На 22.11 в Sound Trap за първи път по рода си ще се проведе Trap Pazar - бутиков пазар, който ще съберат под един покрив модни дизайнери, бижутери, стилисти, блогъри и селектори, които ще предложат на клиентите си неустоимо изобилие от облекла и аксесоари в духа на новите тенденции, винтидж изкушения, авторски предмети и картички. 

Flicka, Paolina Yuliyanova, Beti hand mades, Vintage Lovers, Ashante, Creative Line, Vyara Tzeneva, Neda Pavlova, Лиляна Станаилова, Marcus Store / пълната селекция автори, скоро в страницата на пазара в фб/ са само част от артистите, чиито нови колекции ще се продават между 12:00 и 20:00 часа в най-арт мястото на Пловдив. То ще посрещне гостите си в ролята на перфектен домакин с аромата на червено вино.

Очаква ви неделен следобед, в който ще си подарите малко приятно безвремие или ще намерите модни „съкровища”за себе си и приятелите си.

Днес от 18:00 заповядайте на откриването на първото в града пространство за рисуване с натурална къна в Пловдив ,, Indi Art Cafe ,, 
Всеки желаещ ще може да се сдобие с изящна рисунка върху тялото, докато пие сутрешното си ароматно кафе или релаксиращ следобеден чай.
Почитателите на Индийската аюрведична кухня ще открият екзотични сосове и характерни подправки, както и здравословни веган храни и десерти.
Очакава ви също благоуханна, натурална козметика за тяло, интересни вдъхновяващи книги и релаксираща музика за вашето пътуване към себе си ..

Всеки месец в магазинчето ще се представя с изложба различен автор 
На откриването ще ни гостува фотоизложба на слънчевата пътешественичка Веселина Маджарова 

гр.Пловдив ул. ,,Леонардо да Винчи'' 21
/Зад градинката срещу Маркет Център с лице към ул.Капитан Райчо/

Негова е идеята за общ проект на трите държавни културни института в града – Драмата, Операта и Куклениците, „за да не губим нишката на собствения си културен облик, да бъдем модерни и нови, атрактивни и ярки със собственото си име, израснали върху своите корени, между които сме вграждали  древните основи на Европа”.

Екипът на Кукления театър мечтае и ще работи и за ново съвременно открито театрално и атракционно пространство

Виктор Бойчев спечели конкурса за директор на Държавен куклен театър Пловдив. Той е назначен със заповед на министъра на културата да оглави културния институт с нов мандат до есента на 2018 г. 

Програмата, с която новият-стар директор затвърди позицията си, е базирана на действителното състояние на театъра и плануваното му развитие. Г-н Бойчев залага 9 нови заглавия в репертоара на Кукления театър през следващите два творчески сезона с премиери на всеки два месеца.

Акцент в творческата концепция на Виктор Бойчев, който има мениджърски опит в Пловдив вече 18 г., е създаването на копродукции – международни, национални и местни. Негова е идеята за съвместен проект на трите държавни културни института – Драматичен театър - Пловдив, Пловдивска опера и Държавен куклен театър Пловдив. Стремежът към европейско сътрудничество и създаване на връзки и контакти няма да бъде за сметка на загубата на нишката на собствения културен облик, чрез който ясно и ярко сме разпознавани. Ще бъдем актуални и нови, атрактивни и ярки – със собственото си име, израснали върху своите корени, между които сме вграждали и древните основи на Европа. 

Държавен куклен театър Пловдив поддържа високо художествено и професионално ниво на спектаклите, които представя на публиката. Цел на Бойчев е да не се загуби положителната енергия, натрупана в годините, на една от най-добрите и утвърдени куклени трупи в страната. Трупа, която извоюва и затвърди своето място и преследва неуморно най-неуловимото – духа на взаимното свързване в разделеното ни ежедневие, борбата за още и още и още по-добри спектакли, роли, режисьори, турнета, театрални предизвикателства, които да радват и провокират публиката.

