Решението бе гласувано от Общинския съвет на последната сесия преди изборите

Градската художествена галерия – Пловдив ще управлява новото изложбено пространство на улица „Гладстон“. Това реши окончателно на последната си сесия преди Местни избори 2019 Общинският съвет. Решението дойде след бурни дебати с 26 гласа „за“, 10 „против“ и двама въздържали се съветника.

Откритата преди месец галерия бе построена на мястото на старо изложбено пространство, което бе под опеката на Дружеството на пловдивските художници. Те предявяваха претенции да управляват и новата зала. По време на сесията бе изслушан лидерът на ДПХ – Пловдив Снежана Фурнаджиева, както и директорът на ГХГ – Пловдив Красимир Линков. След техните изказвания бе гласувано и решението изложбената зала да бъде дадена за управление на Градската галерия.

Преди началото на сесията пък стана ясно, че Дружеството на художниците е завело дело в Районния съд относно правото за ползване на изложбената зала.

Tamsuke Yoshida: В Япония и до днес се казва не „хайде да ходим да видим Бунрако“, а „хайде да ходим да чуем Бунрако“

В традициите на кукления театър за възрастни ученикът наследява артистичното име на учителя си след дълги години чиракуване

За актьорите от Осака Пловдив прилича на тематичен туристически парк

Таня Грозданова

Национлният Бунрако театър от Осака гостува в Града на тепетата този уикенд.  Актьорите Масюки Кониши, Казухико Маеда, Юя Обицу, Кеи Саито бяха тук по проекта „Духът на японската кукла Бунрако”*. Трупата на единствения професионален Бунрако театър в Страната на изгряващото слънце излезе на сцената на Куклен театър – Пловдив с откъс от популярна Бунрако пиеса и запозна публиката с особеностите на всеки от елементите на тяхното древно изкуство в последната неделна вечер на септември. След тях на сцената бе показан спектакълът на Куклите „Принцът на морето и принцът на земята“ на режисьора Елена Панайотова, вдъхновен от японската театрална култура.

Национален Бунрако театър от Осака има за цел да пази, развива и предава изкуството на куклената драма в стил Бунраку. Този стил е едно от трите традиционни японски театрални изкуства, наред с Но и Кабуки включени в списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Бунраку съчетава три основни елемента – таю (разказвач), музикант и кукловоди. Кукления стил Бунрако е изтънчено сценично изкуство за възрастни, пресъздаващо драматични човешките емоции – и това го прави различно от останалите куклени театрални форми по света.

Преди да излезе на сцената разговаряхме с главния кукловод с артистично име Tamsuke Yoshida, който има над 15 награди в кариерата си.

В традициите на кукления театър за възрастни ученикът наследява артистичното име на учителя си след дълги години чиракуване. „Получавайки това име, което всъщност е много известно, отговорността е голяма и определено трябва човек да го е заслужил, да има всъщност потенциал,“ разказва с любов за своя преподавател главният кукловод Tamsuke Yoshida.

Разбирам, че в процеса на израстване в професионалния свят, първо с влизането си получават артистично име, но ако се докажат, че са много добри може да има промяна в сценичния псевдоним. Това се случва на специална церемония, която заявява, че актьорът го е заслужил. Нещо като майсторски клас.

„Куклите са много удобни за изразяване на емоции, главата има три лоста, за очите, за устата и едновременното им движение. Могат да изразяват най-различни емоции,“ започва Йошида и вади главата на една кукла, донесена от далечна Япония в специална торба.

Разкажете, моля, повече за самите кукли?

Главата е направена от дърво, по древна технология, както са се правили Бунрако кукли преди. Дървото се нарича Хиноки на японски. (на български е кипарис, пояснява преводачът) Най-леките кукли са около 2 кг, тежките са 9.

Интересно е, че в България Пловдив през последните 10-тина години има куклен театър за възрастни и то не чист. В Пловдив по-скоро има представления за възрастни в Кукления театър. Погледнато в традицията на Бунрако, как ще го коментирате?

Ние доста често представяме Бунрако не само в нашата страна, но и извън Япония и това, че нашето облекло е черно и лицата ни са скрити, се харесва. Така и други кукловоди от други страни го взимат като начин на игра.

