Поредица сериозни инвестиции в последните месеци раздвижиха Стария град в Пловдив. Строителство на Трихълмието винаги е имало, но в момента ръстът е необичаен. На практика строежи има във всяка част на Стария град, всеки в различен етап на своето развитие.

Животът в Стария град не трябва да спира – историческата стойност не трябва да превръща тази част от Пловдив в музей. Съществуването сами по себе си на хотели или ресторанти, на галерии или читалища, на жилищни сгради или офиси, не е лошо. Важното е културното наследство да бъде опазвано – както конкретните културни ценности, така и общият силует и визия на Трихълмието.

Предвид множеството пластове история там, темата за „общия силует“ винаги е била трудна. Обикновено свързваме Стария град с Възраждането – и „Пловдивската възрожденска къща“. Темата обаче е малко по-сложна. От една страна по Трихълмието има множество сгради, които са от по-късни периоди, неокласически, сецесионови, както и модерни сгради от периода между двете световни войни.

Има дори и интересни обекти от социалистическия период, които повече или по-малко се вписват в цялата картина на Старинен Пловдив, както известната като „Пощата“ сграда, в последните години – Туристически информационен център.

Именно тази амалгама от различни стилове създава и въпросите как точно да опазваме наследството в Стария Пловдив. Доколкото става дума за съществуващите стари сгради, то отговорът е ясен – те трябва да се опазват в максимално близък до автентичния им вид, независимо дали са възрожденски или строени след Освобождението.

Интересна обаче е темата с новото строителство. До каква степен визията на новите сгради трябва да имитира възрожденските къщи? Този подход може да бъде възприет като имитация на история – идеята на опазването на сгради-културни ценности е не само някаква тяхна външна визия, а изобщо – фактът, че това са 200 годишни сгради, преживяли различни поколения, различни събития. Интерес предизвиква и техниката, с която са направени – използването на различни строителни методи, които днес не се ползват.

Много експерти смятат, че подходът може да бъде умерен. Доста от днешните сгради в старинната част на Пловдив всъщност са препостроени през социалистическия период – най-известният пример е Балабановата къща. Други са укрепвани със съвременни материали, бетонни колони, плочи и др.

Според други специалисти, автентичността трябва да се запазва максимално и действително автентичните сгради да се отбелязват като такива, а новите намеси да са очевидни дори за нетренираното око. В този смисъл и новите сгради не бива да имитират старата архитектура, а – макар и вписвайки се в силуета на квартала или съответната улица – да си личи, че са нови сгради.

Така днес повечето от новостроените със стоманобетон и съвременни тухли сгради се изрисуват отвън в декорация, която имитира възрожденските къщи. Имитации има и на други пластове – цокълът, или ниските метри на старите къщи са били зидани с камък, като защита в момент на наводнение или просто за здравина. Днес тази практика не е нужна, но се имитира с лепени камъни за облицовка.

Дори да приемем използването на съвременни материали за „възстановяване“ на стари къщи, изключително странно е когато съвременните материали се показват тук-там, като например неизмазани бетонни колони.

Обогатява ли обаче това визията на Стария Пловдив? Дали малкото запазени автентични къщи няма да се изгубят напълно в морето от ново строителство, което няма никаква културно-историческа стойност?

Някои от сградите дори не се и опитват да са близо до Възрожденската пловдивска къща, а правят просто някакви странни еклектични решения.

Все пак, извън новото строителство има примери за добро опазване. Такава например е една сецесионова къща на улица „Съборна“, чиято прекрасна реставрация е на финал. Много добре бе освежена и камбанарията на храмът „Света Неделя“. За съжаление те са по-скоро изключение на фона на множество изоставени или рушащи се сгради.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…