Напрежението се изля в пенливо вино на Отец Паисий, градът празнува титлата

Напрежение, гръмнало с тапа от шампанско.  Такава бе атмосферата в artnewscafe, където агитка от около 30-тина души следяха на живо церемонията по обявяването на българският град, Културна столица на Европа през 2019-та. Нервите в знаковото място можеха да се режат с нож в моментите, в които служебният министър на културата, представителят на Европейската комисия и председателят на журито боравеха, инак умело, с думите преди съобщаването на победителя. Едни пиеха, други пушеха, трети извършваха някакви свой си ритуали, но сякаш всички бяха убедени в триумфа. Неслучайно шампанското предварително се изстудяваше.  

В мига, в който Стийв Грийн с приятния си британски обяви Пловдив за най-достойния български град, който да поеме тази тежка корона, тапата изгърмя в буквален и преносен смисъл. Радостта в Арт-а бе подобна на спечелване титла на световно първенство по футбол. Хората скачаха, прегръщаха се, кипяха, крещяха. А секунди след тъй чаканата вест екипите на Под тепето и Капана гръмнаха церемониално три бутилки шампанско. Новината в Арт-а, под струите от пенливо вино, посрещнаха организаторите на Нощта на музеите и галериите. Там бе и един екипа, който вчера ни е представил пред журито- Георги Стоев.

Титлата днес ще бъде подобаващо отпразнувана. Много различни групи от хора организират партита, с които титлата да бъде полято подобаващо. Ще следим голяма част от тях, за да ви покажем радостта на града. И препоръчваме- празнувайте и вие!

Под тепето и КАПАНА благодарят на всички, които бяха ангажирани с тази така важна кауза, от която малка част бяхме и ние.

Пловдив бе избран за Културна столица на Европа през 2019. Преди броени минути комисията, която оценяваше кандидатурите на четирите града- финалисти, обяви името на нашия като победител в голямата надпревара на церемония в столицата. Така, след пет години, Пловдив ще концентрира цялата културна енегрия на Стария континент, а във времето до тогава ще се развиваме в посока, в която всички искаме. Честито, пловдивчани!

Спомняте ли си Пловдив от края на 90-те? Помните ли горещите улици, павета, тепета… Помните ли как си пиехме бирата- дълго и протяжно в яката жега пред Мария Луиза или в Стария град на Балабан кафе? А Конюшните на царя тъкмо се раждаха? Помните ли хладната дупка Бира и половина и дядките,  които свиреха стари градски песни? Помните ли къде се разбивахме от танци, кършейки  зашеметени от съмнителен  алкохол тела? Помните ли Устата със Саунд Фордж Бенд и Литъл Бигбенд, Попа? Помните ли Синия Лимон и култовия No sense но онзи- тогавашния ? Помните ли XXXL и как му падна таванът? Билярдните съботи с тонове бира в Капоне или Роял, с букет от усещания- ароматът на отлежал десетилетия хубав тютюн, на зелено сукно и щеки, на наливни парфюми. 
 
Носталгията е задължителна и изключително приятна. Най-често е облак от  спомени, който ни отнася някъде по любимите маси и кътчета, сред бивши гаджета и бивши приятели.

Но Пловдив се променя, развива се. Градът, градската и клубната култура изживяват малък ренесанс. Кулинарни потайности- много. Алкохолни- още повече. Столичани масово организират уикенд туризъм тук, за да избичат айляка в artnewcafe, да завъртят главите в клуб Грамофон или да почетат с чашка ръка в Библиотеката и Читалнята. Синият лимон отдавна е Петното, което заедно с Конюшните се превърна в еталон за концертни сцени на национално ниво. Двете места са пример, че промяната е движение напред, рядко назад. XXXL отдавна го няма, но пък рок бар Download тресе дългите коси и халбите на почитателите на твърдия саунд. No sense си има малко братче Копа Капана. А близо до тях изплува сумрачния, но титаничен силует на негово величество Найлона- виж, той ще е вечно жив, заради Вожда, Моржа, истинските истории, олющения бар, подпрените на него няколко поколения. Там, в Капана е и бразилската паеля на гръцкия авантюрист, който превърна ресторант Четири свята в кулинарна градска вселена. Пловдивската бохема? Тя е тук и се дави в изкуство и пиво в галерия U P.A.R.K., а във Vinoculture вече бутилират собствено купажно вино Vinpire, инспирирано от открития наскоро при археологически разкопки под Трихълмието скелет на вампир. Търкулете се по Криволак, за да се вмъкнете в Дома на винила или в лабораторията на лейбъла на Мелформатор, който в последно време тресе града от безкрайно парти. Патешкото в Амстердам и Сол и Пипер пък винаги е близо. Както и домашната баница с ярко на вкус и аромат червено вино в Да за теб.
 