Обичам да питам събеседниците си какво искате да кажете на хората, пък никой никога не ви е питал за това, първото което ви идва наум?

Това което искам да добавя е във връзка с нашия разговор и е важно да се каже. В Бунрако не са само куклите и кукловодите. Бунрако се състои от три важни части. Другите два важни компонента са разказвача и музикант – изпълнител на традиционен японски инструмент шамисен. Техните две роли от триото са изключително важни.

Видях тези неща в „Принца на морето и принца на земята“. Най-интересното за мен бе, музикантът свиреше на обърнато виолончело. Полегнало, за да имитира подобен звук, понеже ние в България нямаме такъв инструмент.

В Япония още от миналото е било така и сега се казва „не хайде да ходим да видим Бунрако“, а „хайде да ходим да чуем Бунрако“. Тоест това е основното – те са слушали Бунрако.

Сега може да се каже, че куклите излизат на преден план и определено привличат много вниманието, но в миналото разказвачът е бил на почит, той е бил водещият, който реално води цялата история. Наистина за Бунрако е изключително важно разказвачът колко умело си върши работата, ако той добре представи историята от неговото присъствие зависи как ще бъде възприета пиесата.

Във времето движенията на куклите станаха по-добри, имитират човешки движения и в този смисъл майсторството на кукловодите се е издигнало като ниво по-нагоре и привлича вниманието.

Успяхте ли да видите представлението на  Елена Панайотова, което е в духа на традиционния японски театър Бунрако „Принцът на морето и принцът на земята“, което се играе тук в нашия Куклен театър?

Не. Ние всъщност тази сутрин пристигнахме в Пловдив. Аз знам, че Елена беше в Япония и посети всъщност наше представление на Бунрако и може би тогава е решила да използва точно кукла Бунрако в това представление.

Какво е първото Ви впечатление от Пловдив?  

Ние сме отседнали в хотел в центъра, на Главната пешеходна улица. За мен града Ви е много красив. Аз го възприемам дори, при нас така често се казва, като тематичен парк. Тоест нещо, което е направено по определена тематика. Буквално правиш две крачки и се виждат разкопки, старини, което много ме впечатлява!

*Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 с Фокус: Японска култура, която се осъществява в партньорство с Фондация „EU-Japan Fest“. Спектакълът е част от проект „Духът на японската кукла: създаване на куклено-театрален спектакъл и обмен на японски артисти“, който се осъществява от Държавен куклен театър Пловдив. Седмицата на японското куклено изкуство е и част и от юбилейните чествания “30 дни на японската култура в България” организирани от Посолство на Япония в България със съдействието на фондация „ДЕН ГРИ“.

87 карикатуристи от 30 страни твориха по темата „Прасето и културата” в Международното биенале на карикатурата

Иво Дернев

Свинята е муза и вдъхновение на 87 творци от 30 страни в откритото вчера Международно биенале на карикатурата в Етнографския музей. Десетото юбилейно издание на форума и негово пълнолетие съвпаднаха с годината на прасето в източния календар и годината на културата в Пловдив, откъдето идва и темата на събитието, по която трябваше да рисуват майсторите на шаржа- „Прасето и културата”.

Карикатурите на участниците в биеналето могат да бъдат видени от вчера в музея. С откриването на експозицията се състоя и церемонията по награждаването на Майсторите на карикатурата. По традиция петима творци се удостояват с приза, като тази година журито отличи работите на карикатуристи от Русия, Полша, Узбекистан и България- Веселин Зидаров и Мирослав Божков.

Темата е интересна и сложна. Защото говорейки за свинята и културата, несъмнено трябва да говорим за човека и културата. Която без съмнение е на много ниско ниво в наши дни, каза един от призьорите Веселин Зидаров.

Другият Майстор на карикатурата Мирослав Божков обясни, че наградата е изстрадана, тъй като я чака вече седем биеналета за последните 14 години, в които неизменно участва със свои работи.

Интересното е, че съм роден в годината на прасето, а сега взимам тази награда в годината на прасето, рисувайки на тема Прасето и културата. Обичам прасенцата и ги направих с голяма любов, обясни Мирослав Божков.

