Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин

Паулина Гегова

София Филм Фест продължава с пълна сила. Фестивалът наистина е чудесен, изпълнен от качествено кино, което събира малки и възрастни, желаещи да се докоснат до чудото на съвременния свят. 

Вчера беше един от най-престижните дни, защото на гости ни бе големият режисьор с пловдивски корени, Тед Кочев. Познат е най-добре с филма "Рамбо, първа кръв", но не само този шедьовър може да изкара от ръкава си, творецът. След разходката из Пловдив, г-н Кочев пристигна в Lucky дом на киното, заедно с братовчед си, за да представи филма "Да се събудиш в страх" и да раздаде автографи. Той е вече доста възрастен, придвижва се с бастун и трябва малко да му се помага, но усмивката не слиза от лицето му, а хуморът му е все така млад и непокътнат. Не пропусна да покаже новата си лична карта, която са му издали толкова бързо и да благодари на кмета на Пловдив, както и на други видни български граждани, помогнали му да се почувства у дома. 

Режисьорът разказа няколко истории, свързани с кино лентата, които разсмяха и трогнаха присъстващите.

"Да се събудиш в страх" е направен през 1971г. Сниман е в малко миньорско селце в Австралия, онази дивата и груба, коренно различаваща се от забързания и развит Сидни. Там гъмжало от мухи. Малки, дразнещи животинки, които постоянно наблюдаваме и във филма. На Кочев му се налагало да носи шапка с пришита мрежа за козирката, за да предпазва очите си. Но въпреки че ги защитавал, нещата не стояли така и с устата му. Със смях сподели, че на ден изяждал поне 12 мухи, което накара публиката да изригне в кикот.

Друга интересна история е, че още тогава, през далечната 71-ва, "Да се събудиш в страх" гостувал на кино фестивала в Кан. Кочев седял на първия ред на балкона, ложе запазено само за режисьори, сценаристи и продуценти. По време на прожекцията, един непознат за него мъж, стоящ зад гърба му, постоянно хвалел филма. Възклицанията и гласното му мнение, галели слуха на създателя. Колкото и да наблюдавал непознатия, около 25 годишен младеж, така и не можел да разбере кой е. А той продължавал ли, продължавал. Когато прожекцията приключила и Тед напуснал салона, отишъл при ПР-ите и ги попитал кой е този човек. Те не можели да се сетят, затова изчакали всички да излязат. Виждайки мъжът, Кочев го посочил, а събеседниците му се усмихнали иронично. "А, той ли? Млад американски режисьор, има само един филм зад гърба си. Той е никой!" Но нашият кореняк държал да научи името му. Отговорът бил поднесен лаконично, без да му се придава каквато и да е тежест - Мартин Скорсезе... 50 години по-късно, "Да се събудиш в страх" е вкаран в "Кан класика", където се селектират най-добрите кино творби на всички времена. Смешното е, че Скорсезе е член на журито. 

Много от филмите на Тед Кочев са вдъхновени от историите на българското му семейство. Имал е чичо, който е бил пратен в ГУЛАГ. Друг е бил македонски комита, убит от турчин. Трети се е спасил от смъртта по изключително смел и хитър начин. След престрелка, турците са проверявали дали има оцелели, като режели дясното ухо на всеки един труп. Семейството на чичо му било избито, а той бил само на 8 години. Лежейки в прахоляка от тела и кръв, се престорил на мъртъв. Когато дошъл неговият ред и ножът преминал през плътта му, той не издал нито стон. Така се измъкнал от лапите на убийците, а по-късно заминал за Канада. 

Моят живот е изпълнен с насилие, призна режисьорът. Затова и Рамбо не убива нито един човек през целия филм. Той мрази насилието, мрази го и Тед Кочев и въпреки тъмното минало, той не е озлобен, нито накърнен. Произведенията му са сурови и реалистични, показват борбата не само между хората, но и между вътрешните ни светове. А тази битка, може би, е дори по-опасна от първата.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…