Всичко там е изработено от Тихомира, собственичката на ателието

Бижутата са много индивидуални, няма две еднакви. За изработката им, Тити използва естествена кожа, която намира приложение и в изработката на различните чанти.

Екатерина Стоянова

В арт-квартала на Пловдив - Капана, който става все по-магнетичен с всеки изминал ден, едно прекрасно ателие за хендмейд  бижута, чанти и аксесоари краси улица „Алцеко”, а в него твори и се забавлява позитивната и усмихната Тихомира. Вратите на ателието са отворили на 13 януари тази година – неслучайна дата, почти съвпадаща с датата, на която Тихомира е започнала да се занимава с изработката на тези прекрасни творения /преди 3 години/ и датата на рождения й ден. 

Вътре, освен светло и весело настроение, ще откриете много интересни бижута и страхотни чанти, направени от нейните две ръце, красиви тениски, симпатични шапки и кецове, декорирани и изрисувани от нея,  излъчващи свежест. Тихомира използва ателието по 2 предназначения, поради което то е разделено на две части – изложбена, в която са наредени произведенията на нейното изкуство и същинското ателие – в което тя твори.  Цялото помещение е обзаведено по много различен и нетипичен начин – столчета, закачени по стените, на които гордо стоят кожените  ръчно изработени чанти, масичка с диванче, на което всеки може да поседне, нежни тапети, играещи ролята на много подходящ фон за изработените от нея бижута, висящи сфери от метал и оризова хартия, дървено бюро с прекрасна изработка, сглобено от близък човек на Тихомира, а по него са наредени куп привличащи погледа красоти – всичко това създава усещането за домашен уют и приветливост. Мястото има дух и в него има живот. 

Бижутата са много индивидуални, няма две еднакви. За изработката им, Тити използва естествена кожа, която намира приложение и в изработката на различните чанти. За апликирането на тениските използва различни платове и текстилни бои, които използва и за кецовете и шапките.  На нея й доставя голямо удоволствие да върши това, което обича и прави всичко с любов – ето защо творенията й са толкова специални и прекрасни. 

Ателието не се посещава от огромен поток от хора, тъй като има опция за онлайн пазаруване и индивидуални поръчки, което удовлетворява Тити, тъй като има повече време за работа в него.   Там всичко е синхронизирано до последния детайл, което я прави щастлива. Няма смисъл да споменавам защо е точно в Капана – арт квартал – арт ателие… но историята с наемането на помещението е интересна и чаровна. Както всеки друг наемател тук, така и тя е срещала трудности в началото – малко свободни помещения, труднооткриваеми собственици и т.н., но, след като е успяла да се свърже със собствениците, сякаш е пламнала любов от пръв поглед – толкова са се харесали, че дори не е било необходимо да обсъждат дали може да го наеме, кога и т.н. Тя е много очарована от тях и ги харесва изключително – те са прекрасни, според нея и това е чудесно, защото е много важно наемателите и хазяите да се разбират. Тити обожава мястото и смята, че е най-удачното, което може да бъде избрано. Хората, разхождайки се из Капана, отделят внимание на всяка уличка, защото знаят, че навсякъде могат да бъдат открити красиви магазинчета, ателиета, заведения, които да ги впечатлят.

С всеки изминал ден, всичко се развива все по-добре, повече поръчки постъпват и това предизвиква потокът на мисли на Тити да се ориентира към разсъждения върху бъдещото разрастване на ателието. В бъдеще смята да отвори нов магазин, в който да се продават готови продукти, докато в това ателие продължава да изработва творенията си. Тя работи съвсем сама и това е най-ценното в тях – нейните труд, внимание и любов, които им посвещава.

Има една прекрасна идея за лятото, която скоро ще бъде реализирана. Ще организира „Бели нощи”,  където ще събира близки хора да пийват вино пред ателието, след работно време. Така Тихомира ще съчетае работата със забавлението, макар че работата й е удоволствие, сама по себе си.

Специално на всички хора, които „живеят” в Капана, Тихомира пожела да бъдат по-позитивни,  дружелюбни и приятелски настроени, защото, когато се е настанила на това място, е сметнала, че става част от едно голямо семейство и се надява всички да го приемат така, защото, в крайна сметка, ние сме едно общество и трябва да се подкрепяме, а не обратното.