Екипът влиза в новия мандатен период с една голяма болка и в същото време надежда. Към основната сграда, която е на 112 г. и е една от най-старите в страната, има  прилежащата по-малка постройка, бивша камерна зала, която от години не се експлоатира. Идеята е това пространство да се обедини със сутеренната част на голямата сграда и да се създаде съвременен открит „Детски атракционен център”. Направени са предпроектни проучвания и се подготвя цялостно проектиране с необходимите процедури за включване в европейски програми. 

От есента на 2015 г. Виктор Бойчев е избран и за председател на АКТ-УНИМА 

 Българския към Международния Съюз на Куклените Дейци - неправителствена организация, обединяваща хора от цял свят, които допринасят за развитието на кукленото изкуство, с цел да използват това изкуство в името на общочовешки ценности, като мир и взаимното разбирателство между хората, независимо от раса, политически, религиозни и културни различия в съответствие със зачитането на основните човешки права, посочени във Всеобщата Декларация за Човешките Права на Организацията на Обединените Нации на 10 декември 1948 г. България е сред страните - учредителки на УНИМА, и взема участие в работата на Първия конгрес в Прага през 1929 г. в лицето на г-жа Елисавета Консулова-Вазова. Идеите и ценностите на УНИМА са живи и днес в българското куклено изкуство и се надяваме да ги предадем успешно и на следващите поколения, казва Виктор Бойчев.

Той се занимава и с друга обществена дейност като член на Националния съвет на БАРОК –  Българска асоциация на работодателите от областта на културата.   

„Карлсон под тепетата” не слиза от сцената и като актьор - може да бъде гледан и в спектаклите „Хамлет” и „Великденско вино”, а в чекмеджето си държи още две пиеси, готови да се превърнат в театър.  Интересуват ме човешките съдби, обичам да търся човечността във всичките и проявления, дори когато на пръв поглед всичко е ясно, се оказва, че човекът е бездна и носи в себе си и ада и рая... Преодоляването на егото, и много други човешки прояви свързани пряко и непряко с духа – духа, който трябва да лекуваме днес.

Войната между новото и старото датира от как свят светува. Новото и старото поколение, новото и старото изкуство. Но какво се случва в момента, когато това ново и това старо се преплетат? Получава се изкуството на украинския артист Алексей Кондаков. Той взима герои от класически картини и ги позиционира в модерния свят. Ангели в метрото и майка с две деца в автобуса.  

Серията се нарича „Ежедневието на Боговете”. Самият Кондаков казва, че в тези образи вижда много от съвремието. Желанието и нуждата на хората да прекарват време заедно и да комуникират. Не са малко и хората, които мислят, че това е подигравка с класицизма, но лично ние намираме творбите на украинския артист за невероятни!

Във фаталния петъчен ден на тази втора седмица от ноември - две софийски формации ще гостуват на новосформираната Пост-културна сцена, помещаваща се на долния етаж на Петното.  Ние от Капана.бг решихем да направим кратко интервю с всяка от бандите, които се подвизават в стиловете фънк ,soul , r'n'b. И двете банди с две слънчеви вокалистки и много любов зад инструментите. 

Тук можете да намерите повече информация за събитието https://www.facebook.com/events/958418297550009/

От една страна имаме Накбукту - в превод " Моя съдба". Е, те на 13ти ноември( петък, разбира се) ще станат наша съдба. На тях се натъкнахме преди около година, когато техният бивш (вече) клавирист гостуваше в града ни. Тогава се запознахме с музиката им. Видяхме това- https://www.youtube.com/watch?v=DTaTFqsxzkE и моментално останахме пленени. Толкова нежен звук , така елегантно композирани мелодии.

Е, сега Накбукту са в малко по различен състав, но това като че ли дори може да се каже като бонус. Чаровните дами от "Paraplanner" са се присъединили към тях и вече летят на към слънчевите поля и безмерните небеса!

1. Накбукту, наименование, название или начин на живот? Какво е ?

По-скоро и трите в едно. Накбукту може да бъде преведено като “моя съдба“ и определено това го прави начин на живот! 

