Преди единадесет години някъде из Хамбург се създава група, която носи изключително интересното име Neopit Pilski. В оригинален състав е представлявала барабани – Марко Казанг, бас – Щефен Бюнтинг и китара/вокали – Стефан Иванов. Докато в родината всички следват западния модел за музика с текстове на английски, едно типично музикално звучене, което да се хареса на масата, то тези момчета създават музика, повлияна от осемдесетарското и деветдесетарското звучене с текстове изписани на български език. Казват, че не са достатъчно добри със световния език, че да пишат текстовете си на него, а тук говорим за вкус и естетика, която се поддържа с добри и изпипани лирики. Стефан ни разказа за една хамбургска банда, основана през средата на 90-те години, TOCOTRONIC, за които казва, че са имат най-страхотните текстове на песни, които е чувал до сега. Ужасна загуба за света на рокендрола и поп музиката въобще, че заради господството на английския, тази банда е известна само в немскоезичните страни, допълва той. Освен китара и вокал, той е и текстописецът на Neopit Pilski. Идеите си черпи от ежедневието и смята, че стига да наблюдаваш нещата, които те заобикалят ще можеш да ги опишеш . Текстовете, музиката, че дори и името на бандата се зараждат от чисти грешки. Когато някоя грешка ми хареса се опитвам да й придам форма и да я запомня и при наличието на няколко такива, които си подхождат, ги свързвам, обясни ни Стефан.
Концертите в България започват 2007 и 2008, когато са били тук за двайсетина шоута. През следващата 2009 за пет, а 2010 за десет. Тазгодишните са само две – в Пловдив и Бургас, но пък никой не е имал и план да се случва турне тази година. Безизходно, разходите винаги са по-големи от приходите, защото имат около 4000 км «празен ход». Умно би било да се свири на всеки 200-300 км, но организацията е изключително трудна, казва Стефан. Това все пак никога не им е пречило да се връщат в България. Макар и тази година без басист, то Стефан и барабанистът Зимон Шмит взривиха снощи сцената на Копа Капана. Щом се чуха текстовете на «Мила моя мамо» и «Зайченцето бяло», то просто нямаше как да си сигурен дали да се разтопиш от милост към детството или да подскачаш със звука на рокендрола. Толкова се нажежиха емоциите, че дори и струните започнаха да се късат по едно време. Noch einmal крещеше в края на концерта им публиката, че да са сигурни, че всички на сцената ще ги разберат. Освен допълнителните парчета, групата обеща, че много скоро ще се върнат в пълен състав и отново ще зарадват пловдивската публика с музиката си.