Фотографът Мария Джелебова и керамикът Силвия Митовска откриват изложба в Баня Старинна, специално подготвена за залите за съвременно изкуство

Експозицията „И ангелите ходят на баня” се открива на 10 октомври от 18.30 ч. в Залите за съвременно изкуство „Баня Старинна“. Изложбата е създадена специално за пространствата на старинната сграда. Изкуствоведът Борис Данаилов определя проекта на фотографа Мария Джелебова с участието на керамичката Силвия Митовска като „ събитие в областта на съвременната визуална практика със своето концептуално решение и практическа реализация. Визуалния прочит на творческата биография на Джелебова, с интересни реализирани проекти, позволява констатацията, че и този път авторката не изневерява на своето естетическо и творческо кредо, чийто основен принцип е втъкаването на деликатна и сложна метафорика във фотографския образ.

Парадоксалното название на инсталацията и нейното разгръщане в пространствата на „Баня Старинна“, провокира сетивата и разкрива основното авторово послание – срещата между ежедневното и рутинното с необичайното и необяснимото, между грубостта на земното и безтелесната възвишеност на идеалното, между познаваемото и непознаваемото. Съпоставката между тези противоположни категории е изведена чрез изчистените и деликатно разработени изображения на ангелски фигури, които ненатрапчиво, но същевременно категорично припомнят нашите човешки слабости, блянове и мечти, често пъти цветни, често пъти уязвими и потъващи в мрака. Елементи на инсталацията ни срещат с обекти, които са разработени по начин противоположен на техните основни практически характеристики. Баня, вода и налъми от една страна, ангели пазители на идеалните човешки въжделения под формата на хапчета от друга. Така тривиалността на обичайния предмет или ситуация е преобърната и изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Тези характеристики, допълнени от съвършеното техническо изпълнение на фотографиите, създават магическия визуален ефект на инсталацията.

Художественото послание на Мария Джелебова властно напомня, че света, в който живеем, е съставен от сложното вплитане на причини, зависимости и ефекти, които не се поддават на завършен и окончателно обясняващ всичко анализ. Или: „Човек никога не знае откъде започва и докъде завършва едно нещо…”

Експозицията ще може да се види до 2 ноември от 11.00 до 19.00ч. всеки ден от понеделник до неделя. Ето и текстът на Борис Данаилов за експозицията:

Човешки и небесни селения…

Проектът на Мария Джелебова „И ангелите ходят на баня“ като концептуално решение и практическа реализация е събитие областта на съвременната визуална практика. Парадоксалното название на инсталацията провокира сетивата и разчита на интелектуално усилие от страна на зрителя по отношение основното авторово послание – срещата между ежедневното и рутинното с необичайното и необяснимото, между грубостта на земното и безтелесната възвишеност на идеалното, между познаваемото и непознаваемото. Банята като нарочен избор на място за тези срещи оголва (включително и в буквалния смисъл на думата) човека, който лишен от атрибутите на своите основни социални и съсловни характеристики става анонимен, но тази анонимност създава усещането за отчетлива различност от останалия външен и твърде материално организиран свят. Това на пръв поглед тривиално разграничаване превръща банята в различно и защитено от външния свят място. Преминаването в това друго пространство е плод на рутинно действие и хората долавят крехкостта на това различие. Видяна глобално, в оптиката на човешкото съществувание, различията натрупани вследствие на рутинни човешки действия, внасят подобна крехкост и в екзистенциалните измерения на битието. Границата между двата свята – наличния, познатия, обикновения и този който е извън него – различния, неизвестния, необозримия, също е изтъняла, крехка, неочаквано лъкатушна. А това вече е предпоставка за необикновени и неочаквани срещи между тях…

Банята е място на подчертано телесна практика; но това е и средище за общуване, където бариерите на социалните йерархии са изчезнали за да остане само голото (в буквалния смисъл) присъствие на човека. В това състояние на оголено съществувание вероятно идеалният ангелски свят също неведомо откликва. Инсталацията представя фотографски изображения на ангели – такива каквито те изглеждат в нашите представи. Фотографията ни ги представя материално обозрими, отчетливо артикулирани от светлините и сенките – застинали в своята възвишена непознаваемост. (Затова те са и толкова еднакви). Това равномерно излъчващо се ангелско спокойствие, е нарушено от цветен акцент – ангелите носят в ръцете си розови хапчета. Тук, като че ли идеалният ангелски свят е подложен на изпитание, което би могло да го разруши – медицинската интервенция, популярно идентифицирана с хапче, е груба действителност и директният символ на човешките невротични състояния. Но ръцете на представителите на небесната йерархия, розовите хапчета изпълняват друга роля и имат друга символика – те са концентрирания израз, идеалния образ на нашите човешки идеали и копнежи. Положени в ръцете на ангелите те са своеобразната субстанция на човешката проекция в нейния порив към божественото. И тъй като ангелите в своя човешки облик са най-близко до нас от цялата небесна йерархия, те нежно съхраняват тези късчета на нашия стремеж към висините. Ангелите не ни предоставят тези малки предмети (те не са терапевти), така както не предлагат и решения на нашите проблеми – те ни ги показват, макар и от други селения, защото именно така, самите ангели изпълняват една основна своя мисия – да бъдат възвестители, а не изпълнители на нашите желания. Те – желанията и намеренията – остават единствено и изцяло в пределите на нашите земни усилия. В ръцете на ангелите хапчетата символизират онази грижовност, която поддържа и уравновесява вселенската хармония и показват мястото на човека в нея…

