На 1 октомври 1971 г. се ражда една пловдивска и българска легенда, първият професионален джазов състав в България - „Бели, зелени и червени“. Основан от саксофониста Веселин Николов. Формацията е креативен участник във всички културни процеси в страната от седемдесетте години на миналия век до днес. „Бели, Зелени и Червени“ са част от историята на Българското джазово изкуство. Дейността им има много важна роля във формирането вкуса и манталитета на културната общественост в Пловдив и страната, в утвърждаването на града като един от най-важните културни центрове в България. Тази дейност добива естествено завършен вид допълнена от не по-малко отговорната работа по предаване опита на музикантите от формацията на младото поколение, чрез джаз ателиета, семинари, което довежда до основаване на „Нов музикален център“ - център за обучение в съвременни музикални стилове.

Всеотдайното пропагандиране на джазовата музика, успехите и престижа на формацията правят името „Бели, зелени и червени“ емблематично за страната. Изнесените многобройни концерти на всички форуми на джаза, представянето на българската джазова музика на най-престижните фестивали в света, както внушителната по обем образователна работа и формите на многобройни колаборации на джазовата музика с всички изкуства са основата на дейността на групата.

Съставът на формацията е: Слави Петков – флейта, тенор и баритон саксофон, Иван Николов – тромпет, Константин Ангелов – тромпет, Петър Джурков – пиано, Лъчезар Димитров – китара, Пъшо Конов – баскитара, Тодор Каптебилев – барабани, Румяна Русева – вокал и Веселин Николов – ръководител, композитор, аранжор, алт и тенор саксофон. Първи премиерен концерт е през януари 1972 г. в Драматичния театър в Пазарджик. Режисьор на концерта е Николай Поляков – режисьор по това време в Пазарджишкия театър. През май същият концерт е изнесен в Младежкия театър в София и в зала „Евмолпия“ (Панаирни палати) в Пловдив. През 1974 г. формацията е едно от творческите звена на Пловдивската филхармония, заедно с Пловдивския симфоничен оркестър и фолклорния ансамбъл „Тракия“.

От 1974 г. „Бели, зелени и червени“ имат безброй участия на различни фестивали и турнета като Международния джазов фестивал в Прага и „Джаз Джембори“ във Варшава. От 1 януари 1976 г. съставът е: Веселин Николов – саксофон, Огнян Видев – китара, Петър Джурков – пиано, Пъшо Конов – бас, и Тодор Каптебилев – барабани и същата година участва в Международния джаз фестивал в гр. Рино, Невада – САЩ и на концерти в още няколко града на Невада и Калифорния.

Следват участия на фестивали и турнета в Чехословакия, Унгария и Полша, а през 1979 г. вече с Радул Начков на барабаните формацията взима участие в Ню Порт и Ню Йорк джаз фестивал, джаз фестивал в Лайпциг, 21 дневно турне в Индия, като участва на фестивалите в Бомбай, Калкута, Делхи и концерти в много други индийски градове, концертно турне в Москва, Киев, Симферпол, Кишинев и др. Едноседмично турне в Стокхолм, Гьотеборг, Швеция (по случай 1300 г. българска държава), джаз фестивалите гр. Дебрецен и Надканижа в Унгария, 7 концерта в джаз клуб „Аквариум“ във Варшава.

През есента на 1983 г. съставът напускат Веселин Николов и Радул Начков. Групата взима участие във всички джаз фестивали в България, следва двумесечно турне (юли и август) в Гърция със солистка Луси Мърфи – вокал от САЩ. От 1988 г. към групата се присъединяват Теодоси Спасов – кавал и Йълдъз Ибрахимова – вокал. През 1989 г. на барабаните сяда Иван Енев, през 1990 г. във формацията е Владимир Хаджииванов, саксофони а през 1991 г. се присъединява и китаристът Веселин Койчев. Той става лидер на групата. Съставът вече е Веселин Койчев – китара, Петър Джурков – пиано, Владимир Хаджииванов – саксофони и флейта, Пъшо Конов – баскитара, Иван Енев – барабани. След 1996 г., участват на джаз фестивал в Лаппееранта – Финландия, гостуват на Университета в гр. Бат – Англия, имат концерти в Рабат и Маракеш – Мароко, участие в „Дни на Пловдивската култура“ в Лесковац – Сърбия, в „Нишвил“ – Международен джаз фестивал в Ниш.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Реставрацията ще бъде възложена на Градска художествена галерия

Общински съвет ще отпусне 8 хиляди лева за реновирането на сграфитото на Георги Божилов- Слона на улица „Съборна” №2. Паното „Христо Г. Данов” на големия пловдивски художник се нуждае от реставрация. То се намира върху източния калкан на къща паметник на културата, която е частна собственост. Местният парламент ще отпусне допълнително средства към бюджета на Градска художествена галерия, за да може реставраторите от институцията да извършат ремонтните дейности по творбата на Слона.

Сграфитото не е защитено като паметник на културата и за собствениците на сградата не е налице нито задължение да го поддържат, а и нямат нужната квалификацията да го реставрират. Паното е компрометирано в горната част и долу, в основата на сградата.  Още през 2017г. със заповед на кмета на район Централен бе назначена комисия, която извърши оглед на място и констатира, че монументалната творба е опасна за преминаващите покрай нея хора. Бе съставен протокол, а от ГХГ изчислиха, че реновирането ще струва осем хиляди лева.

До този момент обаче местния парламент не е разглеждал и гласувал такова предложение. Това ще се случи този четвъртък, на последната сесия на този общински съвет.

Natura Statica, комбинира топлината на дървото, ефирността на дантелата и околната среда

Автор на арт инсталацията е румъно-унгарският артист Кунд Копадж

Снимки: Марио Тодоров

Планирайте разходка по откритото крайречно пространство на не толкова добре култивирания северен бряг на река Марица. Има какво да се види.

Представяме ви Natura Statica – един проект, който комбинира топлината на дървото, ефирността на дантелата и околната среда, в която е разположена.

Ефирният лабиринт е дело на румъно-унгарският артист Кунд Копадж*, който е в Пловдив като един от артистите, поканени за участие в резидентната програма АДАТА на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Той го представи за пръв път тази неделя на място.

Арт инсталацията може да бъде наблюдавана до края на месец октомври. Идеята е да функционира като игриво и визуално привлекателно пространство, в което посетителите да могат да се изгубят като в прозрачен лабиринт.

Богатите флорални мотиви върху подбраните различни дантелени завеси правят паралел между усещането за дом и формите на природата, като по този начин създават връзка между природното и човешкото. Полупрозрачността на текстила маркира тънката граница между частно и обществено, вътрешно и външно, голямо и малко пространство.

* Кунд Копадж (на смимката вляво) е интердисциплинарен визуален артист, базиран в Букурещ, който работи със скулптура, инсталация, фотография и видео, както на закрито рака и в природна среда. Изучавал е ленд арт в департамента за визуално изкуство на университета Eszterházy Károly в Егер, Унгария и в Университета за изкуство и дизайн в Клуж, Румъния. Основни теми в работата му са връзката между природата и човека, понятието за ландшафт и концепцията за антропоцена.