Богатата пловдивска история ни е завещала разнообразно наследство, което ежедневно обитаваме. Бурните филипополски десетилетия обаче са направили така, че за много от богатото наследство днес да си спомняме само по снимки. Редица сгради остават като легенди в обществената памет – дали вековни, като Куршум хан, или по-нови, като Аптека „Марица“ или дом „Кудоглу“. Но не един и два са изчезналите архитектурни шедьоври, почти изцяло изтрити от паметта ни. В следващите редове ще ви разкажем за няколко такива, издигнати между двете световни войни. Сградите бяха обект и на разговор на последната Беседка за града преди малко повече от месец, в рамките на пловдивския Баухаус уикенд.
Сред по-известните сгради са двата бюфета – този на Сахат тепе и Големия Бунарджик. И двата са издигнати от общината през 30-те години, но упадъкът им е по различно време. Сахата изчезва още през 70-те, свързан с план за модернизация на върха на хълма. Той така и не се осъществява и мястото до днешния фонтан остава празно. Бунарджика променя своята визия постепенно през годините, докато преди малко повече от 10 години бе окончателно съборен, с планове да се превърне в частен клуб. Бурните граждански протести обаче спряха проекта и така площта остана зелена и публична.
Съдбата на споменатия вече дом на народното здраве „Кудоглу“ е известна. Неин съсед обаче е била друга прекрасна модернистка сграда. Проектирана от архитект Димитър Попов жилищна сграда също е била разрушена покрай разширението на Пощата през 1973-а година. Заличени са на практика два квартала с къщи, които днес са се намирали на мястото на днешната поща и разкопките на Форума. Сградата от арх. Попов е била от най-впечатляващите с модерните си изчистени форми – днес тя би стояла като един от най-добрите примери на модерна архитектура в Пловдив от междувоенния период.Друга забравена модерна сграда също е съсед до печално известен пример от още по-близкото минало. Тютюневият склад на улица „Одрин“ 8 разбуди гражданското общество по време на умишленото му събаряне преди години. Малко по-рано без никаква реакция обаче бе съборена прекрасна сграда, проектирана от архитект Асен Семов. Построена като частна болница на д-р Койчо Коев през 30-те, макар и с известни изменения, сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ вече е в миналото. На нейно място се изгражда съвременен, вероятно бизнес център. Модерната болница обаче е била изключително красива – с леките си колони и козирка, широки прозорци, изчистените от декорация стени и ясни обеми.