Подобна е символиката на използваните в инсталацията налъми от порцелан. /Те са създадени специално за инсталацията от керамичката Силвия Митовска/. От гледна точка на практическата, ежедневна функционална употреба, това са невъзможни предмети. Те не могат да бъдат обути или носени като част от онзи практически набор от предмети предназначени за употреба в пространството на банята. Присъствието им обаче е многозначително – форма изпълнена с изящната белота на керамиката, крехкост подобна на стъклото, подобие на предмет, но всъщност негова идеална проекция със скъпоценни измерения. Ако приемем тази стилизация на обичайни, тривиални предмети като търсена символика в цялостния контекст на инсталацията, тяхната значимост е съществена. Налъмите (каква груба дума!) издигнати в ранг на изящна образност отново са своеобразна граница между материалното и идеалното. В случая между водата – тази стихия, която обгръща телесното пространство на банята от една страна и светът на идеала от друга. Те не само измъкват човека от постоянната прегръдка на водата, но изпълняват важната роля на стъпала, които изкачват и примамливо посочват възможността за вертикално устремяване нагоре, към освобождаване от телесното и надмогващ стремеж за докосване възвишеността на идеала.
Баня, вода и налъми от една страна, ангели пазители на идеалните човешки въжделения под формата на хапчета от друга – тривиалността на обичайния предмет или ситуация се променя изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Това преливане, разменяне на роли и състояния несъмнено внушава, че идеалното не може без материалното, както и обратното, но тази очевидност е изведена със забележителен художествен език. Дълбоката метафоричност на авторовото послание се подчертава от един завършващ акцент – фотографиите с балони, които оптимистично надути или безволево отпуснати маркират състоянията илюстриращи възхода и краха на човешките стремления. Отново и пак сред тези състояния виждаме ангелските фигури, изпълняващи една допълнителна функция – да бъдат пазители на светлината, която е застрашена от нахлуването на мрака. Като краен резултат пред нас се разгъва художествено послание, което деликатно се движи и осцилира между идеално и реално, между възвишено и ниско, между божествено и човешко. При това без да смесва тези противоположности търсейки грубо усредненото като краен резултат, а по-скоро обратното – чрез деликатно размиване на границите между тези противоположните състояния. Най-точното определение на авторовия подход в търсенето на такава сложна изразност е създаването на едно магическо състояние изградено от светлина, пространство и детайли, което има хипнотично оптическо въздействие. Така изведена авторовата концепция, властно напомня, че света в който живеем, е съставен от сложното вплитане на причини, зависимости и ефекти, които не се поддават на завършен и окончателно обясняващ всичко анализ. Или: „Човек никога не знае откъде започва и докъде завършва едно нещо…”

Галерия 28 кани на безплатни прожекции на улица Железарска

Галерия 28 кани на безплатно кино на открито на улица Железарска в Капана този уикенд. Прожекциите започват в 20 ч., а програмата ще бъде с продължителност около час. През първия ден зрителите ще могат да се насладят на селектирано българско късометражно кино, а през втория- на документален български филм. Местата са ограничени, заради което организаторите призовават пловдивчани и гости на града да бъдат навреме за прожекциите. Водещ на събитието ще бъде любимата актриса Елена Кабасакалова, а кино удоволствието ще е полято със селекция вина от Винарска изба Ямантиеви.

„Това е второто кино, което правим. Първите дати бяха 6-ти и 7-ми септември. Филмите, които прожектирахме безплатно бяха от платформата No Blink. Те събират на едно място най-добрите български филми. Седящите места бяха около 40, но зрителите в първия ден бяха над 100, а втория- около 70 души. Това е естествено продължение на дейността на Галерия28- да запознава аудиторията с развитието на българските творци и предвид интереса към събитието имаме намерение да го правим редовно в топлите уикенди”, обясни организаторката на кино вечерите и собственик на Галерия 28- актрисата Патриция Пъндева.

Птици и мотоциклети, създадени от рециклирани пластмасови изделия за еднократна употреба, са подредени в експозиция в известен пловдивски ресторант

Соня Попова

Уникална изложба на малки пластики, създадени от рециклирани пластмасови изделия за еднократна употреба, подреди пловдивчанинът Веско Кунчев.

„Пластмасата ни е затрупала навсякъде. Земята и океаните са замърсени, микрочастици пластмаса има дори във водата, която пием. Изправени сме пред гигантски екологичен проблем, а рециклирането на пластмасовите отпадъци не е приоритет.