2. Каква е историята зад вас?

Всичко започна преди около 2 години. Събрахме се на вечеря с приятели и изневиделица се роди идеята да се съберем да посвирим. И както казват - останалото е история... която пишем и до днес.

3. Какво ви бута напред, какво ви дава сили, стимул, амбиция ?

Колкото и банално да звучи, това е страстта на всеки един от нас към музиката!

Желанието и удоволсвието от това да правим заедно нещото, което най-много обичам.  Да наблюдаваш и да бъдеш част от процеса на творене бидейки себе си – това е една неописуема сила.

4. Имате ли крайна цел, каква би била тя?

По скоро имаме мечта – музиката ни да достига не само до ушите на много хора, но и да говори на техните души. Да ги вдъхновява, зарежда, усмихва, дарява със светлина и любов. Да бъде просто инструмент за предаване на Божествените послания.

5. Какво очаквате от концерта на 13.11.

Избягваме очакванията, но се надяваме да се получи много здрав купон – танци, слънце, енергия, щастие, любов...  Всичко това и още много. 

А от друга страна - еманацията на романтика в реалния свят "Two cities one world". Позволяваме си да се позовем на журналистите от БНР, които са ги описали абсолютно конкретно

"Те са млади, енергични, влюбени и много талантливи. Два града са се срещнали в един свят – светът на музиката. Анна и Джаред – млади музиканти, обединили усилията и любовта си към музикалното изкуство в група „Two Cities One World“.

Историята им е достойна за роман – срещат се в престижния университет Институт на музикантите в Холивуд, като покрай любовта си към Джаред българското момиче Анна пише книга и прави самостоятелна изложба. Той – чаровен американец от Сейнт Луис, Мисури - един от най-прекрасните музикални градове в света, който е допринесъл много за въздействието на типичната американска музика. "

TWO CITIES ONE WORLD 

1."Два града един свят" това, наименование, название или начин на живот? Какво е ? 

Тези четири малки думички означават всичко за мен. Те ми напомнят за това, че с Джаред сме толкова различни - израстнали сме на различни континенти, а сме обединени в едно чрез силата на Любовта и чрез силата на Музиката. “Два Града Един Свят” не е “начин на живот”, то просто Е живот.

2. Каква е историята зад вас.

Запознахме се в Лос Анджелис, като и двамата бяхме студенти в Института на музикантите – Джаред беше със специалност “Китара”, а аз със специалност “Пеене”. Любовта се случи преди Музиката, но пък Музиката спои нашата Любов. Вече от 2 години и половина творим заедно и ни предстои да запишем нов албум идните месеци. Ще бъде издаден в пролетта на 2016.

3. Какво ви бута напред, какво ви дава сили, стимул, амбиция ?

Любовта към музиката, изкуството, красотата... Просто имам нужда да изразявам Музиката в мен. 

4. Имате ли крайна цел, каква би била тя?

Ние имаме за цел да дадем на света всичко от нас, а най-чистата и красива форма на това “нещо”, е нашата Музика. Много съм щастлива, че именно тя ни среща с такива прекрасни хора, каквито са нашите фенове! Защото емоцията от изкуството е по-хубава, когато е споделена. 

5. Какво очаквате от концерта на 13.11?

Очакваме да се забавляваме и да дадем от нашия заряд на красивия Пловдив. Защото обичаме този град.

Петното на Роршах представя Jazz & Jokes - концерт-спектакъл с любимците от Народния театър: Цвети Даскалова, Теодор Елмазов и Пламен Пеев и джаз виртуозите: Васил Пармаков - пиано, Веселин Веселинов-Еко - бас

Повече от час джаз хитове и шеги. Гегове и песни. Музикални етюди и музикални пародии. Цвети, Тео, Пламен, Васко и Еко ни показват как се прави смях от джаз музика. Едно възвишено забавление на 12.11.2015, от 21:00, на сцената в Петното.

