Поредица сериозни инвестиции в последните месеци раздвижиха Стария град в Пловдив. Строителство на Трихълмието винаги е имало, но в момента ръстът е необичаен. На практика строежи има във всяка част на Стария град, всеки в различен етап на своето развитие.
Животът в Стария град не трябва да спира – историческата стойност не трябва да превръща тази част от Пловдив в музей. Съществуването сами по себе си на хотели или ресторанти, на галерии или читалища, на жилищни сгради или офиси, не е лошо. Важното е културното наследство да бъде опазвано – както конкретните културни ценности, така и общият силует и визия на Трихълмието.
Предвид множеството пластове история там, темата за „общия силует“ винаги е била трудна. Обикновено свързваме Стария град с Възраждането – и „Пловдивската възрожденска къща“. Темата обаче е малко по-сложна. От една страна по Трихълмието има множество сгради, които са от по-късни периоди, неокласически, сецесионови, както и модерни сгради от периода между двете световни войни.
Има дори и интересни обекти от социалистическия период, които повече или по-малко се вписват в цялата картина на Старинен Пловдив, както известната като „Пощата“ сграда, в последните години – Туристически информационен център.
Именно тази амалгама от различни стилове създава и въпросите как точно да опазваме наследството в Стария Пловдив. Доколкото става дума за съществуващите стари сгради, то отговорът е ясен – те трябва да се опазват в максимално близък до автентичния им вид, независимо дали са възрожденски или строени след Освобождението.
Интересна обаче е темата с новото строителство. До каква степен визията на новите сгради трябва да имитира възрожденските къщи? Този подход може да бъде възприет като имитация на история – идеята на опазването на сгради-културни ценности е не само някаква тяхна външна визия, а изобщо – фактът, че това са 200 годишни сгради, преживяли различни поколения, различни събития. Интерес предизвиква и техниката, с която са направени – използването на различни строителни методи, които днес не се ползват.
Много експерти смятат, че подходът може да бъде умерен. Доста от днешните сгради в старинната част на Пловдив всъщност са препостроени през социалистическия период – най-известният пример е Балабановата къща. Други са укрепвани със съвременни материали, бетонни колони, плочи и др.
Според други специалисти, автентичността трябва да се запазва максимално и действително автентичните сгради да се отбелязват като такива, а новите намеси да са очевидни дори за нетренираното око. В този смисъл и новите сгради не бива да имитират старата архитектура, а – макар и вписвайки се в силуета на квартала или съответната улица – да си личи, че са нови сгради.
Така днес повечето от новостроените със стоманобетон и съвременни тухли сгради се изрисуват отвън в декорация, която имитира възрожденските къщи. Имитации има и на други пластове – цокълът, или ниските метри на старите къщи са били зидани с камък, като защита в момент на наводнение или просто за здравина. Днес тази практика не е нужна, но се имитира с лепени камъни за облицовка.
Дори да приемем използването на съвременни материали за „възстановяване“ на стари къщи, изключително странно е когато съвременните материали се показват тук-там, като например неизмазани бетонни колони.
Обогатява ли обаче това визията на Стария Пловдив? Дали малкото запазени автентични къщи няма да се изгубят напълно в морето от ново строителство, което няма никаква културно-историческа стойност?
Някои от сградите дори не се и опитват да са близо до Възрожденската пловдивска къща, а правят просто някакви странни еклектични решения.
Все пак, извън новото строителство има примери за добро опазване. Такава например е една сецесионова къща на улица „Съборна“, чиято прекрасна реставрация е на финал. Много добре бе освежена и камбанарията на храмът „Света Неделя“. За съжаление те са по-скоро изключение на фона на множество изоставени или рушащи се сгради.
