Капана.БГ
Крищина Бранко идва в Пловдив със супер музиканти
България е една от 14-те страни, включени в световното турне на фадо примата
След по-малко от три седмици, на 7 юни на сцената на Античния театър в Пловдив ще се изяви една от най-забележителните фадо певици Крищина Бранко, която ще представи своя ретроспективен проект “Idealist”. Обаятелната изпълнителка има доста сгъстен график до края на годината. Тя ще изнесе около осемдесет концерта до края на годината в четиринадесет страни - Холандия, Германия, Белгия, Франция, Австрия, Чехия и Португалия, като също така ще посети Мексико, Испания, Израел, Иран, Русия, България и Швеция.
Световното турне ще завърши с грандиозен концерт в Лисабон на 11 декември.
Седемнадесет години, тринадесет албума и много вълнуващи концерти делят Крищина Бранко от дебюта й в Амстердам през 1996 г. Тези близо 60 музикални картини и три нови композици е събрала прекрасната певица в последния си троен албум, наречен "Idealist" - вселена от велики песни, която ни рисува красотата на живота, изпълнен с песни, незабравими концерти и възвишените моменти.
На 7 юни тя ще престави своята програма “Idealist” в Пловдив в компанията на музикантите Рикрадо Диаш - пиано, Бернардо Куото - португалска китара, Марио Перейра -китара, Бенардо Морейра - контрабас. Поводът за нейното гостуване е националният празник 10 юни - ден на Португалия и на Института Камойнш и въвеждането на португалски език като избираема дисциплина в гимназиалното и университетско образование в Пловдив.
Концертът на Крищина Бранко ще бъде на 7 юни в Античния театър в Пловдив от 21:00 ч. Билети за концерта може да намерите в магазин "Мюзик център", на касата пред Общината в Пловдив и в мрежата на Тикетплюс.
Едно от музикалните събития на сезона под тепетата се организира от Джаз Плюс с любезната подкрепа на Института Камойнш и на Посолството на Португалия.
Световни звезди превръщат Пловдив в лятна оперна столица на Балканите
Бас №1 на планетата Паата Бурчуладзе пее на Античния в реверанс към Борис Христов
Перлата на Арена ди Верона Хуи Хе играе в Аида на Opera Open, идва и Елизабет Стрид
Едни от най-големите звезди на световната сцена ще превърнат Пловдив в лятна оперна столица на Балканите през юни и юли. Афишът на фестивала Opera Open е повече от респектиращ- той ще събере под тепетата бас №1 на планетата Паата Бурчуладзе, изгряващата звезда на европейските театри Елизабет Стрид от Швеция и перлата на Арена ди Верона- китайското сопрано Хуи Хе, и прочутите наши изпълнители Владимир Стоянов и Камен Чанев.
Програмата днес представиха шефката на Държавна опера- Пловдив Нина Найденова и маестро Иван Ангелов- творчески директор на лятната програма на Античния Оpera Open. 7 заглавия- пет опери и два гала концерта, са включени в пищния афиш на феста, който стартира на 17 юни с музикално-танцовия спектакъл Кармина Бурана, за който ще гостува балет Арабеск. Генералната ни концепция е с този фестивал Пловдив да стане център на музикалната култура през лятото, в който специално ще идват ценители от цяла Европа. Вече се работи с туроператори и агенции, които имат интерес към такъв туризъм. Това е различно продължение на Вердиевите нощи, а това, че на една сцена в рамките на близо месец ще се качат някои от най-големите имена не се е случвало в България, похвали се артистичният директор на Оpera Open- диригентът Иван Ангелов.
Пиронът в програмата е гала концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. За него идва грузинският маестро Паата Бурчуладзе, който в момента е №1 на световната сцена- солист на Болшой театър, Арена ди Верона, Метрополитен и Ла Скала. Това е символично продължение на делото на Христов, Гяуров и Гюзелев. Бурчуладзе никога не е идвал в Пловдив, откликна веднага на поканата ни, щом чу името на Борис Христов, от когото се е учил, подчертаха организаторите на фестивала.