Jazz & Jokes е обяснение в любов, родено от желанието на актьорите да разсмиват зрителите по един нетрадиционен начин, използвайки огромния потенциал на музикалния стил джаз. Не случайно, сред Цвети, Тео и Пламен са двама джазмени, известни с виртуозните си импровизации.

Импровизация от латинското improvisus - неочакван, е практика на театрална игра, пеене, разговор или реакция, на извършване на действие като израз на моментните усещания. Импровизацията възниква в древния тип музициране, при който процесът на съчиняване на музиката произхожда непосредствено във времето на нейното изпълнение. Точно импровизацията стои в основата на това наше намерение и се явява свързващото звено между джаз хитовете и смешките. Надиграването е движещата сила, която тласка напред словесните каламбури, сатиричните образи и ги превръща в жалки карикатури от днешния ден.

12/11, четвъртък
Начало: 21:00
Вход: 10 лева
☎: +359 [889] 814 255

Аня Петрова

Не се имам за най-големия артист на света, но не е едно и това, с което се занимавам. 

„Извинявай, може ли да ми напишеш CV-то”

„Можеш ли да редактираш есето ми?”

„Може ли да прегледаш темата ми?”

За жалост това се случва с всеки човек, който се занимава с изкуство. Заобиколила съм се с хора, които творят. Художници, фотографи и писатели. Най-добрата ми приятелка се занимава с рисуване и десетки пъти са я молили да прави карикатури за нечий рожден ден. Това е прекрасно, тя вече си изгражда името на артист, но проблемът е, че никой не ѝ предлага заслужените пари за това.

„Е, то нали ти е хоби, не би трябвало да ти е проблем”.

Когато сте на преглед при лекаря, молите ли го да ви бие ваксината за без пари, защото така или иначе му е хоби и му е интересно да го работи това? А случайно да са ви чистили зъбния камък по същите причини? Дори чистачката няма да изчисти в стая, за която не ѝ е било платено, но ние като артисти трябва да подаряваме своите творби, защото това ни е хоби. 

Съжалявам, че понеделниците ми не са ужасни като вашите, но проблемът не е в началото на седмицата, а в това, че си мразиш работата. Аз моята я обичам, както и всичките ми приятели с удоволствие ставаме сутрин и творим. 

„Е, то са няколко снимки, как може да ми искаш такава сума?”

Няколко снимки, но вие наясно ли сте какво финансиране изисква тази апаратура? Един познат се шегуваше, че ще запали децата си по фотография, за да нямат пари за наркотици. Заради това ви искат такива суми фотографите, не от прищявка или алчност. 

„И като станеш фотограф какво? Сватби и кръщенета ли ще снимаш само?”

Така още първата си година като студентка по фотография, снимки на една моя приятелка бяха публикувани в сайта на Vogue. И тя снимаше благотворително до едно време, но замислете се – тя УЧИ в чужбина. Това са вложени средства в образование, това са хиляди километри и редки прибирания до дома, просто защото е скъпо. Ако вие заминете така, бихте ли вършили работа за без пари? Нито стотинка даже. Какво като намирате професията си за по-сериозна, нали сам сте си я избрал и би трябвало да ви харесва да я вършите? 

„След като искате да се занимавате с изкуство, трябва да си намерите друга работа, с която да изкарвате пари” 

„Музикант къща не храни”

1. Човек не бива да работи това, което не му е на сърце. 

2. Независимо с какво се занимава, трябва да му бъде заплатено

Колко от вас осъзнават, че нашата работа ви заобикаля всеки ден и вие без нас не бихте имали такова красиво ежедневие. Слушате ли музика в колата си? Декорирате ли си стаите вкъщи? Четете ли този текст сега? А книги? Закачате ли рисунки по стените си? Да, разбира се, защото белите и тихи стени никой не ги обича . Следващия път, когато помолите някой ваш приятел, занимаващ се с изкуство да ви извърши услуга, то поне му предложете да поемете разходите по  материалите. Професия „изкуство” няма, но пък има хора с талант, който трябва да бъде ценен и уважаван подобаващо.