Родът Стайнови е свързан с велики имена в изкуството, като Цанко Лавренов и Иван Милев

И двамата братя на „пловдивския“ Стайнов – Петко и Захари са били хора на изкуството – единият е известен композитор, а другият е неуспял архитект

Впечатляваща е архитектурата на „Баухаус“ къщата на тепето. Творбата на арх. Грозев е типичен представител на модернизма от периода между двете световни войни, но и един от най-безкомпромисните – с плоския покрив, широките и големи прозорци, огромните тераси. Издигнатата в периода 1934-35 година сграда е уникален образец на модерната архитектура за цяла България и влиянията от „Баухаус“ – макар че, ако трябва да сме точни, не е „Баухаус“, тъй като наследниците на архива на германската школа държат така да се наричат само творби на завършилите едноименната школа.

Архитект Светослав Грозев завършва образованието си в Берлин, но в много от творбите му си личи силното влияние именно от „Баухаус“ – наскоро разказахме историята за къщата на индустриалеца Цанков, където също можем да открием препратки в тази посока. Къщата на Таксим тепе на Стайнови не отстъпва по нищо, а дори сякаш е по-вълнуваща за пловдивчани, поради локацията си – дълги години сме я гледали и я знаем, като изоставената къща на тепето. Ремонтите в последните месеци предизвикаха огромен интерес в средите на архитекти, историци и любители на културното наследство и богатство на Пловдив, което е към момента един пореден етап от нейната история.

Историята започва преди 90-ина години. В края на 1920-те бъдещият собственик на къщата Стайно (или Стоян, според други текстове) Стайнов пристига в Пловдив, за да върти бизнес. Той, обаче далеч не е случаен човек. Пълната история на богатия му род е свързана най-вече с Казанлък. Още в средата на XIX век там пристига Петко Стайноглу, който започва да върти бизнес и бързо преуспява. Той не доживява Освобождението, тъй като е убит от турци през 1877 година.

Той има четири сина – Стоян, Груйо, Христо и Михаил, всичките от които с интересна съдба. Михаил се е занимавал с военно дело, а бъдещето на този клон е свързано с Русия. Христо и наследниците му остават в Казанлък и освен богати бизнесмени, са и големи дарители. Големи дарители са и Стоян Стайнов и наследниците му. Именно на въпросния Стоян Стайнов е една от изключително красивите казанлъшки къщи, в които има прекрасни стенописи от художника Иван Милев.

Четвъртият брат – Груйо (или Грую) Стайнов е бащата на героят, който достига и до Пловдив. Груйо има трима сина и една дъщеря – Петко Груев Стайнов, Захари и Стайно (Стоян), както и Пенка. Груйо и синовете му въртят богат бизнес, свързани с различни видове облекло, най-вече на прежди и вълна. Фирмата „Брастай“ става успешна в цялата страна под ръководството на Груйо Стайнов.

Най-големият брат е известният български композитор Петко Стайнов. От една страна е любопитен фактът, че тъкмо най-големият не поема бизнеса на баща си. Това обаче си има обяснение – Петко губи зрението си още на 6 годишна възраст. Това обаче не спира развитието на момчето от интелигентната и образована фамилия – той заминава за чужбина, като получава висше музикално образование в Дрезден. Интересно е, че след като се прибира в България се установява в Казанлък, откъдето прави няколко „турнета“ из страната, на които свири класически произведения, сред които се открояват пиано изпълненията на композиции от Бетовен. Именно в Пловдив Петко Стайнов прави едни от първите си концерти извън родния Казанлък и получава изключително положителни отзиви в местната преса. По-късно Петко Стайнов се мести да живее в София.

Най-малко известен от синовете сякаш е Захари. Интересно е, че той заминава в чужбина да учи архитектура, но прекъсва това си образование, за да започне да се образова в посока по-добро управление на бизнеса на баща си. Единствен Захари обаче остава в Казанлък и управлява именно този клон на фирмата и поддържа бизнеса на местна почва успешен.

Третият брат от знатната фамилия е Стайно (Стоян) Стайнов, който пристига в Пловдив в края на 20-те, за да основе и управлява клон на дружеството „Брастай“ – тоест „Братя Стайнови“. Бизнесът бързо потръгва и до 34-а вече той е достатъчно успешен, че да си построи прекрасната къща на Таксим тепе. Желанието му тя да е направена от най-добрия архитект и в най-модерен стил, както виждаме, не е случайно. 30 години по-рано чичо му също строи прекрасна къща и кани един от най-модерните за времето художници – Иван Милев да направи стенописите в нея. Единият му брат – Петко вече е доказан и успешен композитор, който приблизително по това време пише и най-известната си и до днес творба „Тракийски танци“, а другият брат Захари, макар и занимаващ се с бизнес, също е имал влечение към изкуствата, учил архитектура като по-млад.

За самия Стоян Стайнов знаем и от спомените на Цанко Лавренов. В тях художникът пише, че Стайнов е купил няколко негови картини и дори е финансирал неговото пътуване до Света Гора, което се е случва именно през 1935 година, когато се построява и къщата на тепето. В Света Гора Лавренов прави някои от най-впечатляващите си картини, както и по-малко известни, но много интересни фотографии. Фотоапаратът си Цанко Лавренов получил пък от братовчед от фамилията – Генчо Стайнов, който бил управител на софийския клон на „Брастай“.

Историята на къщата след това обаче не е розова. Шедьовърът на Светослав Грозев все пак остава на фамилията, но поради национализацията и отнемането на бизнеса на Братя Стайнови, поддръжката ѝ става все по-трудна. Така тя през 90-те години вече е изоставена, поради напредналата възраст на единствената останала обитателка – съпругата на Стайнов, вече не можела да се качва до тепето и я напуснала. Самият Стайнов, по данни от Владимир Балчев, сам прекратил живота си в края на 40-те години, неспособен да понесе новата комунистическа власт.

Така днес, изгубила връзката с богатия и надарен род, къщата е препродадена няколко пъти, а тазгодишният ремонт върви някак неизвестно, но под зоркото око на пловдивската общественост.

на снимките: Къщата преди; къщата през април 2018 година; семейна снимка на Петко, Захари, Стоян и Пенка Стайнови и съпругите на Петко и Захари