Нереалният спектакъл „Повтаряй след мен” на фасадата на Стар Хотел закри ONE DANCE WEEK

Те ли са наобратно или ние, питат се невярващи стотици зрители, впили погледи в танца на Сайоа Фернандез и Едуардо Торес

Литературният нонсенс „Алиса в огледалния свят” продължава да вдъхновява артисти дори след почти 150 години от създаването си. Актьори, певци, че даже и танцьори пресъздават приказката по целия свят и носят духа й сред хората. Именно това се случи снощи и на центъра на Пловдив. Чело и електрическа китара пресъздадоха музикалния свят на Алиса, а в ролите на Туидълди и Туидълдум влязоха испанците от Delreves. „Повтаряй след мен” е спектакъл от световно ниво, който беше показан като черешката на тортата на ONE DANCE WEEK. Фестивалът започна невероятно силно и така и завърши. Вертикален танц – много от хората, събрали се по Главната дори не вярваха, че това ще се случи макар и малко преди това да се натъкмяваха прожекторите, които ясно осветяваха голямата бяла стена на Стар Хотел. Музиката започна, а на покрива се появиха Сайоа Фернандез и Едуардо Торес, пременени в типичните за двамата близнаци от приказката дрехи. Встъплението беше леки движения върху самия покрив, но в момента, в който седнаха на ръба на сградата, цялата публика затаи дъх. В следващия миг те полетяха, бяха във въздуха.
Този денс фестивал ще остане в историята на културен Пловдив с множеството спектакли, за които гравитацията просто не съществуваше. Така „Повтаряй след мен” показва както абсолютната зависимост на едно същество спрямо друго, така и играта на сила между двама относително равноправни индивида подобно на двете Алиси в приказката. Танц ли бе да го опишеш – синхронизация, за която дори не сме осъзнавали, че съществува, акробатика, за която сме мислили, че човешкото тяло е способно да пресъздаде, не и в това определено вертикално положение. В средата на танца започваше чуденето – те ли са наобратно или ние? Тяхната земя изглеждаше по-истинска от тази, на която беше стъпила публиката. Техните движения изглеждаха по-правилни от на тези, които ги гледаха. Способността да предадеш посланието си чрез танц, висящ от въже на много метри от земята, докато стотици хора са се насъбрали да те гледат? Да осъзнаваш, че всеки момент може да завали и това да провали цялото ти представление и вероятно да те остави неспособно висящ от фасада на сграда насред центъра на Пловдив? Не толкова смелост, а лудост се изисква , за да направиш нещо подбно. Лудостта на Алиса идеално се вписва и в цялостната тематика на танца, а логиката и формулите на и за живота просто бяха изчезнали за двайсет минути  от ежедневието ни – нещо, от което всеки има нужда.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…