Преди единадесет години някъде из Хамбург се създава група, която носи изключително интересното име Neopit Pilski. В оригинален състав е представлявала барабани – Марко Казанг, бас – Щефен Бюнтинг и китара/вокали – Стефан Иванов. Докато в родината всички следват западния модел за музика с текстове на английски, едно типично музикално звучене, което да се хареса на масата, то тези момчета създават музика, повлияна от осемдесетарското и деветдесетарското звучене с текстове изписани на български език. Казват, че не са достатъчно добри със световния език, че да пишат текстовете си на него, а тук говорим за вкус и естетика, която се поддържа с добри и изпипани лирики. Стефан ни разказа за една хамбургска банда, основана през средата на 90-те години, TOCOTRONIC, за които казва, че са имат най-страхотните текстове на песни, които е чувал до сега. Ужасна загуба за света на рокендрола и поп музиката въобще, че заради господството на английския, тази банда е известна само в немскоезичните страни, допълва той. Освен китара и вокал, той е и текстописецът на Neopit Pilski. Идеите си черпи от ежедневието и смята, че стига да наблюдаваш нещата, които те заобикалят ще можеш да ги опишеш . Текстовете, музиката, че дори и името на бандата се зараждат от чисти грешки. Когато някоя грешка ми хареса се опитвам да й придам форма и да я запомня и при наличието на няколко такива, които си подхождат, ги свързвам, обясни ни Стефан.
Концертите в България започват 2007 и 2008, когато са били тук за двайсетина шоута. През следващата 2009 за пет, а 2010 за десет. Тазгодишните са само две – в Пловдив и Бургас, но пък никой не е имал и план да се случва турне тази година. Безизходно, разходите винаги са по-големи от приходите, защото имат около 4000 км «празен ход». Умно би било да се свири на всеки 200-300 км, но организацията е изключително трудна, казва Стефан. Това все пак никога не им е пречило да се връщат в България. Макар и тази година без басист, то Стефан и барабанистът Зимон Шмит взривиха снощи сцената на Копа Капана. Щом се чуха текстовете на «Мила моя мамо» и «Зайченцето бяло», то просто нямаше как да си сигурен дали да се разтопиш от милост към детството или да подскачаш със звука на рокендрола. Толкова се нажежиха емоциите, че дори и струните започнаха да се късат по едно време. Noch einmal крещеше в края на концерта им публиката, че да са сигурни, че всички на сцената ще ги разберат. Освен допълнителните парчета, групата обеща, че много скоро ще се върнат в пълен състав и отново ще зарадват пловдивската публика с музиката си. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…