Футболните клубове трудно се възприемат като някакви обществено полезни организации през 21 век. Когато мнозинството от тях се създават преди около 100 години ситуацията е съвсем различна. Всъщност историята на футбола преди 1944 година е малко известна, а на живота извън резултатите на футболния терен се обръща малко внимание, към което ще ви насочим в следващите редове. Почти всяка история, която откриете днес в интернет на даден футболен клуб, ще включва неговото създаване, членове, избор на устави най-вече различните спортни резултати през годините на неговото съществуване. Животът им обаче далеч не се изчерпва само с това – след рестарта на футболното първенство след зимната почивка, ще ви припомним тяхното начално съществуване.
Спортният живот в страната започва още от първите години след Освобождението. Създават се различни дружества, в които се развиват физическите умения на момчета от всякаква възраст. В края на 19 век започва и активното туристическо движение, създават се туристически дружества в цялата страна, провеждат се национални събори. Туристическите и юнашките дружества гостуват на свои приятели в съседни държави. Всички тези организации са тясно свързани с обществения живот – освен да поддържат добро физическо състояние на младежите, което се ползва за военно-патриотична цел, те организират и поредици акции за опознаване на културното или природно богатство, различни дарителски или доброволчески акции и др.
В такъв контекст се появяват и футболните клубове в страната. Много преди да се формират и разработят професионалните тактически схеми, по които ще играят футболните отбори, преди да се оформи фенската култура на трибуните с песни, знамена и хореография, коренът, от който израстват футболните клубове е именно този. Това са спортни организации, които обединяват гражданите не просто в общо спортуване, но и за участие в обществения живот под всякакви полезни за всички форми.
Показателни са самите имена, които днес понякога са обект на полемика – може ли футболен клуб да носи име на национален герой? Имената на спортните дружества често са създавани успоредно и дори от същите хора, които са създавали туристическите дружества, хижи, които са събирали средства за паметници чрез спомагателни дружества и т.н. За създателите на тези структури не е имало особена разлика дали кръщават хижа или връх на Ботев, юнашко дружество или спортен клуб. Затова и най-често срещаните имена през 20-те и 30-те са на Левски, Ботев, Владислав, Хан Крум, а дори и Мария Луиза или Княз Симеон Търновски (същият днешен Симеон Сакскобургготски). Основната цел на тези клубове не е била комерсиална, за надпревара или ожесточено съперничество, а за общо издигане на спортния и физическия дух – колкото и странно и празно да звучи тази фраза днес.
Това, разбира се, не означава, че не е имало спорове и скандали. Често се случва срещите на терена да не завършват или да завършват по скандален начин. Поради спорове някои отбори не пътуват или отказват да играят реванши, след равенство и прочее. Всички тези дразги обаче са временни. Мнозинството от тези спортни дружества обединяват активни младежи, които участват в редица други инициативи – дали чрез клуба, дали индивидуално – в своите собствени градове.
В местната преса редовно сред останалите обяви ще срещнете за благотворителните събития, които футболните клубове организират през годината, както и тяхното участие в различни културни тържества – при това далеч не проформа. През 1929 година пловдивският „Левски“ организира благотворителен търг с продажба на старовремски стоки от Венеция – маски, шапки и различни украшения, за които се е твърдяло (поне според вестникарското съобщение), че са от 14 век. Истинска историческа находка. А цялото събитие е било благотворително. По същия начин колоездачното дружество „Цар Симеон“ е организирало различни събития в павилион, който е съществувал до стария Колодрум.
Едни от най-активните в обществения живот са били и най-успешният пловдивски клуб в тези години – „Ботев“. Ежегодно още от 20-те години, до Втората световна война по Коледа спортистите са организирали тържества за бедните деца. Това са били сираци от войните, деца на бежанци, просто бедни малчугани – канени на тържества във Военния клуб или просто деца-ученици в училището в Кючук Париж. Тези тържества често са били съпътствани с театрални постановки, симфонични концерти и изобщо – богата културна програма. И всичко това е било организирано от самите футболисти, активни членове на това дружество. Както е известно по инициатива на „Ботев“ в Пловдив се издига и първият паметник на Христо Ботев със събрани от дарения средства. Паметникът оригинално е поставен на тогавашния клубен стадион в квартал „Ухото“ – т.е. днешният стадион на Спартак „Тодор Диев“, в последствие преместен на стадиона на бул. „Източен“, а днес е на базата в Коматево. Чак след няколко години се появява втори паметник на революционера, който днес е в Цар Симеоновата градина. Трети бюст на Ботев има пред едноименното читалище в квартал „Кючук Париж“, който всъщност е в близост до първия стадион на „жълто-черните“.
Тези спортни клубове са били активни участници в обществения живот, далеч от представата ни за днешните професионални футболни клубове. Пловдивските „Ботев“, „Левски“, „Парчевич“, „Спортклуб“ и други са участвали в тези инициативи, редом до юнашкото дружество „Тракийски юнак“, туристическото дружество „Калоянов връх“ и други подобни организации.
Що се отнася до спортните успехи в „царско време“, футболните клубове на Пловдив, трябва да признаем, изостават от тези в София и Варна. До 1944 година са излъчени общо 18 държавни първенеца – от тях 12 са от София, 5 от Варна и само един от Пловдив – „Ботев“ през 1929 година. Всъщност още в първата година на държавно първенство пловдивски отбор достига до финал – „Победа“ Пловдив през 1924 година, но другият полуфинал между варненския „Владислав“ и софийския „Левски“ не излъчва победител след скандали, и се решава да не бъде обявяван национален първенец. Така за 20-те години царско държавно първенствона два пъти пловдивски отбори стигат финал. Всички останали финали са доминирани от отборите от София или Варна, като само още на два пъти в първата двойка стигат други отбори – веднъж русенският „Левски“ и веднъж, по време на втората световна война, „Македония“ Скопие. И двата отбора – за разлика от пловдивския „Ботев“ – губят своите финали от „Левски“ София.
От гледна точка на пловдивските резултати в този период – „Ботев“ има известни предимство с едно първо място и три полуфинала. Три полуфинала има и „Левски“, който след ред преобразувания ще стане основа за пловдивския „Спартак“ през 1948 година. Тогава историята – както спортно-техническата, така и обществената на клубните отбори вече ще бъде коренно различна и тема на друг разговор.
снимка: Членове на "Ботев" Пловдив пред автентична част от езерото в Цар Симеоновата градина (от canary4ever.com)
