Най-много помощи пристигат от САЩ в размер на 7 млн. лв
Тютюноработници доброволно ремонтрат склада, за да има къде да работят
Точно преди 90 години е най-голямото земетресение, оставило отпечатък върху града, който носи спомени и до днес. Трусовете започват от 14 април. Почти целите Чирпан и Първомай са разрушени. В Пловдив тогава се съобщава само за разрушени комини, съобщава се за разрушения и в Хасково. Най-разрушителният трус в Пловдив идва на 18 април. Той е с магнитуд от 7. 1/3 от сградния фонд на Пловдив е унищожен.
Следващите няколко дни преминават като на сън, но при огромна взаимопомощ. Разрушени са множество сгради, почти всички хора обаче остават под открито небе, под страх от срутване на сградите им или бъдещи трусове. Парковете се изпълват с палатки и бараки.
Местната власт веднага взема мерки за да контролира „шемета, присъщ на човешката натура в такъв момент“, както се изразява един автор от това време. За най-бедните се осигурява безплатен хляб. Учителите получават свобода да решат дали да продължат учебните занятия или да ги прекъснат, но са задължени да останат в района, в който работят, за да помагат на другите граждани. Веднага са наети 22 лекари в служба на общината, които да работят на място сред „кварталите“ от палатки или да обикалят града. Въведен е вечерен час – 9 часа.
Налага се строг контрол на цените на стоките от първа нужда, за да се пресече спекулата. Нормират се цените на хляба, брашното, фасул, картофи и още много други храни, а също на сапун, газ, както и на някои строителни материали – дъски, дървени материали, греди, гвоздеи и други. Полицейското управление (наричано „градоначалство“) официално обявява, че ще преследва спекулантите – всеки, заловен да продава съестни (т.е. хранителни) продукти над нормираните цени ще бъде бит на публично място.
Мнозинството работа се върши безвъзмездно от експерти от различни професионални среди, а общината и другите власти единствено насочват работата. Лекари, архитекти, инженери работят безвъзмездо за възстановяването на естественото положение. Специална благодарност общината дава на шофьорското дружество, членовете на които, въпреки че са останали бездомни, са се отдали веднага в помощ на граждани и община.
Интересна е и историята за някои от тютюневите складове. След труса много работници са се върнали в складовете и са започнали да ремонтират пораженията, за да може складовете да продължат работа. „Вместо да злорадстват, те са се погрижили да не се загуби това народно богатство и мястото, където те могат да вложат своя труд и да си гарантират прехраната, като са се явили в помощ на собствениците на складовете“, пише един от пловдивските вестници.
В Пловдив и региона пристигат кореспонденти на различни медии от цяла Европа, хора от властта на държавата, лично идва цар Борис, пристигат членове на международния Червен кръст. Помощи се изпращат от различни градове – от гражданите на Казанлък до тези във Варна. Такива идват и от чужбина – Югославия, Чехословакия и други страни от целия свят.
За няколко седмици животът се връща в нормалните рамки, макар и 1/3 от града да е сринат. Постепенно се издигат новите сгради, като вече строителите и архитектите са задължени да използват стоманобетонни конструкции. Най-сериозно пострадали са Военният клуб, който на практика се строи наново, току що построената Католическа болница, която впоследствие е дарена на общината – днес това е Военна болница, различни църковни храмове, както и каменният Куршум хан – който също ще бъде съборен в следващите няколко години. Най-тежко са пострадали частните домове на множество граждани. Веднага се образува държавното ДИПОЗЕ – за помощ за построяване наново на различните обществени сгради, както и частни домове.
Огромни суми пристигат от чужбина. Най-голям дарител е САЩ с над 7 млн. лева. 4 млн. дарява Унгария, по около 3 млн. Чехословакия и Югославия. Между 1 и 2 млн. лв даряват също Румъния и Германия. Помощи пристигат от държави от целия свят – Куба, Палестина, Бразилия и др.
В рамките на България най-големи частни дарители са Кудоглу, дарил 100 000 лв, Ангел Куюмджиски, дал 25 000 лв и Георги Губиделников (и двамата от София) с 20 000 лв. С по 20 000 лв се включват Търговско-индустриалната камара, дружество „Христо Г. Данов“ и Кредитна банка – Пловдив. Дарения по 15 000 лв дават още множество банки с клонове в Пловдив. Десетки граждани се включват с по-малки дарения, сред които са зъболекари, адвокати, занаятчии, както и архитектурните студиа Стойков-Градинаров, Бъчваров-Сандулов, Александър Върбенов, а много други се включват с доброволен труд. Данните събира известният адвокат и журналист Недко Каблешков в книгата си „Страшната народна злочестина“.
