Бавно и методично се опитваме да променим вкуса на хората

Ако не търсим новото и качественото, сме обречени на тежък духовен провинциализъм, споделя певицата

Известната джаз изпълнителка, радио водеща и създател на Plovdiv jazz fest, Мирослава Кацарова, ще зарадва пловдивчани с предколеден джаз концерт на 2-ри декември в Дом на културата „Борис Христов“ от 19:30 часа. Той е озаглавен Time after time на песента на бунтарката на 20-ти век в Америка – Синди Лоупър. Десетина дни преди него, Мира застана пред Капана.бг и Паулина Гегова, за да сподели малко повече за джаз музиката и как бива приета тя от хората. Ето какво каза тя:

-Мира, разкажи ни малко повече за предстоящия концерт.

Концертът е празничен, но бяга от клишираното, консумативно разбиране за Коледа, в който е потънал цял свят. Той ще е източник на настроение и мечтателност. Ще разказва истории. Избрала съм характерни за 20-ти век песни, които имат тежест и красота. Например Shape of my heart на Стинг, Don’t explain, Mashkenada и други. Ще има доста бразилска и кубинска музика, но тя няма да е танцувална, а горчиво-сладка.

-Каква е разликата, когато направиш джаз аранжимент на вече популярна песен?

Когато една песен се вземе от джаз музикант, първата работа е да я рехармонизира. Джазът е танцувална и комуникативна музика. В нея няма анонимност между изпълнител и публика. Моята музика не е чист джаз, не заляга на старите тенденции. Правя нови неща, каня нови изпълнители. Ако не търсим новото и качественото, сме обречени на тежък духовен провинциализъм. Аранжиментите на песните, които ще изпълним са на Мирослав Турийски. Търсим различно звучене. В концерта ще има джаз трио, струнен квартет, брас секция и китара.

-Има твърдения, че джаз музиката е пред умиране. Какво е твоето мнение по въпроса?

Не съм съгласна! Целта ни е да покажем, че тази музика не е елитарна и има смисъл да се правят такива концерти. Подобни се случват във всяка голяма столица на Европа. Усеща се промяна между концертите, които съм правила преди 10 години и сега.

-Значи има интерес от страна на публиката?

Да, има. Публиката е шарена. Има представители и на младежта, и на по-възрастната част. Вървейки бавно и методично, се опитваме да променим вкуса на хората. Тези, които посещават джаз концерти, сякаш са подготвени. Те са запознати с идеологията на стила. Те са интелигентни и чувствителни. А когато музиката се разказва, артикулира се, тя достига по лесно до душите на слушателите.

-Наскоро излезе новият ти албум My cinema. За какво става въпрос?

My cinema включва песни и пиеси от филми. Една-две от тях, ще представя и на концерта на 2-ри декември. Това е смел албум, защото взима инструментални пиеси и ги превръща в песни. Музиката в него е отбрана. Не е шумна, не е агресивна. В него присъстват инструменталната пиеса от филма „Пина“, която е направена на танго, а аз написах за нея текст на френски език. Cinema paradise от Андреа Мориконе, също. Много дълго време исках да я направя и когато най-после успях да се свържа с него, той толкова хареса идеята, че ми даде правата за два дена. Албумът е нежен, с нотка на една неопределена носталгия.