Очаква се врати да отворят още куп подобни кътчета, които да моделират новия вкус на развиващия се град. Едно от тях е клуб Баския в Капана. Заведението носи името на култовия съвременен артист. През 2006-та негова изложба събира двама пловдивчани завинаги- Коцето и Ева. Вече като семейство те откриха първата си Баския в Дома на науката и техниката, но след куп перипетии напуснаха помещението там, за да изберат Капана. Дори барът в заведението ще е посветен на големия Жан-Мишел. Акцентът в напитките ще е във виното и пивото, а мезетата ще са специално подбрани месца и сиренца. Клубът още не е отворил, тъй като в Министерството на културата бавят документацията- заведението е в сграда от ансамблов паметник на културата, какъвто е Капана.
Гастрономите под тепетата с трепет очакват стъпването в града на американски барбекюрист, спечелил звезда на Мишлен за ресторанта си някъде в Западна Европа. Очаква се той да се позиционира в бившия ресторант К2. От известно време се носи и приятният слух, че в Капана ще отвори врати и малка семейна френска Брасерия.

Всъщност, много свежи глави мислят и развиват града в различни посоки, поради което Пловдив крие и много потайности. Именно тези хора създават една нова прекрасна култура- за нас, тези, които сме от тук и които идваме тук- за кратко или за дълго.  Днес  Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.

Яра Бубнова: Свърши времето на полярния свят, в което по-лесно да разбираме доброто и лошото в най-различни сфери на живота

Паулина Александрова

Седмицата на съвременното изкуство стартира тази вечер в Пловдив. Баня старинна ще посрещне за 20-ти път арт форума, който през годините се превърна в разпознаваема марка в културния живот на града ни. Темата Несъгласие обединява 14 творци от 8 държави, които със своите изразни средства се опълчват срещу политиката, неравенството, несправедливостта, медиите дори. Куратор на изложбата е Яра Бубнова.

Идеята за Несъгласие дойде от общото състояние на обществото днес. Аз смятам, че това състояние на несъгласие е не само проблем на българското общество, но и един вид глобално разочарование и загуба на полярния свят, в който беше или е било, защото аз не съм живяла в такова време. Време, в което по-лесно да разбираме доброто и лошото в най-различни сфери на живота.

Идеята на Несъгласието е свързана с политическите проблеми, с неудовлетвореността от каквато и да е политика, която се провежда, проблемите, които са свързани с ,едва ли не, всички фактори на нашето съвременно съществуване - социалната сфера, реформите в образованието, отношението към история, историческите герои, героите на съвремието. Всичко това много често предизвиква несъгласие, понякога в отделни хора, а понякога и в цели групи, които са доста обширни.

Живеем в един исторически период на множество протести, основно предизвикани от това, че избирателите не са съгласни с решенията на политиците и с прокараната от тях политика. Това е в  основата на тези идеи, които аз споделих с художниците. Исках да поканя съвсем конкретни определени артисти с определени работи, защото знаех, че критичното отношение към реалността на тези творци дефакто отразява и тяхното отношение като граждани, а не само като художници  и някакво разочарование от съществуването на обществото. В тази изложба са събрани работи, които посочват едни или други възпалени, болезнени моменти в нашето общество - успехът или неуспехът на политическия протест, общото недоволство на всякакъв вид администрация, ръководството с което живеем, сложните взаимоотношения с историческите герои и историческото минало, което все повече и повече се идеологизира, глобалните политически процеси, в които ние вече сме въвлечени, бидейки и член на НАТО и на ЕС. Много често тези решения, които се взимат някъде в далечна дистанция, неудовлетворяват хората, които трябва да ги изпълняват, казва пред КАПАНА.БГ Яра Бубнова.

В изложбата участват 14 художника от 8 различни държави. По-голямата част са български художници, защото смятам, че е много важно те да се представят в България, тъй като те имат недостатъчно количество площадки за прояви тук, много по-често са известни в чужбина и по-малко у нас. Също така поканих и чуждестранни автори, които изключително известни, така да се каже вече героите на съвременното изкуство като Пипилоти Рист, Кристан Янковски, Вадим Фишкин или Хито Щейерл, група Что делать от Санкт Петербург. Има и едни съвсем млади автори, на които световната слава им предстои като нашата колежка Лада Наконечна от Киев, допълни кураторът на Несъгласие.

Дъжд нашата страст не може да изгаси. Горим и в душите си! Така теглиха звучна артистична майна на септемврийския порой над Пловдив снощи артистите от Циркова трупа Firebirds и огнено шоу Fireter. Трупата забавлява десетки пловдивчани на Главната, а лошото време се превърна просто в нюанс от спектакъла им. Унгарците наистина горяха в буквален и преносен смисъл. Подчиниха елементите и огънят и водата съществуваха като едно цяло, без да си пречат.

Шоуто стартира по сухо и тъмно в 20.30ч., когато парадът на трупата мина от цетъра, за да се позиционира край хотел България. Колоната водеше един от ръководителите на формацията, качил се върху гигантско ретро колело. С клаксона си той привикваше минувачите, за да събере няколкостотин души в кръг. Огнените птици развеселиха и впечатлиха публиката с шоу, в което са имплантирали комедия, жонгльорство, акробатика, игра с огъня. Зрителите бяха дейни участници в спектакъла, като първо част от тях се простиха с огънчето си (момчетата от трупата се оказаха серийни крадци на запалки), а после помагаха на един от артистите да се качи на моносайкъла си, върху който да жонглира с огнени топки. Програмата на Циркова трупа Firebirds продължи близо 40 минути, като дъждът дойде в последните десет минути от нея. Малцина от публиката се разотиваха. Едни извадиха чадъри, а други решиха да не обръщат внимание на капките. Тогава лумнаха огньовете на  Fireter, за да горят под пороя повече от половин час.