На 24 юни за спектакъла Нощ в синьо ще гостува балета на Националната опера, а на 28 юни е премиерата на Вердиевата Травиата със специалното участие на старозагорската опера. Световният баритон Владимир Стоянов идва за Дон Карлос. А на 12 юли гостува една от най-актуалните в момента оперни прими- шведската ангелогласна красавица Елизабет Стрид. Тя ще е централна фигура в премиерния спектакъл-феерия „Полета на Валкюрите”, с който ще отбележим 200-годишнината от рождението на Вагнер. Диригентът Иван Ангелов е обединил тетралогията на Вагнер Пръстенът на нибелунгите в една страхотна оперна вечер, която ще продължи точно час и 40 минути.
Финалът на феста е за друга Вердиева творба и друга знаменитост- Аида и солистката на Арена ди Верона, Метрополитен и Ла Скала Хуи Хе. Супер звездата ще изпълнява главната роля, а на сцената ще и партнира знаменитият тенор Камен Чанев.
Мудови със семеен Глори хоул в Капана
И стария парти грил може да се превърне в произведение на изкуството, доказаха Иван и Атанас Мудови
3-годишният Наско изрисува фасадата на галерия Сариев
„Сариев” представи Безчувствената изложба на Иван Мудов на две локации- в галерийното пространство и в новото SARIEV Project Space в Капана. Още от заглавието става ясно, че това не е традиционно и нормално арт събитие. Името на автора също го подсказва- Мудов е един от най-провокативните съвременни творци. В Безчувствената си изложба той събира три поколения. Творбите са шедьовър, подигравка, самоирония и ексцентричност. Част от тях са изпълнени с точност, така както авторът си ги е представял, а други са били чиста случайност. Например голямата грундова картина. Ефектът от стесняване на материала я е изкривил. Случайност е довела до допълване на пукнатини с рисунки, но именно това я прави още по-впечатляваща. Творение, което е знаело как иска да изглежда и само го е постигнало.
Анастас Мудов, баща на Иван Мудов, е майстор тенекиджия десетилетия наред. Помагал е с изработката на доспехи и всичко що е метал по някои от най-култовите български филми. За този проект получава материали от сина си и ги превръща в изкуството. Някога за да получиш майсторска степен е било нужно да изобразиш лъв, като онзи на лопатата, сочи един от експонатите в изложбата си Медов. Не е зле направен, просто те тогава не са виждали лъв, казва Иван Мудов. Руски тенджери от 80-те години, които просто е намерил в мазето, малките лопатки купени от Бриколаж, стар парти грил и всякакви вещи, които се намират във всеки един дом, са се превърнали в красиви произведения на изкуството. Изработката им продължила цели 20 години, но майсторските ръце на Атанас и напътствията от страна на сина са довели до изяществото им. Светата семейна арт троица завършва с най-малкия член на мъжете Мудови, а именно синът на Иван- Анастас-младши. Макар и едва тригодишен, той е неотлъчна част от творчеството на татко и дядо. Негов е проектът „Нарисувай”. Когато тати ти каже „Нарисувай ми маймунка” ти взимаш флумастрите и я рисуваш. Именно това представляват тези седемнадесет картини. Рамкираната представа на дете за света. Той е и творецът, създал цветовете по фасадата на галерия „Сариев”. А творбите му в рамки красят новото SARIEV Project Space в Капана.
Разбира се, имаше и доза съперничество, съчетано с лека подигравка. Преди година беше показана „Сантименталната изложба” на едно друго семейство- Солакови, които присъстваха на откриването вчера. И в отговор на нея произлиза името на тази, обяснява Мудов. Като реплика на една от техните творби, Иван е принтирал първи ваучер, който ако си закупиш получаваш цели 15% отстъпка. Принтирал е и втори ваучер пак за 15%, който действа върху първия. Трети за втория и четвърти за третия. И така до безкрай.
