Родът Стайнови е свързан с велики имена в изкуството, като Цанко Лавренов и Иван Милев

И двамата братя на „пловдивския“ Стайнов – Петко и Захари са били хора на изкуството – единият е известен композитор, а другият е неуспял архитект

Впечатляваща е архитектурата на „Баухаус“ къщата на тепето. Творбата на арх. Грозев е типичен представител на модернизма от периода между двете световни войни, но и един от най-безкомпромисните – с плоския покрив, широките и големи прозорци, огромните тераси. Издигнатата в периода 1934-35 година сграда е уникален образец на модерната архитектура за цяла България и влиянията от „Баухаус“ – макар че, ако трябва да сме точни, не е „Баухаус“, тъй като наследниците на архива на германската школа държат така да се наричат само творби на завършилите едноименната школа.

Архитект Светослав Грозев завършва образованието си в Берлин, но в много от творбите му си личи силното влияние именно от „Баухаус“ – наскоро разказахме историята за къщата на индустриалеца Цанков, където също можем да открием препратки в тази посока. Къщата на Таксим тепе на Стайнови не отстъпва по нищо, а дори сякаш е по-вълнуваща за пловдивчани, поради локацията си – дълги години сме я гледали и я знаем, като изоставената къща на тепето. Ремонтите в последните месеци предизвикаха огромен интерес в средите на архитекти, историци и любители на културното наследство и богатство на Пловдив, което е към момента един пореден етап от нейната история.

Историята започва преди 90-ина години. В края на 1920-те бъдещият собственик на къщата Стайно (или Стоян, според други текстове) Стайнов пристига в Пловдив, за да върти бизнес. Той, обаче далеч не е случаен човек. Пълната история на богатия му род е свързана най-вече с Казанлък. Още в средата на XIX век там пристига Петко Стайноглу, който започва да върти бизнес и бързо преуспява. Той не доживява Освобождението, тъй като е убит от турци през 1877 година.

Той има четири сина – Стоян, Груйо, Христо и Михаил, всичките от които с интересна съдба. Михаил се е занимавал с военно дело, а бъдещето на този клон е свързано с Русия. Христо и наследниците му остават в Казанлък и освен богати бизнесмени, са и големи дарители. Големи дарители са и Стоян Стайнов и наследниците му. Именно на въпросния Стоян Стайнов е една от изключително красивите казанлъшки къщи, в които има прекрасни стенописи от художника Иван Милев.

Четвъртият брат – Груйо (или Грую) Стайнов е бащата на героят, който достига и до Пловдив. Груйо има трима сина и една дъщеря – Петко Груев Стайнов, Захари и Стайно (Стоян), както и Пенка. Груйо и синовете му въртят богат бизнес, свързани с различни видове облекло, най-вече на прежди и вълна. Фирмата „Брастай“ става успешна в цялата страна под ръководството на Груйо Стайнов.

Най-големият брат е известният български композитор Петко Стайнов. От една страна е любопитен фактът, че тъкмо най-големият не поема бизнеса на баща си. Това обаче си има обяснение – Петко губи зрението си още на 6 годишна възраст. Това обаче не спира развитието на момчето от интелигентната и образована фамилия – той заминава за чужбина, като получава висше музикално образование в Дрезден. Интересно е, че след като се прибира в България се установява в Казанлък, откъдето прави няколко „турнета“ из страната, на които свири класически произведения, сред които се открояват пиано изпълненията на композиции от Бетовен. Именно в Пловдив Петко Стайнов прави едни от първите си концерти извън родния Казанлък и получава изключително положителни отзиви в местната преса. По-късно Петко Стайнов се мести да живее в София.

Най-малко известен от синовете сякаш е Захари. Интересно е, че той заминава в чужбина да учи архитектура, но прекъсва това си образование, за да започне да се образова в посока по-добро управление на бизнеса на баща си. Единствен Захари обаче остава в Казанлък и управлява именно този клон на фирмата и поддържа бизнеса на местна почва успешен.

Третият брат от знатната фамилия е Стайно (Стоян) Стайнов, който пристига в Пловдив в края на 20-те, за да основе и управлява клон на дружеството „Брастай“ – тоест „Братя Стайнови“. Бизнесът бързо потръгва и до 34-а вече той е достатъчно успешен, че да си построи прекрасната къща на Таксим тепе. Желанието му тя да е направена от най-добрия архитект и в най-модерен стил, както виждаме, не е случайно. 30 години по-рано чичо му също строи прекрасна къща и кани един от най-модерните за времето художници – Иван Милев да направи стенописите в нея. Единият му брат – Петко вече е доказан и успешен композитор, който приблизително по това време пише и най-известната си и до днес творба „Тракийски танци“, а другият брат Захари, макар и занимаващ се с бизнес, също е имал влечение към изкуствата, учил архитектура като по-млад.

За самия Стоян Стайнов знаем и от спомените на Цанко Лавренов. В тях художникът пише, че Стайнов е купил няколко негови картини и дори е финансирал неговото пътуване до Света Гора, което се е случва именно през 1935 година, когато се построява и къщата на тепето. В Света Гора Лавренов прави някои от най-впечатляващите си картини, както и по-малко известни, но много интересни фотографии. Фотоапаратът си Цанко Лавренов получил пък от братовчед от фамилията – Генчо Стайнов, който бил управител на софийския клон на „Брастай“.

Историята на къщата след това обаче не е розова. Шедьовърът на Светослав Грозев все пак остава на фамилията, но поради национализацията и отнемането на бизнеса на Братя Стайнови, поддръжката ѝ става все по-трудна. Така тя през 90-те години вече е изоставена, поради напредналата възраст на единствената останала обитателка – съпругата на Стайнов, вече не можела да се качва до тепето и я напуснала. Самият Стайнов, по данни от Владимир Балчев, сам прекратил живота си в края на 40-те години, неспособен да понесе новата комунистическа власт.

Така днес, изгубила връзката с богатия и надарен род, къщата е препродадена няколко пъти, а тазгодишният ремонт върви някак неизвестно, но под зоркото око на пловдивската общественост.

на снимките: Къщата преди; къщата през април 2018 година; семейна снимка на Петко, Захари, Стоян и Пенка Стайнови и съпругите на Петко и Захари

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…