Капана.БГ
Представят изложба „Разкази за Универсума“ в галерия „Възраждане“
Независимо дали празнуват Трифон Зарезан или Свети Валентин, галерия Възраждане кани пловдивчани и гостите на града на изключителната изложба „Разкази за Универсума“ на големия български живописец Васил Петров.
Откриването е на 14.02.2023 г., вторник, от 18:00 ч. Творбите ще може да се разглеждат на живо в салона на галерията, също така на сайта и на фейсбук страницата на галерията през следващите три седмици – до 06.03.2023 г.
„С новата експозиция на Васил Петров отново попадаме в живописната магия на неговия художествен свят, населен с характерните персонажи от митовете и легендите, а може би и от сънищата на художника. Васил е пребогата личност с интелект и познания. Ще се любуваме на магьосните му морета, на величествените му коне и още и ощо. Всяка картина на художника е едно ново, неповторимо живописно чудо. И ако не сте виждали битка между кентаври, горгони и харпии, елате на изложбата на Васил – да видите и съпреживеете“, пише Краси Алексиева.
Екипът на филма „Смирен” гостува в Пловдив
Екипът на най-новия български филм „Смирен” ще гостува в Пловдив тази неделя. На 12 февруари жителите и гостите на Пловдив ще имат възможност не само да гледат продукцията, но и да се срещнат с режисьора Светослав Драганов и актрисата Мария Статулова след прожекцията. Мястото, естествено, е Лъки Дом на Киното, а часът е 18:00 ч.
„Смирен” е филм за няколко дни от живота на един мъж. За амбициите, за лутането, за (раз)връзките. За живота, който просто се случва.
„Смирен” е първият игрален филм на Светослав Драганав, добре познат на публиката като режисьор на документални филми, сред които - "Животът е прекрасен, нали?", "Децата на дружбата", "Град на мечти" и "Живот почти прекрасен".
На миналогодишния София Филм Фест той получи Специалната награда на журито именно с първия си игрален филм "Смирен", а след това и отличието за дебют на наградите на СБФД "Васил Гендов“.
В главната роля - добре познатият Христо Петков и със специалното участие на Мария Статулова.
За филма:
Сценарий: Светослав Драганов, Богомил Димитров и Невена Борисова
Оператор: Веселин Христов
Музика: Борис Чангъров и Себастиан Жимпи
С участието на: Христо Петков, Атанас Бачорски, Детелин Бенчев, Мирослава Гоговска, Яна Драганова, Сашка Братанова, Мария Статулова, Борис Луканов, Калин Гърдев, Здравко Драгнев и специалното участие на Сашо Роман
Продуценти: Светослав Драганов и Катя Тричкова
Копродуценти: Калин Петер Нетцер и Оана Ианку
Режисьор: Светослав Драганов
Дистрибутор
NO BLINK | Film
„Семейно танго“ утре в Дома на младоженците
В месеца на любовта и седмицата на брака ОП “Радостни обреди“ кани пловдивчани и гостите на града на представянето на книгата „Семейно танго“ на известния пловдивски психотерапевт, преподавател и консултант Стоичко Миличин. Авторът ще разкрие как да танцуваме нашето семейно танго, наслаждавайки се на много любов и страст.
Представянето ще бъде утре, 8.02 (сряда) 18:30 в фоайето на Централния дом на младоженците на ул.“Христо Г. Данов“ 36.
Стоичко Миличин е дипломиран магистър психотерапевт в областта на индивидуалната психология. С дългогодишен опит и специализации, придобити в България и в чужбина. В психотерапевтичната си дейност съчетава методи както от традиционната, така и трансперсоналната психология. В работата си в„Миличин център“ обединява екип от специалисти, чийто опит и уникални авторски програми са помогнали на много хора да открият пътя към личното и семейно щастие. В индивидуалната си практика успешно работи за решаване на проблеми от различно естество – фобии, депресии, личностни и семейни кризи.
Вход свободен!
Пиесата „Талант“ от Захари Карабашлиев с премиера в Пловдив
Най-новата пиеса от Захари Карабашлиев „Талант“ ще направи своята премиера в Пловдив на 21 февруари в Дом на културата „Борис Христов“. Постановката събира за първи път на театралната сцена Александър Алексиев и Стоян Дойчев. В актьорския състав са още двама актьори от театъра в Плевен – Ива Николова и Георги Енчев, а режисьор е Василена Радева.
