Площад „Стефан Стамболов“ пред Община Пловдив се оформя дълги години с къщи, построени във всякакви стилове. Една от най-красивите сгради обаче често остава подминавана, тъй като архитектурата ѝ е изчистена, семпла и не впечатлява, ако не се загледаме в елегантната ѝ лаконичност. Това е и една от малкото сгради, построени през 30-те години на площада - на семейство Протохристови – Клео и Стефан. Издигната е през 1937 година по проект на известния архитект Стойко Стойков и, макар и с много тежка съдба през годините, до днес е една от най-добре пазените културни ценности на града от семейството – наследници на първите собственици.
Историята може да започне 10 години преди построяването на къщата, когато ситуацията на фамилията Самооглу – собственик на имота, никак не изглеждат розови. Асеновградската гръцка фамилия не се намира в добро финансово положение – с много несъбрани суми от длъжници, те остават почти без средства. Братята не могат да се оправят със сметките и се налага да пишат на сестра си Клеоники Самооглу, която учи музика във Виена, да се прибере в Пловдив.
Макар и с афинитет към изкуствата, Клео успява да се справи със ситуацията. Тя търси адвокат, с чиято помощ да събира един по един дълговете, които фамилията имат да получават. След търсене на различни юристи, тя открива Стефан Протохристов. По-късно той ще стане и неин съпруг.
Самият Стефан Протохристов също не е от случайна фамилия. Семейството има много имоти по Трихълмието около църквата „Успение Богородично“. Той има 4 братя – двама от които са адвокати, единият доктор. Единият от братята също ще успее да си издигне много красива къща през 30-те години на ул. „Съборна“ на ъгъла до днешната сграда на Градската художествена галерия и Гражданския клуб. Тя е по проект на друг известен пловдивски архитект – Димитър Попов.
Съдбата на Стефан обаче е да заживее в имотите на съпругата си. Всъщност почти целият квартал между улиците „Лавеле“ и „Найден Геров“ е с имоти, собственост на фамилията Самооглу. През 1916 година на североизточния ъгъл е построен хотел. По-късно, чак през 40-те се строи и съседната на нея сграда към площада с радио и телевизията по проект на арх. Калин Бояджиев. Тя също е била бизнес начинание – апартаменти, които да се дават под наем. Националната история обаче променя тези планове.
Малко по-рано е построена и самата фамилна къща на Клео и Стефан Протохристови. Проектът е през 1936 година, а къщата е готова през 1937-а. Архитект е Стойко Стойков, който обичайно строи сецесионови и ар деко сгради – издължени във височина, с тесни и високи прозорци, и декорация по фасадите, макар и съвсем изчистена. Къщата на Клео и Стефан Протохристови обаче е напълно различна – по фасадата няма почти никакви орнаменти, прозорците са ниски и широки, входът е впечатляващ с двете си колони.
Световната история обаче се намесва във фамилната. През 41-а година България влиза във Втората световна война. За кратко време в къщата са настанени немски офицери. Те скоро обаче напускат и оставят фамилията на спокойствие.
Спокойствието е кратко. След 9 септември 1944 година къщата става щаб на Червената армия. Войници от всякакъв калибър я превръщат в място за забавления и разврат. Пиянските извращения са най-малкото, което се случва на сградата. В нея явно са настанени хора, които наистина не знаят къде се намират – сред архивите на къщата е останала снимка на руски войник от София, който е записал на гърба ѝ „Столицата на Унгария“.
След напускането на руските войски разрушенията по красивата модерна къща не приключват. В годините до началото на 70-те действа закон за жилищната криза – тоест в по-заможните домове се настаняват произволни хора в нужда. Така малката двуетажна къща изведнъж става дом на няколко семейства, които делят тази сграда, без дори да се познават. Всяка отделна стая се превръща в собствен дом на отделна фамилия. Всички делят кухнята, а отношението към опазването на тази сграда е нулево. По големите дървени врати към хола на къщата има следи от забивани пирони с различни бележки. Вграден дървен елемент, част от интериорния дизайн на сградата, пък е използван за… дъска за рязане.
Това невежо отношение към сградата приключва към 60-те години, когато собствениците на къщата случват на настанени от централната власт „наематели“. Тогава за известно време там живеят двама оперни певци. В началото на 70-те там живее и прочутият диригент Месри Мехмедов, който живее за кратко в Пловдив. Неговата съдба обаче е трагична – той загива при самолетна катастрофа.
Към годините след неговата смърт законът за жилищната криза вече е отменен и семейството може да живее спокойно в собствения си дом. Макар и с различни поражения от обитаването от хора, които нямат отношение към историята и наследството, къщата пази своя красив интериор – интересни мозайки, гипсови орнаменти, интересни лампи. Градското пространство обаче е силно променено, спрямо 30-те години. В градинката, където днес има детска площадка, е била къщата на известната фамилия Пампулови. Самата къща на Протохристови е имала двор, който е стигал до задната улица „Найден Геров“. Той обаче е отнет от централната власт, за да се построи сегашният блок, заедно с малък паркинг отзад. Самата къща едва е била спасена от плановете на общината през социалистическия период, която е искала да изгради продължение на улица „Гурко“ именно през дома на Протохристови. Често и общинската управа е хвърляла око и посещавала къщата на огледи, за да бъде отнета и превърната в сграда към администрацията. Малкият ѝ размер обаче я е спасил.
Така творението на арх. Стойков продължава живота си до днес, а с много усилия наследничката Клео Протохристова и семейството ѝ се грижат за къщата, която към момента е една от най-добре запазените и поддържани модернистични сгради в страната.
