рамбо не убива нито един човек през целия филм. Той мрази насилието, мрази го и Тед Кочев и въпреки тъмното минало, той не е озлобен, нито накърнен. Произведенията му са сурови и реалистични, показват борбата не само между хората, но и между вътрешните ни светове. А тази битка, може би, е дори по-опасна от първата.