Едва на 34 годишна възраст Алеко Константинов напуска земния свят. Един от най-будните общественици в България в годините след Освобождението трагично губи живота си на върха на силните си, случайна жертва на политически битки. Алеко е юрист, един от най-големите български писатели и създател на Туристическото дружество в България. Убийството му става на 23 май (11 – по стар стил) 1897 година.
Алеко не е сред най-активните в политическия живот, но среща смъртта си, като приятел на политиката от Демократическата партия Михаил Такев. Последният е депутат, избран от пазара на отджишкия регион, който обаче се забърква в спорове между няколко села между Пещера и Пазарджик. Двамата с Алеко посещават тържествата по случай 24 май (11-и по стар стил, Денят на Св. Св. Кирил и Методий) в Пещера, след което тръгват за Пазарджик, където да пренощуват. По пътя се срещат от врагове на Такев, които извършват атентата – той е неуспешен, по пътя на народния представител, но засегнат смъртоносно Алеко.
Любопитно е, че ден по-рано Алеко Константинов е в Пловдив. Той се намира в къщата на богаташа Личев, който притежава имоти около църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Там се среща и с приятеля си, също юрист и бъден общественик, Недко Каблешков. Недко, обаче остава в Пловдив.
Къщата стои на ул. „4-и януари“. По разказа в книгата на Владо Балчев „Забравеният град“, тя е построена по проект на арх. Йосиф Шнитер. Самата сграда е току до олтара на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ – която също е проектирана от Шнитер. Къщата, от която Алеко тръгва към смъртта, макар и да използва в градския пейзаж е в доста лошо състояние. 121 години след злополучния ден изглежда и изоставена.
В Пазарджик – градът, до който Алеко така и не успя да достигне – също има обект, запознат със случай. В парка на острова на река Марица е издигнат паметник, открит през 1940 година. Той е проект от арх. Костадин Мумджиев, с барелеф от скулптора Михайло Парашчук. Достойна е историята, около финансирането на паметника – то става с доброволни дарения от пазарджишкото туристическо дружество „Белмекен“. Днес паметникът все още стои на острова и е един от най-красивите композиции от периода преди 9 септември.
