Дворовете на къща Хиндлиян и Балабановата къща оживяха като сцена за една от най-красивите повести в българската литература – „Българи от старо време”. Като постановка се играе още от далечната 1958, но и до сега винаги препълва залите, а както и видяхме вчера и дворовете. Кой седеше по стълбите, дуварите или просто си беше намерил дръвче, на което да се подпре. Десетки пловдивчани се бяха струпали в двора на Хиндлиян, който за известно време се беше превърнал в дома на хаджи Генчо. Неговата дъщеря Лила заедно с приятелките си пееха песни, вършещи къщните си работи. Щом хаджията се върна в къщи донесе най-хубавите новини – Лила ще се сгоди за своята истинска любов- Павел, синът на дядо Либен. Сватя дойде с целия си арсенал от тъпани, кавали и близки приятели и влезе в дома на хаджията за преговорите по брака. „Как ще ме обиждаш така”, след минути излезе дядо Либен от Хиндилян. Побеснял и почервенял той подкани всички към своята къща, че да им покаже какво е гостоприемство. Така цялата публика се понесе към двора на Балабановата къща, където софрата беше сложена, а Павел с надежда очакваше своята булка. Щом разбра какво се е случило Либеница побесня и изпрати довереника си Иван да докара хаджи Генчо, че да се справи все пак с инатливите мъже и да ожени младите влюбени. По български, с малко сирене и хубаво вино, всеки проблем се решава. Лила дойде пременена в сватбените си дрехи, а Павел я чакаше с венец. Извиха сватбено хоро и започнаха да приканват и хора от публиката да се включат. Щом не остана място в двора хорото се разнесе по калдъръма на Стария град, където даже и раздаваха от сватбената питка с мед.

Едно е да поставиш „Българи от старо време” на сцената на театър, но усещането да си част от историята с възможно най-автентичния реквизит е неописуемо. Да стъпиш по килима на учения хаджи Генчо, да опиташ от сватбената питка, която Либеница цяла вечер е месила и да се хванеш на хорото за Лила и Павел – това не е само сцена от театър, а начин да разберем и запазим традициите от Възраждането. Толкова много млади хора се бяха събрали сред публиката и гледаха с удивление целия спектакъл, че даже именно те първи хукнаха към танците. Благодарим, бе красиво, бе изключително, благодариха те на организаторите.