Цигулки и виолончела събудиха въображението на малки и големи

Музикантите оставиха лъковете си и свириха с пръсти

Екатерина Стоянова

Музиката е едно от най-големите нематериални богатства, способно да отрази и най-съкровената частица от човешката душа.  Тя е пъстроцветен букет от всевъзможни емоции, носещи се на вълшебните криле на различни причудливи звуци. Всеки стил е самостоятелна вселена, необятна и прекрасна, в която всякакви хора намират себе си. А вече има толкова много стилове и на човек не може да му доскучее. Това сякаш напомниха на публиката в Дома на културата снощи  музикантите от Виенски камерен оркестър, които разходиха пловдивчани из 18-ти, 19-ти и 20-ти.

Те представиха произведения на Моцарт, Хертел и Брамс, поднесени с изключителна страст. Вълшебните им пръсти играеха като зайчета по струните на цигулките и виолончелата и прецизно разхождаха лъковете по тях, сякаш държаха най-изящните ръце на най-нежните дами. Колко впечатлителни са тези инструменти – цигулките! Цигулените струни плачат и се смеят, разказват приказки и истории по невероятно грабващ начин и ако има звук, описващ душата, то той, със сигурност, ще е цигулен.

Тяхното изпълнение ни върна във времето на валсовете и красивите виенски балове. Виена – градът на символите, изкуството и музиката, домът на велики композитори – кой не си е помечтал, поне веднъж, да усети аромата на въздуха й и да я погледа отблизо, тихо замечтан като влюбен поет?

Концертът плени съзнанието на публиката и роди в него безгранично въображение и представа за изминали столетия. На такова мероприятие човек не е сигурен дали да гледа, или да затвори очите си. Мнозина пуснаха клепачи блажено, за да се пренесат в света на приказките. Тук Бел се кара със Звяра, после Бамби се запознава със зайчето, след малко принцеса Анастасия танцува, а Аурора се събужда от 100-годишния сън. Това събужда известна доза приятна носталгия по детството, защото наистина наподобява мелодиите на приказките от него, но и създава друг вид чувство, може би копнеж, може би радост и дори вълнение.  Със затворени очи се вижда зад хоризонта, зад материята, вижда се с душата.

Хората казват, че класическата музика развива мозъка и мисловната дейност. Тя влияе благоприятно на всичко. А когато такава красива музика е в изпълнение на невероятни творци, тогава има завършеност. Те дори оставиха лъковете си и изпълниха цяло произведение, само с помощта на пръстите си. Публиката ръкопляскаше бурно и въодушевено на всяка пауза, а накрая изригна.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…