Часовникът в Галерия „Сариев” беше оставен на грижите на собственичката – Катрин Сариева. Така тя се превърна във ластелин на времето. Това е втора част на едно предишно представяне, където Иван е стоял в продължение на 24 часа пред този часовник и е сменял времето както реши. Тогава за него едно денонощие е минало за 23 часа и 15 минути. В самата галерия беше инсталирана камера, а на екран в artnewscafe се вижда кога стрелката се мърда, та хората в заведението трябва да се съобразяват с времето, което Катрин каже, че е. Каква може да ти е ориентацията в такъв момент – гледаш Слънцето, следиш биологичния си часовник и евентуално по това кога ти се е дояло, така описваше самата Сариева тази демонстрация на колко субективно понятие е времето.
В SARIEV Project Space в Капана пък Мудов иронизира задължителното черпене с вино на всяко откриване на изложба със специално етикирана гроздова напитка. Идеята да остане и заживее така, както го е оставила публиката след почерпката. Там разбира се, имаше и едно произведение, което събираше тримата автори с една фамилия на едно място. Семейният им Глори хоул. Това е „практика” произлизаща от американските гей клубове през миналия век, където в стената има дупка, през която си пъхаш члена . Това е възможност за сексуален контакт без да имаш какъвто и да било допир с човека отсреща. В Семейният Глори хоул имаше три дупки – две на едно равнище за Иван и Анастас-старши и една по-ниско за малкия Анастас. Именно с тази стена те достигнаха върховното дистанциране от публиката, която сякаш на пук на желанието им ги заобича още повече. Тях и техните творения, създавани по един изключително креативен и екстравагантен начин.
Борис Христов: И на сто години ще съм млад!
И пеленачета почетоха великия бас
100 български гласа звучаха пред препълнена зала в Дома на културата навръх век от рождението му
Супер концертът откри фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”
Вродената интелигентност е чувствителност и знание как да „употребяваш” възможностите, с които си надарен. Но това да става умно, с душевно проникновение. Необходимите детайли се придобиват с течение на времето, задълбочено и с вкус. Обаче и това не стига. Изисква се огромно умение за разширяване на културата- всестранната и, разбира се- музикалната, ако си се отдал изцяло на оперното изкуство! Това казва Борис Христов приживе, това и прочетоха днес на глас стотиците, събрали се в Дома на културата с неговото име, за да почетат 100-годишнината от рождението му. И в небето великия бас събра толкова много хора, за които и най- актуалните в момента творци от музикалната сфера само могат да мечтаят. Точно 100 гласа от сцената пяха за Борис Христов, още близо 500 пригласяха от залата в деня, в който за първи път преди век се е чул един от най-големите гласове в историята на световната музика. Най-добрите български хорове се обединиха, за да припомнят пред публиката, че гигантът Христов прави първи стъпки в музиката именно като хорист.
Дори пеленачетата спряха да плачат, щом чуха онзи бас, който е тресял континенти. Защото днес той звуча с онова наелектрезиращо Многая лета, записано през 70-те в хора на храм Александър Невски. Настръхнали, гостите на събитието се изправиха на крака и се поклониха ритуално пред великия маестро, прославил България. Титаните са малко, Христов е един от тях, чу се от редовете пред сцената. Възпитаници на родения на улица Велико Търново бас пратиха цветя от Италия специално за днешния празничен ден, други пък присъстваха лично. И на сто години
ще съм млад, казва в една своя изповед приживе Борис Христов. Не, той не е само млад, той е вечно млад, допълниха гостите на събитието днес. То откри петото издание на фестивала Дни на музиката в Балабановата къща.
