Точно две години изминаха от началото на разрушаването на тютюневия склад на улица „Одрин“ 8 – известният Ориент табак. След спирането на физическото премахване на историческта ценност, сградата стои оградена, необезопасена и без изгледи да тръгне някакво възстановяване или поне консервация. Пълното бездействие на всички видове институции продължава. Върви единствено съдебното дело, резултат от който може би ще има, чак когато сградата вече няма да може да се възстанови.

Известни и много напрегнати бяха дните в които багери бутаха кулата и стените на склада и последвалата жива верига. Това бяха почивните дни в началото на месец март – около 5-6 март. Истинското разрушаване обаче започна тихо и незабелязано няколко дни по-рано. Още на 25 февруари „Под тепето“ видя и писа за премахването на покрива на сградата, което видимо бе подготовка за неговото последващо разрушаване.

Институционалното бездействие срещу унищожаването на културната ценност започна тогава. Точно преди две години.

Така в следващите дни до злополучния 6 март при пълно бездействие от институциите, части от сградата бяха премахвани малко по малко. А на почивния 6 март дойдоха и багерите. На място строителите показват разрешително, издадено от общината месец по-рано.

За разлика от бездействията на общината, гражданите се активираха и всъщност спряха строежа. Жива верига от граждани застана пред багерите и рушителите напуснаха обекта. Пловдивчани спряха разрушаването, но дали спасиха склада?

В следващите месеци сградата бе оставена на произвола на времето. Бързо оградена от любопитни погледи, тя стои безстопанствена всичките тези 24 месеца. Вместо това всички се занимават с различни бюрократични процедури. Проверяват се документи, хвърлят се обвинения, водят се дела. Съдбата на самия Ориент табак обаче е да тъне в разрухата си. Единственият смислен опит дойде от пловдивската Камара на архитектите, които предложиха да направят безвъзмездно проект за укрепване и консервация.

Институционалното бездействие обаче продължаваше.

Малко по-късно стана и големият пожар. Пловдив загуби още няколко тютюневи склада, докато се правят обществени обсъждания, срещи и концептуални игри.

Дали ще има някакво развитие? Дали то ще е преди или след 2019-а година няма значение, Пловдив ще съществува и след Европейска столица на културата. За съжаление времето си тече, а с това и оставя своя отпечатък върху една столетна сграда без покрив и без защита от околната среда.

Тези две години минаха много бързо. Изненадващо е колко малко работа може да се свърши за този период. Преди 100-ина години този склад е бил построен от нулата вероятно по-бързо. Днес, въпреки всички нови технологии, за този период само успяваме да гледаме как се доразрушава сам.

Институционалното бездействие си продължава вече над 2 години.

Очаквайте подробности от делото в Окръжен съд- Пловдив в "Под тепето".