На фона на всичко това, опитите на Веско Кунчев да претвори до болка познати от ежедневието пластмасови изделия в миниатюрни арт инсталации и малки пластики може да ви се стори като битката на Дон Кихот с вятърните мелници.

Те са малки и изящни и понякога не е лесно да разпознаете първоизточника – вилици, ножчета, лъжички и какво ли още не от разнородна пластмаса. Частично разтопени, причудливо огънати и преплетени, те образуват фигури, птици или просто абстрактни композиции. И магията се е случила: от изделия с кратък и неособено смислен живот са се родили предмети, на които с въображение е вдъхната душа. Създателят им не само им е дал нов живот и битие, но и е внесъл своя малък, но изобретателен принос за чистотата на нашата зелена планета“, пише в своята рецензия кураторът на изложбата Вихра Григорова.

Кунчев споделя, че страстта му да изработва пластики от отпадъчни материали е още от студентските му години. Негови познати неведнъж са се удивлявали, че докато разговарят с него, ръцете му сръчно създават някаква абстрактна фигура от пластмасова бутилка, кенче от безалкохолно или бира и обикновена медна тел.

Изложбата е експонирана в „Кухнята на рая“ и ще продължи до края на месеца. Тя показва около 30 малки пластики от сериите „Птици“ и „Мотоциклети“, като направата им е отнела на пловдивчанина близо месец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Артистичния екип на проекта "Премълчаното разказано-пътуваща сцена", част от Пловдив 2019, се завръща в града с поредица от артистични акции.

В дните 11, 12 и 13 октомври ще се проведат събитията "Една снимка милион екрани" и "HOT SPOTS TOURFORMANCE".

"Една снимка - Милион екрани" е инсталация, инспирирана от идеята за вечното пътуване на човека в търсене на по – добър живот. Артистичният екип е вдъхновен и от романа на Ерик Емануел Шмид "Одисей from Багдад".

Видеоинсталацията дава начало на нова тема за Ненасилие  с акцент емигрантските вълни. Петнадесет артисти ще привлекат потока от минувачи на 11 октомври от 20.00 до 21.00 ч. на пл. Съединение, за да ги провокират да изградят заедно гражданската си позиция по темата. Инсталацията си партнира с инициатива "Щък тук там", която ще се проведе на същото място в по-ранните часове на деня.

На 12 и 13 октомври предстои "HOT SPOTS TOURFORMANCE".

Театралната пътуваща акция е във формат симулация на популярната, за всяка европейска столица, Автобусна туристическа обиколка. По време на акцията артистите пътуват заедно с публиката в "Double-decker Bus", за да надникнат в познатото и видимото, за да разкрият невидимото. Да опознаят Пловдив по един по-различен, артистичен начин.

Артистичният екип се състои от доц. Възкресия Вихърова, чиято е концепцията и режисурата, Констанца Гецова-асистент режисьор, Йохан Вирт-визия, Десислава Бошнакова и П. Начев-текстът, Соломон- инструктор по военни игри, Николай Веречек (Компания KTHA Париж) и 15 млади артисти от програма Театър на Нов български проект.

"Double-decker Bus" част "HOT SPOTS TOURFORMANCE" тръгва в дните 12 и 13 октомври в 16.00 ч. От Площада на Дом на културата "Борис Христов". За всеки от дните в него ще могат да се качат по 40 човека. Вече част от местата са заети от ценители на интересните преживявания. За всички, които искат да се включат все още има възможност, след регистрация на е-майл:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Записалите се ще се качат в автобуса с приоритет пред дошлите направо на място.

Всички артистични акции на екипа са с вход свободен.

Артистичната акция е част от Платформа „Артисти за Ненасилие“, стартирала по време на проекта на Нов български университет „Премълчаното разказано – пътуваща сцена“, част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Международно признатата поредица „Хари Потър“, написана от Дж. К. Роулинг, вече е част от портфолиото на Storytel в България. Английската версия на омагьосващата история, обичана от милиони читатели по цял свят, е озвучена от един от най-талантливите и уважавани актьори във Великобритания – Стивън Фрaй.

„Историите за Хари Потър са любими на няколко поколения. Развълнувани сме, че даваме възможност на ново поколение читатели и слушатели да изживеят тази изключителна поредица и да се докоснат до въображаемия свят на обичания магьосник“, казва Лиза Василева – регионален мениджър на Storytel България.

Стивън Фрай, добре познат с емблематичните роли на Майкрофт Холмс в „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ и Дитрих във „V като Вендета“, ще вдъхне живот на историите и ще даде възможност на слушателите да се потопят в магическия свят на младия магьосник.

Първата книга от поредицата – „Хари Потър и философският камък“, е публикувана през 1997 г. във Великобритания. Оттогава историите на Дж. К. Роулинг за Хари Потър са достигнали до читатели от цял свят, книгите разбиват рекордите по продажба и печелят множество награди. Продадени са над 500 млн. копия от книгите, поредицата е преведена на повече от 80 езика и екранизирана в 8 боксофис хита.