Песните, изпълнени на живо блестяха толкова силно, защото трупата разполагаше със собствен симфоничен оркестър, който бе черешката на тортата

Паулина Гегова

В продължение на месеци студентската организация към Американския университет в България е подготвяла мюзикъла "Хвани ме ако можеш", който представиха на турне из няколко града. Последната спирка на студентите бе Пловдив, където и завърши гонитбата. Гонитбата между едно младо момче, в търсене на слава и приключения и опитен агент от ФБР. 

Франк Абигнейл-младши бяга от дома си и се впуска в плеада от нерегламентирани и невинно незаконни приключения. До 21 годишна възраст, Франк присвоява от държавата близо 2 милиона долара, представя се за пилот, адвокат, лекар, печата фалшиви чекове и сменя името си многобройно. Всичко това, докато не намери любовта. Чак тогава решава да изостави престъпния си живот, изморен от бягството и вечните шмекерии. Комедийният мюзикъл е забавна история за игра между два големи ума, в надпревара кой ще излезе победител. 

Студентите от Благоевград съживиха спомените за истински Бродуейски спектакъл, снощи. Под режисурата на Анна Стойчева, младежите показаха забележителни вокални и танцувални умения, които предизвикваха аплодисменти отново и отново. Впечатляващата хореография се подчертаваше с изключително добре подбраните костюми и сценография, а песните, изпълнени на живо блестяха толкова силно, защото трупата разполагаше със собствен симфоничен оркестър, който бе черешката на тортата. Няма нищо по-хубаво от това да слушаш един оркестър. Той да е точно пред очите ти, да виждаш как музиканти и актьори се следят, усещат се и вървят ръка за ръка, последователно и в синхронност. 

Ако има нещо, за което може да дадем негативна оценка, то това бяха леките проблеми със субтитрите, които понякога изоставаха или избързваха, но техниката е склонна да упорства срещу човека. А субтитри имаше, защото цялото представление се изпълняваше на английски език, като изключим неколцината моменти, в които имаше игриви препратки към България и в частност към Пловдив. Една хитра закачка с родното. Но не може да се отрече, че студентите са вложили много труд и работа в изграждането на постановката. Труд, който си личеше и заслужава адмирации. Персонажите не бяха типичните, които познаваме от големия екран. Героите на Лео Ди Каприо и Том Ханкс бяха леко пречупени, малко по-човешки и с повече слабости, но защо пък не! Виждането на всеки е различно, това със сигурност не го прави грешно. 

Като цяло спектакълът създаде повече от приятна атмосфера в залата и остави това усещане и в следващите часове, след като завесата падна. Поздравяваме младите артисти за добре свършената работа и им пожелаваме успех!