Едва на 34 годишна възраст Алеко Константинов напуска земния свят. Един от най-будните общественици в България в годините след Освобождението трагично губи живота си на върха на силите си, случайна жертва на политически битки. Алеко е юрист, един от най-големите български писатели и създател на Туристическото дружество в България. Убийството му става на 23 май (11 – по стар стил) 1897 година.

Алеко не е сред най-активните в политическия живот, но среща смъртта си, като приятел на политика от Демократическата партия Михаил Такев. Последният е депутат, избран от пазарджишкия регион, който обаче се забърква в спорове между няколко села между Пещера и Пазарджик. Двамата с Алеко посещават тържествата по случай 24 май (11-и по стар стил, Денят на Св. Св. Кирил и Методий) в Пещера, след което тръгват за Пазарджик, където да пренощуват. По пътя обаче са срещнати от врагове на Такев, които извършват атентат – той е неуспешен, спрямо народния представител, но засяга смъртоносно Алеко.

Любопитно е, че ден по-рано Алеко Константинов е в Пловдив. Той отсяда в къщата на богаташа Личев, който притежава имоти около църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Там се среща и с приятеля си, също юрист и буден общественик, Недко Каблешков. Недко, обаче остава в Пловдив.

Къщата стои на ул. „4-и януари“. По разказа в книгата на Владо Балчев „Забравеният град“, тя е построена по проект на арх. Йосиф Шнитер. Самата сграда е току до олтара на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ – която също е проектирана от Шнитер. Къщата, от която Алеко тръгва към смъртта, макар и да присъства в градския пейзаж е в доста лошо състояние. 121 години след злополучния ден изглежда и изоставена.

В Пазарджик – градът, до който Алеко така и не успява да достигне – също има обект, свързан със случая. В паркът на острова на река Марица е издигнат паметник, открит през 1940 година. Той е проектиран от арх. Костадин Мумджиев, с барелеф от скулптора Михайло Парашчук. Достойна е историята, около финансирането на паметника – то става с доброволни дарения от пазарджишкото туристическо дружество „Белмекен“. Днес паметникът все още стои на острова и е един от най-красивите композиции от периода преди 9 септември.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…