В Новия център на град Смолян живеят няколко хиляди души. Сред тях, четирима открехват вратите на домовете и сърцата си, за да разкажат повече за любовта, волята за живот, театъра и други истории. Ще ги видим и чуем в изключително любопитния документален филм “Може и нищо общо да няма”. Пловдивската му премиера е на 11 ноември, в Лъки- Дом на киното. Лентата ще представят почти целия екип, който седи зад създаването й.

Филмът „Може и нищо общо да няма“ е направен в рамките на Родопи филм фест – международен фестивал посветен на документалното кино, чието второ издание се състоя през юли 2022 г в гр. Смолян.  Освен богатата програма от филми, в рамките на фестивала се проведоха няколко работилници по кино. Сред тях беше работилницата за късометражен документален филм с ръководител Светослав Драганов – режисьор на документални филми: „Децата на Дружба“ (2007), „Град на мечти“ (2011), „Живот почти прекрасен“(2013) и на игралния „Смирен“ (2021).

В работилницата взеха участие студенти по кинорежисура от Нов Български университет в класа по документална режисура на Светослав Драганов: Тихомир Рачев – фотограф, режисьор  и оператор на музикални клипове: Desy - Back Then, Gigashadow – Party,  Desy - Misery, Death Man’s Hat - For Me  и др., Таня Костадинова – актриса, позната от немския филм Die Geschichte der Menschheit - leicht gekürzt (2022) на режисьора Erik Haffner, английският Resignation Day (2021) на реж. Adam Basil и Adam Brashaw, българския късометражен филм Better Nature (2019) на реж. Ралица Петрова, театралната постановка „Одисей“ (реж. Диана Добрева) и др.,Веселин Зографов – звукооператор и режисьор на късометражните филми „Портрет на един панелен блок“ (2018), „Може би така е най-добре“ (2018)., Калина Николова – автор на филмови ревюта на онлайн платформата 7arts.bg, режисьор на късометражен проект по разказ на Георги Господинов „За Лора“ – реализиран в рамките на Яворови дни в Поморие (2020), Мария Иванова – режисьор на късометражния филм „Стъпки“ съвместно с Ралица Аджиларска, спечелил втора награда в рамките на фестивала Huawei Smartphone Film Festival (2022).

Участие в създаването на филма „Може и нищо общо да няма“ взеха още Александра Иванова – студентка по монтаж в НАТФИЗ и монтажистка на документалния проект „Да чуеш със сърцето си“  с реж. Габриела Димитрова (2022), Алберт Наков студент по кинорежсура в НБУ и Никола Бозаджиев режисьор на „Шибил“ (2020).

Най-много били заразените в центъра, Католишката и Хаджи Хасан махали. Младите се отдавали на полови удоволствия под влияние на алкохола, сочат изследванията

Откриването на Дома на народното здраве на благодетеля на Пловдив Димитър Кудоглу било паметно събитие в българската история. Домът започва работа на 19 окт. 1927 г. На 8 ноем. с.г. е извършено официалното му освещаване. Дарението се оценява на 20 млн. лв., като паричната стойност на Дома е 5 млн. лв., а на двата склада – 15 млн. лв. То е прието с благодарност и въодушевление от гражданите на Пловдив и от цялата българска общественост. Дарителят получава много благодарствени адреси от държавни и общински институции, от Св. синод, от различни дружества и организации. Жестът му се отразява широко в местния и централния печат.

Желанието на Кудоглу е Домът да води борба срещу „най-опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите“, като се поощряват „благотворителността и милосърдието“. През годините се говори най-много за работата на два от отделите и някак си от срам се премълчава дейността на третия - "Отделът за кожно-венерически заболявания". 

Зад тези врати освен, че се извършва прегледи на пациенти се води и здравна просветна борба. Създава се и брачна съвещателна станция за заболелите. Лабораторията разполага с модерен рентгенов апарат и друго оборудване. Тя обслужва не само Дома, но и държавните и католическата болници, частни лекари. Уредена е и библиотека, а в салона се изнасят сказки на здравни и морални теми. 

Завеждащият д-р Александров предоставя на Кудоглу няколко свои доклада за заболеваемостта от венерически болести в края на 20-те и началото на 30-те години в Пловдив, които е изготвил за държавните санитарни власти.

За периода от 1929 до 1938 г в отдела са прегледани 9587 души. Проучването показва, че триперът е бил по разпространен от сифилиса.

При 1137 от прегледаните са открили сифилис, а при 1286 заболяване от гонорея/трипер, от които 883 мъже, 375 жени и 28 деца.

Проучването е задълбочено и навлиза в райониране и начини на заразяване.

"Мъжете се заразяват предимно от тайно проституиращи жени, и то главно в малките хотели и своднически домове, а жените от случайно срещнати мъже. Същото се констатира и по отношение на сифилиса", пише в доклада.

Изследването показва, че просветните инициативи дават резултат: 

През 1928 са регистрирани 295 болни, 1929 – 241 заразени, а 1930 спадат на 114 души, сред тях има и единици деца от 0 до 7 години.

Лекарите отбелязват, че заразата намалява заради превантивните мерки и безплатното лечение.

Разпределението по квартали е неравномерно, пише д-р Александров.

 ай-много са в Централната градска част – 22-ма, в Католишката махала – 13, Хаджи Хасан -12, в кварталите Бунарджика и Орта Мезар съответно по петима души, а в другите квартали по 3-4.

Заразяването най-често става във възрастта от 20 до 30 години, когато младите се отдават на полови удоволствие под влияние на алкохола, установило изследването. 