Ето още един акцент от споделените размисли на твореца: Съвършено ясно е, че истинският творец не остарява- душата му остава вечно млада… търсейки все нови и нови пътечки за пресъздаване на любимите си герои, бродейки из непознатите дебри на пресложните им преживявания, той просто няма време да остарее. Аз и на сто години ще съм млад! Остарява инертното, отпуснатото, блатното, флегматичното. То се е състарило впрочем по рождение…
Аиран Берг: Културното наследство няма да ви осигури титлата Европейска столица на културата
Гражданите трябва да участват активно в процеса, както е при нас- 650 имена седят по първата ни кандидатура, казва артистичният директор на Лече 2019
Нужен е реален диалог с хората на улицата, за да усетят, че са важни и някой ги чува, смята специалистът
Аиран Берг, артистичен директор на екипа, който движи кандидатурата на Лече за Европейска столица на културата, гостува на Пловдив през уикенда. Директорът на фондацията Лече 2019 и колегите му от Пловдив 2019 се договориха да развиват общи проекти в подкрепа на двете кандидатури. Градовете ни ще работят заедно в областта на музиката, образованието, екологията и гражданското участие. Той разказа за бъдещото партньорство, предаде от своя опит и даде няколко съвета в контекста на битката за арт столица пред Под тепето.
- Изкарахте два дни в Пловдив. Време, в което се взе решение Пловдив и Лече да работят по общи проекти. Можем ли да навлезем в конкретика и да ни посочите част от идеите?
- Мисля, че имаме общи начални точки. Ние казваме в Лече, че трябва да преоткрием Еутопията. Вашето мото в Пловдив е "Заедно". Това, което можем сега да кажем е, че заедно ще преоткриваме Еутопията. Защото европейската мечта трябва да бъде преоткрита. И единственият начин, по който можем да го направим е заедно. Като даваме повече инициатива на гражданското общество. Както вашата, така и нашата апликационна форма се фокусира върху социалния облик на града, за да може да създадем един нов вид градска култура. За мен това е основното значение на това какво е Европейска столица на културата. Защото титлата не се нарича Столица на изкуството, а Столица на културата. Ние разглеждахме различните проекти и какви са общите черти между тях. Също така анализирахме инструментите, с които целим да постигнем тези общи проекти. Мислихме как можем да научим повече един за друг, като си разменяме тези инструменти. Също така като обменяме знания, обменяме и граждани. Но не може да говорим в по-конкретни детайли, защото преди всичко двете страни трябва да разговарят със своите екипи, а и с гражданите, защото гражданите са тези, които взимат решения. И моля ви не забравяйте, че ние сме в разгара на една конкуренция и е хубаво да изненадваме от време на време нашите конкуренти.
- Да разбираме, че Лече се е спрял на Пловдив като град, който е припознал ? Наясно ли сте с другите кандидатури в България и какво точно привлече вниманието на Лече към нашия град?
- Вашата тема е, че ние сме Заедно. Аз днес съм тук, но ние също така разговаряме с другите градове. Ние не подписваме договор за ексклузивитет с Пловдив. Както вие разговаряте с другите италиански градове, така и ние ще разговаряме с другите български градове. Това, което ние се интересуваме е не просто да работим, а да намерим онези специфични неща, които са уникални, по които Пловдив и Лече могат да са в синхрон. Не предлагаме едни и същи проекти на другите градове. Откриваме нещо, което е специфично и което е насочено към другите градове. Мисля, че има силна връзка в това какво вие залагате във вашите кандидатури и какво ние залагаме относно бъдещото развитие на града в европейски контекст.
- Усетихте ли къде е предимството на Пловдив в това състезание? Дали културното наследство, дали изключителната градска среда в различните й нюанси, дали хората?
