Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите

Кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета

Владимир Балчев

Било време, когато и най-неочакваните обеща­ния се изпълнявали. Това обикновено ставало след избори, когато се раздавали сладки служби из различните учреждения. Всяка смяна на властта водела до масови назначения на чиновници. Не случайно в началото на миналия век един журналист изненадан възкликва: „Касапин, моля ви се, да стане санитарен инс­пектор. Къде касаплък, къ­де медицина!" Новите управници веднага побързали да намерят друга служба на касапина. Това правило било като неписан закон: трябва да се спазват обещанията към тези, които имат принос за спечелването  на изборната битка, защото като дойдат нови избори, пак ще се разчита на изпитаната гвардия.

Бойният арсенал на войната за спечелване на изборите има още един раздел – обещанията към избирателите. Тогава кандидатите се надпреварват да рисуват светли картини. Уж   всичко щяло стане бързо и лесно – само с един замах. Така в началото на миналия век изглеждали нещата с трамвайната линия, която трябвало да пресече града и стигне чак до Станимака (Асеновград). Ха тая година да тръгне трамваят, ха другата.. Извъртели се не две и три, а цели сто лазарника, а трамваят никакъв го няма. Другият шлагер бил електричеството. И за него големи обещания, големи надежди. Под тепетата трябвало да грейнат електрическите слънца, Пловдив да стане богат и модерен град, а животът в него да бъде по-добър, отколкото в Лондон и Париж. Голямо чакане паднало. През това време Пловдив бил изпреварен от Карлово, че дори от някои села.

През 1911-1912 г. кандидатът Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите. Според Манев това била фасулска работа – прокарват тръби от Хисаря, строят  минерални бани под тепетата и докато се обърнеш, Пловдив се задръства от богати чужденци. Напразно специалистите обяснявали, че тази работа не може да стане, защото по дългия път от Хисаря до Пловдив водата в тръбите ще изстине и загуби своята лечебна сила. Нямало кой да ги чуе – бай Деньо напирал, обещавал, агитирал. От жителите на града се искало само едно – да гласуват за него. Три години по-късно и това станало – избрали Деньо Манев за кмет на Пловдив. Първата му работа обаче била да съкрати 400 общински чиновника, за да назначи на тяхно място свои верни хора. Следващата стъпка – да се разпродадат на безценица най-апетитните общински имоти. За строителство времето и силите не стигнали... След войните градът бил съсипан и започнал да се съвзема едва след 10 години.

Новата бомба гръмнала през 1919 г. Тогава кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета. Просто всеки взема брадвата и тръгва наред. Някои се опитали да обяснят, че след такава поголовна сеч градът ще заприлича на пустиня, но опиянената тълпа не искала и да чуе. Хубаво, че в правителството имало и разумни хора, които спрели замислената дивотия. Но пък дори царят се подвел от примамливите лозунги, та наредил да се изсекат болните дървета от собствените му гори и се раздадат безплатно на бедните пловдивчани.

Всичко може да се обещае. Най-напред хляб, сиреч работа. В родопските села политиците увещавали избирателите да гласуват за тях, като в замяна се кълнели, че след изборната победа ще изземат земите на Бачковския манастир и ги раздадат на селяните. В Пловдив обещавали бурно строителство. Само че едно е да се обещае, а съвсем друго да се работи. Справката показва, че строителството на новите хали под тепетата се точи от 1901 до 1938 г. Трябвало да минат близо 50 години, докато пловдивчани получат истинска театрална сграда. Изграждането на подпорни стени край Марица се забавило цели 60 години. Горе-долу толкова време се изнизало, докато тръгне канализацията на града. Три десетилетия управниците обещавали да изградят голям общински дом, но така и не направили нищо. Добре, че след години  правителството разрешило на общинарите да вземат бившата сграда на Окръжната постоянна комисия на днешния площад „Стефан Стамболов“, сега седалище на кмета.

Анекдотичен е случаят с моста на  Марица при Ландос. Тамошните жители живеели върху единия бряг на реката, но имотите им били на другия. За да стигнат с каруците до нивите си, трябвало да пътуват няколко километра до центъра на Пловдив, където бил единствения мост в града, а след това покрай днешния панаир да се друсат чак до Рогош. Още от края на ХІХ в. политиците обещавали да построят мост, но изборите минавали, а мост нямало. През пролетта на 1923 г. обръгналите на лъжи жители  обявили, че няма да гласуват, докато не получат мост. Едва тогава политиците се трогнали -  военният министър изпратил в Ландос една сапьорна рота, която бързо вдигнала понтонен мост. След изборите, войниците се върнали, демонтирали моста и го прибрали обратно в казармата. Чак през 1938 г. по времето на кмета Божидар Здравков започнал градежът на истински мост.

Покрай предизборните обещания се родили рояци вицове. Един от тях обяснява как кандидатът за депутат  привиквал избирателите и ръсел щедри обещания – на един щял да даде нива, на друг – вол, на трети – изгоден заем, или служба. По едно време дошъл някакъв здравеняк и поискал след изборите да получи още две ръце. Погледнал кандидатът огромните ръчища на мъжагата и попитал:

- Защо са ти ръце, нали си имаш?

- Тия ръце са ми за работа – казал здравенякът, - а другите ги искам, за да крепя с тях оня големия, дето ми го обеща на миналите избори.

От всички предизборни обещания само едно било изпълнявано от “А” до “Я”. Това е “изкореняването на предишното корумпирано управление”. Сиреч, още с вземането на властта, да се изчистят  старите чиновниците, а на тяхно място да се назначат нови храненици.

Но освен кьорфишеците, Пловдив помни и достойнството на някои от своите кметове. В едно крайно оскъдно време кметът Димитър Свещаров успял да изгради първия модерен водопровод на града, книгоиздателят Христо Г. Данов въвел европейски ред под тепетата, а Божидар Здравков свършил далеч повече, отколкото обещал на избирателите.