Авторът Захари Карабашлиев представя втората си пиеса след успеха на „Опашката“, която получи „Аскеер“ за „Най-добро представление“ през 2022 година.
„Талант“ пренася публиката в нощта на най-самотния рожден ден на един провален куклен актьор, който изненадващо е посетен от брат си – отдавна напуснал родината, за да избяга от правосъдието. Защо се е върнал? Какво не могат и какво трябва да си кажат двама братя, разделени от една дълбоко погребана тайна? Ще научим ли истината за извършеното престъпление?
Пиесата е написана специално за Александър Алексиев и Стоян Дойчев и театралните зрители много лесно биха могли да разпознаят техни черти в образите на героите.
Ето какво разказва Захари Карабашлиев за началото на „Талант“:
„Алек и Стоян имат помежду си чудна химия – винаги с хумор и самоирония, но с уважение и с истинска топлота един към друг – като братя… Един ден ме помолиха да опитам да помисля нещо за тях. Бяхме седнали в едно кафе на пл. „Св. Седмочисленици“. Казах им, че няма как да го направя — не пиша “по поръчка”, ужасно зает съм и т.н… Обаче, още докато бяхме заедно, нещо в тях необяснимо ме провокира и когато се прибрах у дома, започнах да пиша пиесата. На следващата сутрин ги поканих да се видим у нас — бях написал повече от 20 страници. Дойдоха, седнахме на масата и започнаха. И когато свършиха написаните страници, вдигнаха въпросително погледи към мен с думите: „Какво става по-нататък?“.
Двамата актьори също признават, че между тях се получава едно необяснимо с думи взаимодействие на сцената и го сравняват с преживяването по време на снимките на филма „Възвишение“ (2017 г., режисьор Виктор Божинов, по романа на Милен Русков).
Пиесата Карабашлиев завършва в рекордно кратко време, като споделя написаното на парче с актьорите.
„Събирахме се у дома да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я поставяме, нито с кого и как. Едва когато сложих „край“, дойде и въпросът – към кого да се обърнем, за да я режисира, кой театър ще ни приюти? Първите репетиции съвпаднаха с Ковид карантината, репетирахме далеч от театрална сцена, в домовете си, дори в баналната атмосфера на един бизнес офис, а накрая и в редакцията на издателство “Сиела”. Пиесата обаче стъпи на краката си, чак когато режисурата пое един любим професионалист – Василена Радева. Достатъчно млада, за да е любопитна, и с достатъчно опит, за да вкара цялата тази енергия в съзидателност“, допълва авторът.
“Плевенският театър и неговия нов директор Димитър Кабаков приеха тази история да оживее на тяхна сцена, а двамата прекрасни плевенски актьори — Ива Николова и Георги Енчев — дадоха ново измерение на представлението, “в което има дори и кукли, но няма да издавам повече” , завършва авторът.
„Талант“ задава много въпроси за света, в който живеем. Свят, в който често най-опасните бойни полета не са около далечни чужди фронтове, а между стените на собствения ти дом.
“Талант” е напрегнат, но и развлекателен разказ за истината и нейното отсъствие. А въздействащият и неочакван финал може да промени представа ви за “талант” и неговата истинска цена.
Сценографията и костюмите са на Симеон Стоилов, сценографията на куклите е на Рада Петрова-Андонова, музика – Милен Апостолов, сценично движение – Анна Кабакова. Пиесата е част от продукцията на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“.
БИЛЕТИ:
– Eventim: https://bit.ly/3VdxVov
– Grabo: https://bit.ly/3v7L2No
Словенският писател Драго Янчар гостува в Пловдив
По повод Празника на словенската култура за първи път в България гостува словенският писател, драматург и публицист Драго Янчар.
Срещата-разговор с читателите в Пловдив ще се проведе на
14 февруари 2023 г. (вторник) от 15 ч. в клуб „Петното на Рошах“.
