Футболните клубове трудно се възприемат като някакви обществено полезни организации през 21 век. Когато мнозинството от тях се създават преди около 100 години ситуацията е съвсем различна. Всъщност историята на футбола преди 1944 година е малко известна, а на живота извън резултатите на футболния терен се обръща малко внимание, към което ще ви насочим в следващите редове. Почти всяка история, която откриете днес в интернет на даден футболен клуб, ще включва неговото създаване, членове, избор на устави най-вече различните спортни резултати през годините на неговото съществуване. Животът им обаче далеч не се изчерпва само с това – след рестарта на футболното първенство след зимната почивка, ще ви припомним тяхното начално съществуване.

Спортният живот в страната започва още от първите години след Освобождението. Създават се различни дружества, в които се развиват физическите умения на момчета от всякаква възраст. В края на 19 век започва и активното туристическо движение, създават се туристически дружества в цялата страна, провеждат се национални събори. Туристическите и юнашките дружества гостуват на свои приятели в съседни държави. Всички тези организации са тясно свързани с обществения живот – освен да поддържат добро физическо състояние на младежите, което се ползва за военно-патриотична цел, те организират и поредици акции за опознаване на културното или природно богатство, различни дарителски или доброволчески акции и др.

В такъв контекст се появяват и футболните клубове в страната. Много преди да се формират и разработят професионалните тактически схеми, по които ще играят футболните отбори, преди да се оформи фенската култура на трибуните с песни, знамена и хореография, коренът, от който израстват футболните клубове е именно този. Това са спортни организации, които обединяват гражданите не просто в общо спортуване, но и за участие в обществения живот под всякакви полезни за всички форми.

Показателни са самите имена, които днес понякога са обект на полемика – може ли футболен клуб да носи име на национален герой? Имената на спортните дружества често са създавани успоредно и дори от същите хора, които са създавали туристическите дружества, хижи, които са събирали средства за паметници чрез спомагателни дружества и т.н. За създателите на тези структури не е имало особена разлика дали кръщават хижа или връх на Ботев, юнашко дружество или спортен клуб. Затова и най-често срещаните имена през 20-те и 30-те са на Левски, Ботев, Владислав, Хан Крум, а дори и Мария Луиза или Княз Симеон Търновски (същият днешен Симеон Сакскобургготски). Основната цел на тези клубове не е била комерсиална, за надпревара или ожесточено съперничество, а за общо издигане на спортния и физическия дух – колкото и странно и празно да звучи тази фраза днес.

Това, разбира се, не означава, че не е имало спорове и скандали. Често се случва срещите на терена да не завършват или да завършват по скандален начин. Поради спорове някои отбори не пътуват или отказват да играят реванши, след равенство и прочее. Всички тези дразги обаче са временни. Мнозинството от тези спортни дружества обединяват активни младежи, които участват в редица други инициативи – дали чрез клуба, дали индивидуално – в своите собствени градове.

В местната преса редовно сред останалите обяви ще срещнете за благотворителните събития, които футболните клубове организират през годината, както и тяхното участие в различни културни тържества – при това далеч не проформа. През 1929 година пловдивският „Левски“ организира благотворителен търг с продажба на старовремски стоки от Венеция – маски, шапки и различни украшения, за които се е твърдяло (поне според вестникарското съобщение), че са от 14 век. Истинска историческа находка. А цялото събитие е било благотворително. По същия начин колоездачното дружество „Цар Симеон“ е организирало различни събития в павилион, който е съществувал до стария Колодрум.

Едни от най-активните в обществения живот са били и най-успешният пловдивски клуб в тези години – „Ботев“. Ежегодно още от 20-те години, до Втората световна война по Коледа спортистите са организирали тържества за бедните деца. Това са били сираци от войните, деца на бежанци, просто бедни малчугани – канени на тържества във Военния клуб или просто деца-ученици в училището в Кючук Париж. Тези тържества често са били съпътствани с театрални постановки, симфонични концерти и изобщо – богата културна програма. И всичко това е било организирано от самите футболисти, активни членове на това дружество. Както е известно по инициатива на „Ботев“ в Пловдив се издига и първият паметник на Христо Ботев със събрани от дарения средства. Паметникът оригинално е поставен на тогавашния клубен стадион в квартал „Ухото“ – т.е. днешният стадион на Спартак „Тодор Диев“, в последствие преместен на стадиона на бул. „Източен“, а днес е на базата в Коматево. Чак след няколко години се появява втори паметник на революционера, който днес е в Цар Симеоновата градина. Трети бюст на Ботев има пред едноименното читалище в квартал „Кючук Париж“, който всъщност е в близост до първия стадион на „жълто-черните“.

Тези спортни клубове са били активни участници в обществения живот, далеч от представата ни за днешните професионални футболни клубове. Пловдивските „Ботев“, „Левски“, „Парчевич“, „Спортклуб“ и други са участвали в тези инициативи, редом до юнашкото дружество „Тракийски юнак“, туристическото дружество „Калоянов връх“ и други подобни организации.

Що се отнася до спортните успехи в „царско време“, футболните клубове на Пловдив, трябва да признаем, изостават от тези в София и Варна. До 1944 година са излъчени общо 18 държавни първенеца – от тях 12 са от София, 5 от Варна и само един от Пловдив – „Ботев“ през 1929 година. Всъщност още в първата година на държавно първенство пловдивски отбор достига до финал – „Победа“ Пловдив през 1924 година, но другият полуфинал между варненския „Владислав“ и софийския „Левски“ не излъчва победител след скандали, и се решава да не бъде обявяван национален първенец. Така за 20-те години царско държавно първенствона два пъти пловдивски отбори стигат финал. Всички останали финали са доминирани от отборите от София или Варна, като само още на два пъти в първата двойка стигат други отбори – веднъж русенският „Левски“ и веднъж, по време на втората световна война, „Македония“ Скопие. И двата отбора – за разлика от пловдивския „Ботев“ – губят своите финали от „Левски“ София.

От гледна точка на пловдивските резултати в този период – „Ботев“ има известни предимство с едно първо място и три полуфинала. Три полуфинала има и „Левски“, който след ред преобразувания ще стане основа за пловдивския „Спартак“ през 1948 година. Тогава историята – както спортно-техническата, така и обществената на клубните отбори вече ще бъде коренно различна и тема на друг разговор.

снимка: Членове на "Ботев" Пловдив пред автентична част от езерото в Цар Симеоновата градина (от canary4ever.com)

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…