Пълното име на храмът е „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски“

Живущи в Пловдив основали изпълнителен комитет за изграждането на храма

Строежът на сградата е започнала едновременно с този на „Св. Александър Невски“ в София

Стефка Георгиева

Историята на първият храм-паметник в България, посветен на Освобождение, започва още преди полагането на първия камък на сградата. Стари сведения разказват за изселване на турското население от пределите на Пловдив след Освободителните битки. По онова време, градът ние бил най-големият във вътрешността на българските земи, а преселването на цели семейства неминуемо е оказало влияние. Така старите махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ били изоставени, а на тяхно място се появила така наречената Копривщка махала. Тя се е разпростирала между сегашните пешеходен и панаирен мостове. В нея се заселили жители на Копривщица, както можете да предположите и сами от името на махала. Нанесли се още жители на Клисура, Панагюрище, Калофер. Будните граждани допринесли с присъствието си в Пловдив и ни завещаха едни от най-забележителните сгради, построени след Освобождението, а именно Мъжката гимназия „Александър I“ и църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Първоначално, жителите на Копривщката махала започнали да посещават катедралния храм „Света Богородица“, който се намирал съвсем на близо – на Таксим тепе. Християнското средище, обаче, имало твърде голям брой посетители и често някои от вярващите изобщо не успявали да влязат вътре. Така сред жителите на новия квартал се зародила идеята сами да си построят храм, в който да отправят молитви към Бога.

Инициативата поели Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер. На 11 май 1881 година, те основали изпълнителен комитет по изграждането на нов християнски храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II.

Комитетът срещнал подкрепа не само от жителите на Пловдив, но и от редица други селища по тракийските земи. Така идеята за малък енорийски храм така се изменила, че прераснала в храм-паметник на Осовобождението. Така само за 12 месеца, били събрани достатъчно средства от големи дарители и обикновено хора, за да започне изграждането на сградата.

Година по-късно, на 11-ти май 1882 година, е положен първият камък на първия храм-паментик. Любопитно е да отбележим, че строежът на пловдивския „Св. Св. Килим и Методий и Св. Александър Невски“ започва едновременно със строежа на „Св. Александър Невски“ в София. Събитието било изключително тържествено и на него присъствали митрополит Панарет и румелийския генерал-губернатор княз Алеко Богориди.

Проектът е дело на бележития Йосиф Шнитер, който е съблюдавал целия процес на работа. Храм-паметникът е изграден само за 2 години в духа на руския неокласицизъм, който е бил изключително модерен за времето си. С извисените си куполи, храм-паметникът напомня за големия Исакиевски събор, който се намира в Санкт Петербург. Външната част на сградата е украсена с многобройни арки и пиластри с капители в коритански стил. „Св. Св. Килим и Методий“ има три входа – западен, северен и южен, а всеки от тях е подчертан с високи колонни портици, завършващи с триъгълни фронтони.

Олтарната част е оформена с голяма полукръгла апсида, извисена до покрива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната базилика, характерни за източноправославното църковно строителство. Иконостасът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Интерес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния художник, иконописец и революционер Георги Данчов – Зографина.  След Освобождението, Зографина се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, св. Богородица, светите братя Кирил и Методий, св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов - Никола Данчов.

През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август) напълно завършеният храм-паметник на Освобождението бил осветен с тържествена архиерейска света литургия.

Преди около 10 години храм-паметникът бе ремонтиран и реставриран. Трите купола на сграда, средният от които е камбанария, бяха ремонтирани, а голямата врата на южния вход бе подменена с нова. Обновена бе и каменната облицовка на външното стълбище. Вътрешността на сградата бе реставрираната, а стенописите на сградата бяха реставрирани и обновени от пловдивския художник Атанас Хранов. 

 

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…