Пловдив 2019: Съотношението на затворилите ателиета спрямо това на отворилите и работещите е малко

Можехме да поемем един наем на 15 помещения за период от 5 години и да си направим резерват.  Но така ги поддържаме изкуствено

Целта ни е живият квартал, а не снимка на нещо, с което да се похвалим

Паулина Гегова

Сагата с търговията и културните мероприятия в квартал Капана, продължава. В началото на седмицата започнахме темата защо затварят занаятчийските ателиета. Сега, няколко дни по-късно, се свързахме с Гина Кафеджиян и Светлана Куюмджиева от Фондация „Пловдив Заедно”, която заедно с общината започна развитието на забравения до скоро квартал. Артистичният директор и мениджърът по проекти и събития с охота ни споделиха мнението си за квартала и начина, по който се работи за разцъфването му. Ето какво казаха те:

-Припомнете каква беше концепцията за Капана, когато започна проектът по възраждането му?

Гина: Първата стъпка беше чисто административна от страна на Община Пловдив, която се зае да ремонтира улиците, да ги освети и да превърне по-голямата част от тях в пешеходни зони. Активирането на обществените пространства е напълно целенасочено към жителите на града, а не към тяхната утилитарност. Концепцията беше да се насърчат културни и творчески индустрии в квартала. Той да е пример за това, че различните институции могат да работят заедно. Капана винаги е стоял като важен културен топос и катализатор за Европейска столица на културата. 

Светлана: В 80-те години, например, е имало много проекти, които са стигнали до световно ниво, но не са били финансирани. Сега проектите ни печелят подкрепа и се осъществяват. Частната собственост и обществената грижа са там заедно. Няма как едно действие да се случи инициирано само от една от страните.  Кварталът винаги е бил търговски и нашата цел е да обвържем тази търговска зона с творческите импулси.След ремонта на улиците, Фондацията вкара тъй наречените „меки” мерки за стимулиране на развитието на квартала. Имаше отворена покана за 10 пространства, които ние подпомогнахме с плащане на наема им в рамките на 1 година. Те бяха заети от 10 арт и творчески организации. След първия етап на програмата, или по-точно казано, след тази 1 година, от 10, останаха 5 пространства. Другите се отказаха по различни причини. Някои защото не желаеха да плащат наемите си сами, други защото не успяха да постигнат устойчивост на бизнеса си. От там се обяви втора фаза на проекта, където разгърнахме помощта не с разходите за наем, а с възможност за кандидатстване за осъществяване на културни събития. Идеята бе организациите сами да избират пространствата, които искат да наемат и да се разбират със собствениците за наема.

Гина: При всеки проект има условие за устойчивост. Има желание за живот в Капана и популяризирането му. Това е категорично! Но освен, че подпомагаме различните идеи, те трябва и да издържат на времето. След като приключи тази една година да са достатъчно устойчиви, че да могат да се справят сами. В Капана има над 500 бизнеса, намесата,която може да осъществи Фондацията не е всепокриваща. Третата фаза е новата отворена покана, която все още не е приключила. Срокът й изтича на 30-ти ноември. Тя е насочена към намеса в градска среда, прояви и събития, градска архитектура и градинарство.

-Сега, две години по-късно, смятате ли, че концепцията за Капана е успешна?

Светлана: Всичко това не е просто хрумка, а изследвания и процеси. За никого не е новост това, че един медиен и туристически интерес ще повиши цените на имотите. Още нищо не е приключило, програмата продължава, затова не може да се даде определение дали е успешна. Опитваме се да приложим световния опит и у нас. Този квартал никога не е бил изцяло жилищен. Той комбинира търговска и жилищна част. Още във времето преди да се обърне внимание на Капана, едната част беше затворена, другата занемарена. Но дори сега, след като функционира на добро ниво, не се наблюдава избутване на самите обитатели. Те продължават да живеят там, да имат своите изисквания, препоръки и права. 

-Защо, според вас, се наблюдава затваряне на работилници?

Гина: Съотношението на затворилите спрямо това на отворилите и работещите е малко. Не е приятен знак, че се затварят, но той е въпрос на много компоненти. Икономиката на свободния пазар не може да бъде фиксирана. Не могат да се поставят регулации. Общината продължава да обръща внимание на затварянето на улиците, превръщайки ги в пешеходни, което ще привлече още потенциални потребители в Капана. Частта около Старинен Пловдив е облагородена. Дава се възможност на развитие на творчески и търговски дейности. И ако една локация се окаже неудачна, то тогава е възможно да затвори. Примери за дискомфортни взаимоотношения между наематели и наемодатели има във всички сфери, не само свързани с културните индустрии. 

Светлана: Наша амбиция е да не затваряме процеса на развитие на този проект. Ако искахме, щяхме да поемем един наем на 15 помещения за период от 5 години и да си направим резерват. Но какво гарантира тяхното оставане след това, ако ги поддържаме изкуствено. Тук говорим за индустрия! Даваме помощ и съдействие, но не и да поддържаме някого на командно дишане. Целта ни е живият квартал, а не снимка на нещо, с което да се похвалим. Няма с какво да се срамуваме в Капана. С мерките, с които разполагаме, се опитваме максимално да създадем автентичен ефект. 

-В симбиоза или в конфликт живеят занаятчийските ателиета, галериите, магазините и заведенията?

Гина: В България, пък и в света, те са свързани. Не може да се каже „или,или”, защото много често едното издържа другото. А и малко са заведенията в Капана, които да нямат отношение към арт средата. Когато говорим за творческа индустрия, това не означава да използваме шаблон за представата ни на творческа индустрия. Тя може да е прекрасен, богат набор от дейности – и заведението може да прави изложби, и галерията може да прави дегустации на вино, крафт напитки и други. Изкуството на храната и напитката не е за подценяване. В Сан Себастиан 50% от културното влияние се върти около храната. Творческата индустрия не означава занаят. Понятието често е объркано. Да, занаятите влизат в това отношение, но не го изчерпват. Майсторството на твореца е важно, но творческата индустрия трябва да съчетава всичко. 

-Повишаването на наемите за помещения може ли да се окаже сериозен проблем?

Светлана: При положение, че не притежаваме имота, че има други пазарни фактори, понякога се стига и до този критичен момент на финала. Това не зависи от нас, няма как да го направим. Разговори със собственици се провеждат, но, разбира се, не можем да наложим лимит на наема. Никой не може! Това не е резерват, не е общинска земя, а квартал, който има активен собствен живот. Горчивият опит на някои от творческите индустрии ще се върне обратно и на някои от собствениците, които искат да спекулират с имотите си. 

-Как очаквате да изглежда кварталът през 2019г.

Гина: Не е важно как очакваме да изглежда ние, а как очаквате да изглежда вие – живеещите там, работещите и консуматорите. Разчитаме да продължи да има жизнената си хомогенност на честни взаимоотношения. Постепенно се виждат промените. Естественото развитие на експертно вложени усилия и професионално изградени бизнеси, гарантира, че най-доброто може да се случи. 

Светлана: През 90-те много от къщите бяха тотално преобразени във вкуса на онзи период без никой да пита. Улиците носят наименованието на занаятчийските ателиета, които са били там. Не искаме Капана да стане като Стария град. Защото така е възможно той да се затвори като резерват, а не мислим, че това е добрият избор. И все пак с всички проблеми, през които премина и продължава да преминава Капана, има баланс на дейностите. Остават още 10 дни до края на отворената ни покана и още могат да се включат хора с идеи, които могат да допринесат за тази визия през 2019-та.