Пиянство, разврат и невежество са едни от най-честите причини за разпространяването им. 1/3 от болните са заразени в нетрезво състояние, според собствените им признания.

Боледуват и двата пола.

*изследването е описано в книгата "Кудоглу. Благодетеля" на Мая Лесинска и Стефан Шивачев

Изложба “Пейзаж” на художниците Ангел Китипов, Петър Чучулигов и Полина Станчева ще се открие на 3 ноември 2022 г. от 18 часа в галерия "Паралингва“, ул. „Хан Аспарух“ №3, Пловдив (зад храм „Света Петка“).

Ще бъдат показани живописни творби в техниките на акварела и акрила, вдъхновени от красиви природни места и интересни гледки. Авторите рисуват в различни индивидуални стилове, а обединяващия елемент в изложбата е темата пейзаж. Част от произведенията са създадени на пленери в различни места на България, а други са разработени в ателиетата на творците. Публиката ще види фрагменти и детайли от пространството, претворени през художествения поглед на тримата художници, които са преподаватели по специални предмети в НХГ
„Цанко Лавренов“.

Ангел Китипов представя творби, в които пейзажите са разработени с динамични линии и мазки в богати живописни гами. Произведенията му се отличават с деликатен усет към детайлите, пресъздаване на одухотворени нови светове и нестандартни композиционни решения. Ангел Китипов е завършил Национална художествена академия с магистратура по специалност „Живопис“. Работи в областите на реалистичната и абстрактната живопис, като предпочита класическата маслена техника върху платно, акрил и смесени техники. Авторът е изкушен от рисунката, акварела, колажа и фотографията. Той има реализирани много самостоятелни изложби и участия в различни общи експозиции в страната и чужбина.

Петър Чучулигов показва акварелни пейзажи, които са характерни с богати цветови съчетания и различен поглед към света, който го заобикаля. Зрителят може да усети красотата на природата чрез художественото внушение за движенията на облаците, вятъра, водата и растенията. Петър Чучулигов е завършил Национална художествена академия с магистратура по специалност „Плакат и визуална комуникация“. Той работи в сферите на графичния дизайн, живописта, графиката и илюстрацията. Създател е на пощенски марки и карти. Носител е на награди от престижни конкурси за плакат. Има няколко самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции и в културни събития в България и чужбина.

Полина Станчева представя творби, в които реални пейзажни сюжети се преплитат с приказни елементи, изобразявайки състоянията на природата. Картините й са характерни с леко декоративно обобщаване на форми и цветове. Полина Станчева е завършила АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ с магистратура по специалност „Живопис“. Работи в сферата на живописта и дигиталното
изкуство. Има няколко самостоятелни изложби и много участия в групови експозиции, артистични проекти и пленери. Автор е на две стихосбирки: "Заключен кислород“, 1995 г. и „Пространства“, 2003 г.

Автор на плаката за изложбата е Петър Чучулигов.

Знаете ли какво е „камея“? Не? А интересувате ли се от митове и загадъчни истории? Ммм, да, но започваме отдалече.

„Сладко… сладко…“ е името на съвместната изложба на петима млади хора, учили заедно преди около 10 години. Обединява ги любовта към изкуството, талантът им и незабравимите студентски години.

Това са: Ирена Карастамова, Ксения Иванова, Красимира Милева, Величко Величков, Владимира Христозова. В изложбата се представя скулптура, живопис, графика.
Ирена Карастамова е от Бургас, но от години живее в Асеновград. Тя създава изключително интересни ювелирни форми, гравюри. Какво показва в изложбата, разказва самата тя тук:

Казвам се Ирена Карастамова и се самоопределям като скулптор. Завършил съм скулптура във Велико Търново, но още от малка формите са били нещо, което ме е увличало. С течение на годините след завършването ми, много други неща привлякоха вниманието ми като ювелирните изкуства, но и при тях, умението да вая (восък), работя с метал (запоявам), да си представям различни 3Д обекти- дори и кинетични (като дипломната ми работа при курса ми за бижутер), са били основополагащи и подпомагащи творческия ми процес. Едно от нещата, които пробвах за пръв път, но което грабна сърцето ми, е гравирането върху скъпоценни камъни в миниатюрни размери. Още с първите ми опити се пренесох в студентските години на скулптурните симпозиуми, където работех в доста по-голям мащаб с мрамор и варовик и разбрах, че това е нещо много повече от мимолетно увлечение.

Винаги съм харесвала истории, особено древни. Всякакви митове, легенди, предания са владеели въображението ми и често бягам в света на фантазиите си. Може би това е причината да избирам сюжети на гравюрите си, които в общи - линии са свързани с древността. Например, една от най-любимите ми е камеята (изпъкнало изображение) на богинята Родопа. Мотивът съм избрала от монета, сечена във Филипополис (старото име на Пловдив), което още повече ме свързва с мястото, на което творя - Асеновград. Така се преплитат двете най-вдъхновяващи неща за моето творчество: природата и историите.

На друга моя творба съм изобразила отново мотив от антична монета, но този път от племето Дерони. Това е опит да напомня за произхода ни и за общото, което би следвало да имаме с нашите прародители.

На камеята е изобразен човек в кола, теглена от вол, а над тях лети орел, държащ гущер - символ на стремежа към надрастване на низкото в човека и политане към по-високите октави в човешката природа и душа.

Произведенията на Ирена, както и на останалите четирима художници може да видите до 5 ноември в галерия КРИС.

Вижте ВИДЕО  (автор: Сава Иванов) от откриването на изложбата.