Драго Янчар (1948, Марибор) е сред най-четените и превеждани съвременни словенски автори. Вниманието му е фокусирано върху битието на човека, подвластен както на неконтролируемите и необясними механизми на историята, така и на собствения си характер. Интересуват го въпросите на идентичността. В есеистиката си се съсредоточава върху съвременни политически, културни и обществени въпроси; особено го вълнува ролята на интелектуалците в съвременния свят. Автор е на дванайсет романа, шестнайсет сборника с кратка проза и есеистика и десет пиеси. На български са публикувани романите му „Градителят. Митът за Дедал” (Балкани, 2011), „Тази нощ я видях” (Алтера, 2013) и сборникът с разкази "Ученикът на Джойс" (Колибри, 2020). На наша сцена са поставени две негови пиеси „Големият брилянтен валс“ (1990), реж. проф. Здравко Митков, и „Дебнейки Годо“ (2016), реж. Десислава Боева.
Американски художник представя дивана на Борисов и живота на мутрите в изложба в галерия "Сариева"
24 годишният художник от Лос Анджелис, Аарон Рот, представя самостоятелната си изложба в галерия "Сариева", Пловдив, на 10 февруари от 18:00 ч.
Младият автор живее в България от 12 годишен, а творчеството му е повлияно от "чалга" културата и естетиката на новобогаташите. Чужденецът прави паралели с културата на масите в САЩ като преоткрива иронично българския бит, с фокус върху народопсихологията на „богатите бедни“ и „бедните богати“. Рот представя типичната за нашите ширини естетика на "мутробарок" или "мутра-елит", изобразявайки символите на тукашните представи за лукс - кожа, злато, пистолети, скъпи коли, маркови придобивки.
Авторът не се интересува само от тази особена балканска мода, но и истините за корупцията, политиката и социалния ред, които те прикриват, и ги смята за универсален пример за случващото се в света днес. Творбите му са пряко свързани със суровата политическа действителност, която ни заобикаля години наред, и не се страхуват да назоват конкретни имена или ситуации. Платното „Диванът на Боби“, 2023 на пръв поглед изобразява близък план на кожен диван. Художникът споделя, че в действителност е нарисувал дивана, който бившият премиер на България, Бойко Борисов, е имал в кабинета си. За Рот този диван символизира мафията в политиката и наскоро разкритите корупционни схеми свързани с инвестициите в инфраструктура на бившото правителство. В изложбата могат да бъдат отрити още подобни препратки към действителни личности, като бургаския бизнесмен и политик Бенчо Бенчев и любимият дизайнер на новобогаташкия елит Филип Плейн.
Откриването на "Бейж" ще се проведе на 10 февруари от 18:00 - 20:00 ч. в галерия "Сариева" в присъствието на автора. Всички посетители са поканени да се присъединят на афтър парти, с музика подбрана от Рот, от 20:00 ч. в artnewscafe. Изложбата ще продължи до 31 март 2023 г.
Пловдивският театър с 5 номинации за Икар
Кукленият театър в града под тепетата също е сред отличените
Цели 6 номинации са за трупите на пловдивските театри - 5 за Драмата и една за Куклите. Спектакълът "Солунските съзаклятници" в категорията "Сценография" за Никола Балабанов, "Майсторско техническо изпълнение" на техническите екипи, "Поддържаща женска роля" - Елена Кабасакалова и Маргита Гошева и "Режисура" - Стайко Мурджиев, плюс раздел "Куклен спектакъл" е отличен "Невидимият Тонино".
Ето и пълният списък с номинирани:
За дебют са номинирани:
Боряна Бабанова - за Мила във „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Крис Шарков, Драматичен театър - Ловеч,
Кристина Беломорска - за режисурата на „Морфин“ по Михаил Булгаков, Yalta Art Room,
Красимир Ненков - за Шушляка в „Суматоха“ от Йордан Радичков, реж. Дамян Тенев, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора,
Мария Манолова - за Емилия в „Дездемона“ от Пола Вогъл, реж. Петър Денчев, Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен, и
Никол Трендафилова - за сценографията на „Момчето от последния чин“ от Хуан Майорга, реж. Тея Сугарева, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ - Благоевград.
За водеща мъжка роля претенденти са:
Владимир Пенев - за поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“,
Деян Донков - за Орфей в „Орфей“, драматург Матиц Старина, реж. Йерней Лоренци, Народен театър „Иван Вазов“, и
Иван Юруков - за Хелмер в „Нора“ от Хенрик Ибсен, реж. Тимофей Кулябин, Народен театър „Иван Вазов“.
