Пловдивчанинът Александър Куртев е най-продуктивният архитект в Ямбол през 1930-те и 1940-те години, когато частната архитектурна практика все още е позволена. Най-впечатляващият негов проект е на минералната баня в центъра на града, като той е отговорен също и за други обществени проекти – Паметникът на Освобождението в непосредствена близост до банята, преустройството на Библиотеката (бивша банка), както и огромен брой частни сгради. Потеклото на Куртев е от Пловдив и Велинград, но той остава в Ямбол, след като създава семейство с Катя Бояджиева-Куртева в края на 20-те.

Александър Куртев е роден в самото начало на XX век. Като всички бъдещи архитекти по това време, той учи в чужбина – завършва в Дрезден, след което се прибира в Пловдив. В началото на 1928 година се случва съдбоносно гостуване в Ямбол на приятелско семейство – там той среща бъдещата си съпруга Катя Бояджиева, с която се жени още през лятото на същата година. Тя е сестра на Ваня Бояджиева Газдова – учителка и писателка, която пише в своята автобиографична книга „Хроника” спомените си за „Сашко” Куртев. 

Сватбата е във Велинград, където Куртев работи по проект за учителски санаториум. Плановете на новото семейство за забавени от Чирпанското земетресение през 1928 година, но в крайна сметка сватбата се случва. Малко по-късно новото семейство и техни роднини заминават за Париж. Александър Куртев специализира бетоностроеж в местно архитектурно бюро и дори получава предложение да остане на работа във Франция, в град Диеп. Той обаче отказва и семейството се прибира в Ямбол. То обаче е за кратко – семейството на Александър Куртев пише, че не могат без него в Пловдив и той заминава със съпругата си в града на тепетата.

Това обаче също не продължава дълго. Куртев пише на бащата на съпругата си с молба той да се върне в Ямбол. Така през 30-те години архитектът се установява в града на Тунджа, където прави поредица емблематични проекти. Един от най-известните е т.нар. „Червена къща” на края на пешеходната улица до днешния хотел „Тунджа” и площада с Минералната баня. Самата Минерална баня, завършена през 1938 година, с изчистените си форми и елегантни криви, е един от най-впечатляващите сгради в стила на модернизма между двете световни войни. Тя е на мястото на турска баня, като едно от помещенията дори „поглъща” старата сграда, а самият модерен дизайн прави препратки към османската архитектура. Интересно е, че сградата впечатлява дори пловдивчани – малко преди откриването ѝ, за нея се появява статия в Пловдивският общински вестник, в която тя получава похвали за красивия си дизайн.

Александър Куртев реконструира по-стара сграда, която през 30-те вече функционира като Популярна банка. Днес там е ямболската библиотека. Сградата също е в стилистиката на модернизма с изчистената си фасада и елегантен обем на стълбището. Куртев е автор на още много проекти за къщи в Ямбол, както и паметник на Освобождението, който се намира точно до Минералната баня. По оригинален проект там е имало черен кръст, който е премахнат през социализма, но сега отново е върнат.

Архитект Куртев има две деца – Иван Куртев, който става доцент в Техническия университет и Милена Куртева, която е музикален педагог и автор на множество учебници по музика.

Интересно е и бъдещето на самата сграда на Минералната баня. Днес тя е напълно изоставена, като на входа ѝ има единствено наемател – обущар. Сградата е общинска, но Община Ямбол няма конкретни публично обявени планове за нейното бъдеще. Местна инициативна група се опитва да опази сградата в автентичния ѝ вид, а функционално тя да стане дом за култура и изкуство.

В статията са ползвани материали от книгата „Хроника” на Ваня Бояджиева Газдова, снимки, публикувани във фейсбук профила на Държавен архив – Ямбол и снимки и проучвания на група „Български архитектурен модернизъм”.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…