- Трябва да знаете, че културното наследство няма да ви осигури спечелване на титлата Европейска столица на културата. Това, което може би е ключът е как вие ще интегрирате културното наследство в съвременния културен живот. Как използвате вашата история в позитивните и негативните аспекти, за да създадете една нова култура за вашето общество. Потенциалът за културна столица е една смесица, амалгама от това. Мисля, че сте в една добра позиция, защото имате богата култура. Имате отворени граждани. Но и ясно осъзнавате, че трябва да се промените. Това е много важно, нуждата за промяна. Това, което трябва да докажете е как ще се промените и какво ще донесе това на града. Вие не сте столицата, но сте втори по големина град. С всичките проблеми, които една регионална столица има. Проектът Европейска столица на културата е също така проект за развиване на регионалните столици. Защото големите столиците така или иначе вече са столици на културата. Важен елемент в действията ви за спечелване на титлата е да разкажете една добра история за вашия град. С връзка към вашата история, настоящето и визията за бъдеще. И трябва да включите гражданското общество- ако не да ръководи, то да бъде част от тази история, която ще разкажете. Като второто е по-добрият вариант- как вие създавате тази история заедно. Също така се срещнах и със заместник-кмета по културата вчера. И е много важно, че имате силна политическа подкрепа в този процес. Това, което виждам като потенциал- този град е жив и енергичен. С места, които имат възможности да бъдат възродени и отново да им се вдъхне живот. Като например Тютюневия град, който видях. Също така вчера се разходих и до Капана и това, което усетих е креативната енергия там. И не трябва да се срамувате да говорите по тези чувствителни теми като ромските квартали например, защото това е също така европейски проблем. Можете да използвате Европейска столица на културата за развитие на модели, които могат да бъдат следвани в Европа. Това може да бъде голям плюс във вашата кандидатура. Освен това ще бъде добра възможност за града. А едно от най-силните предимства във вашата кандидатура е това, че вие сте честни. Вие правите една честна кандидатура. Това е смело и е важно.
- Как участват гражданите в процеса Лече 2019. Активни ли са? До каква степен са част от тази кауза?
- Цялата концепция на проекта Да преоткрием Еуротопията на практика се базира на разговор с гражданите. И ако търсите кой е авторът на кандидатурата ни накрая ще откриете 650 имена, като във втората кандидатура ще бъдат 5 хиляди имена. Няма артистичен директор или нещо друго. Тя е написана от гражданите. Всички дават принос с каквото могат. И цялата идея на нашата кандидатура е приносът. Някои хора дават колона във вестник. Някои записват и на живо излъчват какво правим. Някои хора даряват своето време. Някои хора даряват своите идеи. Всички дават това, което могат. Цялостно проектът е базиран на общото знание. Ние развиваме такива инструменти, които наричаме Зони на любопитство, защото за да промениш нещо ти трябва да се интересуваш. Има такива зони на публични пространства. Например- пазарът или училището. Защото там откривате всички части на обществото. Има такива зони и в училищата. Ние работим много с млади хора, защото това е тяхната столица на културата. Те са бъдещето. Имаме Зони на любопитство, които са граждански творчески лаборатории. Които имат определена методология, за да определят темите и ще определят и инструментите, с които ще се постигнат тези цели, които ние заедно определяме. И това се случва през цялото време. В различни училища, на различни места. Не само Лече, защото това е обща кауза за целия регион. Сърцевината на нашата кандидатура е гражданското общество. Отнасяме се към всички еднакво. Време, идеи, пари, всичко е еднакво ценно за нас.
- Все още в Пловдив не се усеща тази активност на гражданите. Какво бихте посъветвали пловдивчанина? Как да се ангажират към каузата?
- Не познавам толкова добре културата на града, за да дам съвет. Но за моя радост аз работя в Южна Италия, където страстта е нещо във всекидневния живот. На тази фаза, на която се кандидатства, все още не можеш да приобщиш всички. Трябва да откриеш своите партньори, които имат връзки в обществото. Ние не можем да направим всичко сами, но ние имаме връзки с културни оператори и те правят тези неща. Това, което разбрах е, че при вас има много връзки с културните оператори и те въвличат други хора. Най-доброто нещо е да излезеш на улицата. Ние това правим- Имаме една шатра, която е Зона за любопитство, и с нея сме на улицата, говорим с хората. Тънката разлика е, че това не е маркетинг и реклама. Това е един реален диалог с хората. Защото хората искат да почувстват, че са важни и че някой наистина ги слуша. Това е първата стъпка към изграждането на доверие. А доверието е това, което трябва да се изгради в един такъв проект.