За водеща женска роля номинирани са
Албена Ставрева - за Гичка Кукуто в „Неведение“, авторски спектакъл на Албена Ставрева, консултант Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“,
Светлана Янчева - за Уини в „О, щастливи дни“ от Самюел Бекет, реж. Маргарита Младенова, театрална работилница „Сфумато“, и
Станка Калчева - за сестра Алоишъс в „Съмнение“ от Джон Патрик Шанли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ - Благоевград.
За поддържаща мъжка роля номинирани са:
Боян Арсов - за лорд Уесекс във „Влюбеният Шекспир“ въз основа на сценария на Марк Норман & Том Стопард, адаптиран за сцена от Лий Хол, реж. Андрей Аврамов, Сатиричен театър „Алеко Константинов“,
Огнян Симеонов - за порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ по Фьодор Достоевски, реж. Дамян Тенев, Драматично-куклен театър - Враца,
Светослав Добрев за Санчо Панса в „Дон Кихот“ по Мигел де Сервантес, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“.
За поддържаща женска роля:
Елена Кабасакалова - за Лелята в „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ - Пловдив,
Маргита Гошева - за Ана, кабаретна актриса в „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“, Пловдив, и
Мариана Бонева - за сестра Джеймс в „Съмнение“ от Джон Патрик Шанли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград.
За режисура предложенията са за:
Йерней Лоренци за „Орфей“, драматург Матиц Старина, реж. Йерней Лоренци, Народен театър „Иван Вазов“,
Маргарита Младенова - за „О, щастливи дни“ от Самюел Бекет, Театрална работилница „Сфумато“, и
Стайко Мурджев - за „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ - Пловдив.
За сценография претенденти за наградата са:
Васил Абаджиев - за „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, театър „Възраждане“,
Никола Налбантов - за „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“, Пловдив, и
Никола Тороманов - за „О, щастливи дни“ от Самюел Бекет, театрална работилница „Сфумато“.
За майсторско техническо осъществяване са номинирани:
Народен театър „Иван Вазов“ за „Нора“ от Хенрик Ибсен, реж. Тимофей Кулябин,
Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“, Пловдив, за „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стайко Мурджев, и
Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен, за „Антигона“ от Жан Ануи, реж. Александър Морфов.
За авторска музика са предложени:
Калин Николов - за „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ от Райнер Вернер Фасбиндер, реж. Пламен Марков, театър „София“,
Милен Апостолов - за „Дон Кихот“ по Мигел де Сервантес, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър „Николай Бинев“, и
Петър Дундаков - за „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, ТМПЦ - Варна.
За драматургичен текст, номинации са излъчени от гилдията на театроведите, критиците и драматурзите, и са за:
„Виктория“ от Йордан Славейков,
„Място, наречено другаде“ от Яна Борисова и
„Убийството на Богородица“ от Стефан Цанев.
Актьорът Антон Радичев получава „Икар“ за изключителен принос към българския театър. Освен номинациите в различните категории, бяха обявени още седем специални награди. Наградата "Икар" за чест и достойнство получава актрисата Мария Стефанова. Награда на „Акт-Унима“ за значим принос в развитието на българското куклено изкуство е за Силва Бъчварова, а „Икар“ за преподавателска дейност се присъжда на проф. Анастасия Савинова. Теодосий Спасов получава „Икар“ за световно турне, певецът Любо Киров - за принос към музикално-сценичното изкуство, а Николай Серафимов - за постиженията му в областта на вариететното изкуство и мюзикхола. Награда за цирково изкуство от гилдията на цирковите артисти получава Лукреция Марио Малеволти - за високи постижения в конния жанр.
Сред номинираните в категория „Дебют“ е и възпитаникът на ПУ „Паисий Хилендарски“ Красимир Ненков за Шушляка в „Суматоха“ от Йордан Радичков на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
Мотото на тазгодишната церемония е "Изберете театъра". Тя ще се състои на 27 март - Международен ден на театъра, в Народен театър "Иван Вазов". Вече стартира и онлайн гласуването за любимите на публикацията сред номинираните спектакли.