Повечето автори свързваха културата на човека в битието му със свинята. И съответно представяха културата на свинята в неизбежното й битие с хомосапиенса. И ако често използваме в ежедневието си „свинска работа” по отношение на хора, с които се сблъскваме, как ли прасето би следвало да вика на подобни човешки геройства, които заслужават такова определение?

„Майсторите на карикатурата ни показват, че образът на прасето позволява широка интерпретация в разнообразен културен контекст. В изданието може да се проследи „разказът“ за борбата между питомното и дивото, между човека и прасето, както и богатата символика, свързана с този животински вид“ , пише в предговора на каталога от биеналето директорът на музея доц. д-р Ангел Янков.

Кандидатът за кмет на Демократична България Атанас Костов и хората от листата уважиха събитието

5 архитектурни перли, които си заслужава да видите

Често смятаме, че когато сме туристи, е достатъчно да посетим най-популярните места в даденото селище. Понякога обаче, скритите съкровища са не по-малко впечатляващи. Такъв е и случаят с много от къщите в Старинен Пловдив. Вече сме ви разхождали виртуално из Балабановата къща, къща Недкович, къща Клианти и къща Хиндлиян, но има още архитектурни бижута, които заслужават вниманието ни. Екипът на единствения дигитален гид под тепетата събра за вас още 5 архитектурни перли, достойни за посещение:

Данчовата къща (Къща на Георги Данчов – Зографина)

Сградата е построена в края на XVIII век. След освобождението на България от турско робство в нея е живял известният български художник и фотограф Георги Данчов – Зографина, известен революционер, съратник на Васил Левски, бивш заточеник в Диарбекир и опълченец по време на Освободителната война.

Къщата е с несиметричен план, с три етажа, единият от който е под земята. Впечатляващи са красивите дърворезбовани тавани. В подземния етаж е направена винарна, а на горния е разположена зала с мултимедия, която може да се използва за събития. За момента тя не е отворена всекидневно за свободно посещение, освен в дните, когато под покрива и има изложба. Обявена е за културна ценност с национално значение.

Сградата е реставрирана по автентични технологии в рамките на съвместен проект на Занаятчийска камара в Кобленц (Германия) и Община Пловдив с финансиране от Германското Федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие.

Къща на Павлити (Синята къща)

Къщата на Аргир Павлити е построена през 1849-1850 г. Известна oще като „Синята къща“. В нея е запазен един от малкото стенописни портрети – най-вероятно на собственика. Вътрешността на къщата е богато декорирана – тавани, врати, долапи, стенописи. Скоро след първата реставрация, в края на 1970-те години, в нея избухва пожар и изпепелява втория етаж. За щастие стаята с портрета се намира на първия и оцелява. Следва втора реставрация, която пресъздава богатите дърворезбовани тавани и възвръща част от изгубената красота. Днес много елементи липсват, има някои разминавания с автентичния вид на сградата, но тя все още е въздействаща. Доскоро в нея се помещаваше Общинска фондация „Пловдив 2019“.

Къща на д-р Сотир Антониади (Музейна аптека Хипократ)

Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека “ Хипократ“, единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив.  Аптеката е единственият музей на фармацията в България. Тук можете да се потопите в епохата на медицината и фармацията от времето на българското Възраждане до началото на XX в. – период, в който лекарствата и медикаментите са се приготвяли  изцяло от  натурални съставки като билки, минерали  и естествени мазнини.
Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти.

Oтворена e за посещение.

Къща на д-р Стоян Чомаков (Постоянна експозиция на Златю Бояджиев)

Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през 1858 – 1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд в края на XIX и началото на XX век. От 1950 г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1984 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца.

Къща-музей на Атанас Кръстев (Начо Културата)

Намира се почти на върха на Небет тепе.  Сградата с прекрасен двор, от прозорците на която се открива уникална гледка към града на тепетата, е образец на ранновъзрожденската несиметрична къща. Първият собственик на къщата е бил Боян Насев, а последнит – Атанас Кръстев, наричан с любов от пловдивчани „кметът на Стария Пловдив. Именитият пловдивчанин е в основата на създаденото през 1968 година управление “Старинен Пловдив”. В периода между 1969 и 1986 година, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив.

Днес къщата е превърната в музей с уникална сбирка от портрети на известния пловдивски културен деец.  Част от произведенията, които е притежавал, могат да бъдат видяни на втория етаж на къщата.