Пловдивчанинът, който заби шамар на сина на Тато по тоталитарно време
Историята на ексцентричния мъжкар Гешо Груев в поредицата на Недялко Костов
Известният пловдивски фотограф Недялко Костов отвори уникалния си архив за Под тепето, за да покаже и разкаже някои от най- красивите, пиперливите и тайни истории на града в поредицата „От старите ленти”. Майсторът на обектива ще представи поредица от личности, които той сам е заснемал през времето, гарнирани с техните невероятни случки и съдби. Някои от тях вече са покойници. В поредицата на Недялко ще прочетете за каменния Мильо и първообраза му в човешка кожа, за Алла Погачова в един интересен български период, когато никой не я е познавал. За големи пловдивчани и откровено интересни хора, макар и не широко известни.
Като героя, за когото ще разкажем днес - Гешо Груев, прочул се с това, че шибнал шамар на сина на Тодор Живков. Ето и историята на родения на 7 декември 1942 година пловдивчанин без преувеличения и измислици.
Моментът, който променя живота му, настъпва през 1968 година. Гешо Антонов Груев или Бай Груд бе този, който удари плесница на Владо Живков. И който си плати за цялата тази работа, при това скъпичко.
Такива хора като Гешо живееха единствено в нашата махала, квартал Гюлбахча, започва разказа си Недялко Костов.
Беше непокорен. Имаше още едно качество – обичаше да бъде на върха на вълната. Да притежава най-хубавите неща. Караше първата спортна кола в Пловдив. Жълта, открита, Рено Алпин. Катастрофира с нея горе на Св. Никола. После си взе отново същата и вилнееше по улиците. Жените го харесваха, защото бе висок, снажен. Тогава беше около 31-годишен. Пушеше силни цигари. Когато нямаше от неговите, махаше филтъра и пушеше само тютюна. Иначе смучеше най-обикновени, струва ми се Бузлуджа май. Никой не ги пушеше, защото бяха много серт. Така, покрай тютюна, започва и историята в култовия бар Бирхале Каменица, която промени живота му.
Той ходеше там често. Всички в града го познаваха. Беше от забележителните личности на Пловдив. И така, поредна вечер в заведението. Свършват му фасовете и се обръща към бармана: Дай ми от моите цигари. С други думи без филтър. Онзи му отвръща отрицателно- били свършили. А Гешо отговаря с усмивка: Е, здраве да е. През това време до него кеса някакъв младеж, униформен, с фуражка в заведението. Заповядайте от моите цигари, казва той и подава пакета Кент. А нашият се обръща и казва: Съжалявам, но това са педерастки цигари за мен.
Разменят си неприятни реплики. Гешо се обръща към старшина- школника и казва: Абе, теб не са ли те учили, че като влезеш в заведение, трябва да си свалиш фуражката. Репликите продължават, заяждат се дълго и напоително. Но емоцията отминава. Нищо. Продължават да си пият питието. След известно време младежът му бута чашата. Гешо прощава и забравя. Случват се такива неща- и двамата били пийнали. Носят му нова чашка, но съседът бута и нея. Пердето пада, Гешо се врътва и тресва звучен шамар в лицето на наперения младок. В следващия миг от съседната маса скачат двама полковника. Гешо прехвърля барманския плот и бяга през някакъв заден изход. Тичайки чува думите на бармана: Не знаеш на кого плесна шамар- това е синът на Тодор Живков.
В 6 сутринта се чука на вратата на нашия герой. Гешо Груев? Да, аз съм. Пригответе си багажа, заминавате. Къде, защо? Няма да живеете повече в Пловдив, отговарят от другата страна. Закарват го с колата в Старосел, на кариерата. Колко време ще бъда тук? Никой не знае, отговарят.
Майка му още сутринта отива на традиционното му работно- получастно предприятие за химикалки, гребенчета и т.н. Там той беше ударник, бачкаше добре. Отива жената да вземе удостоверение, че е на работа, че е добър служител, но среща отпор. Отговарят й, че никакъв документ не могат да й дадат, тъй като Груев вече не работи при тях. Бил уволнен сутринта.
Женицата предприема други ходове. Пише писмо до Мара Малеева: „Възможно е моят син да е понякога сприхав и да е сгрешил, ударил е шамар на сина ви. Но моля ви да му простите, като майка на майка”, примолва тя. Никакъв отговор.
Пролетта на 1970 приятелката на Гешо- Олга отива да живее при него и намира някаква работа. Тогава тя пише писмо до Тодор Живков и Мара Малеева. Едно време, когато руските декабристи бяха заточени в Сибир, когато жените им отиваха при тях, им намаляваха наказанието. Моят приятел няма присъда, няма нищо, държат го тук за една неволна глупост, която е направил, жалва се тя. Самият Гешо никога не съжаляваше за тая работа. Веднъж спомена, че съжалява само, че не го е смачкал на бара, а беше яко момче, можеше да го направи.
В Старосел започва работа в горското стопанство като секач. След 1 година се удря в кръста и отива да търси при шефа на горското по-лека работа, на което началрикът казва: Единствената лека работа я взех аз, всичко друго е тежка. Гешо обаче блесва с умения на шприц с пластмасови неща и скоро разкриват странична дейност към горското, купуват машини и отварят 6 работни места. Гешо обучава хора да шетат на тези машини.
Минават около 3 години и нещо и майка му намира връзка с Мара Българанова- съпругата на тогавашния министър-председател Боян Българанов. Така всички заедно отиват при Тато. Съжалявам, че направих такава глупост, разкайва се грешникът. А Тодор Живков, явно в добро настроение, го хваща за рамото и му казва: Момче, не се притеснявай. Така Груев се връща към свободата. През 1972 се жени за Олга, а 1976г. се ражда Златка. Две години по-късно се развеждат. Не остава дълго без жена, както си му е редът, и се жени втори път същата година- за Гинка.
Гешо обичаше да пуши, и да пие, и жените обичаше. Дочака промените на 90-те години и почина точно по начина, по който е живял. С цигара в пепелника, пълна чаша и любеща приятелка. Това се случи след един запой с приятели 2000-та година. От разкъсване на сърцето. Почина много бързо за няколко часа в Пловдив.
Ние, неговите приятели, изключително съжаляваме за него, защото той беше наистина добър човек. Такива хора вече не се раждат, казва днес Недялко.
Това е историята на Гешо. Не знам как е разправяна, защото съм чувал различни варианти. Че се сбил и с военните, че не знам си какво. Гешо не се възползваше от това, че беше силен, завършва видният пловдивски фотограф. Днес Златка и Гина живеят в Германия в различни градове, а Олга- в Израел.
Архитекти: Йозеф Шнитер е с щастлива съдба
Малко са убитите творби на градоустроителя на Пловдив
Разрушителният стремеж през последните години в Пловдив е пожалил Йозеф Шнитер, но не напълно. Такава бе равносметката от кръглата маса „Пловдив- Шнитеров град”, която откри изложбата, посветена на 100-годишнината от кончината на градоустроителя. На пръстите на едната ръка могат да бъдат изброени архитектурните шедьоври на Шнитер, които в последствие този или онзи убива жестоко, по тази или онази причина. Макар и някои поругани, повечето от творенията му са оцелели. Изчезнали са Хотел България, който се е намирал около Джумаята, страхотният Граждански клуб, собственият му дом на Гроздовия пазар. Има няколко загубени завинаги сгради извън Пловдив, но като цяло наследството на Йозеф Шнитер има щастлива съдба, съдейки по онова, което се случи с много други архитекти, с културно-исторически паметници, с вековни старини дори, обясниха архитектите, изучавали творчеството на великия си предшественик. Те подчертаха, че е задължително да се работи по предложението за маркиране на всяка сграда на Шнитер със специални табелки, тъй като те ще играят ролята и на коректив- гражданите и стопаните на въпросните имоти ще се съобразяват. Появи се и идея за общ класьор с творби на Йозеф, който да се разпространява сред гостите на града, които имат интерес към архитектурния туризъм. Това би било полезно и интересно и за пловдивчани. Скулпторът Цвятко Сиромашки, който направи монумента на Шнитер на Гроздовия пазар, обяви, че ще изработи и пластика, която да се връчва като архитектурна награда всяка година.
