Капана.БГ

Капана.БГ

Петък, 11 Ноември 2016 02:00

Днес започват Вълчите празници

Дните се наричат още Вълча Богородица

Вълчите празници поставят началото на най-дългите нощи в годината

Вълчите празници започват на 11-ти ноември, на деня на Св. Мина, който се приема за покровител на зверовете. Известно е, че вълчите нощи са най-дългите нощи в годината, като за най-опасна се смята последната, наречена Куцулан на вълкът единак, водач на глутницата. Неговият недъг се превърнал в ефект и възбуждал страхопочитание в останалите членове на групата. Той никога не вървял наедно с глутницата. Някои българи са вярвали, че носи късмет и благоденствие, затова кръщавали децата си на него.

Преобладаващо дните са 10 и се наричат още Вълча Богородица, като се вярва, че има три Богородици, сестри – Малка, Голяма и Вълча.

Като тотем животното се приема, че стои на границата между двата свята – нашия и отвъдния. От кожата, зъбите и ноктите са се изработвали много амулети за защита.

В миналото по време на празниците са се спазвали определени обичаи и традиции, за защита от така опасния за хората и стадата, вълк. Името му не се споменава. Освен името на животното е забранена част от домакинската работа. Жените не трябва да работят с вълна, остри предмети, защото те са метафора на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, а на връх празника се връзват и се крият, за да не ги намери някое дете и да ги отвори. Забранена е и изработката на нови дрехи, защото хората, които ги носят ще бъдат изядени от зверовете.

В някои райони жените мажат огнищата и вратите с кал. Ритуал, съпроводен със заклинание, с което замазват очите и устата на вълка.

В пловдивска област жените отивали в кошарата и зашивали една за друга предната и задната пола на ризите си. Така все едно също зашиват устата на животното.

Питите също са част от обредите, като изобразяват кошарата, пълна с домашни животни, а пепелта в огнищата не се хвърля докато не минат празниците. От страх, в миналото хората са избягвали да излизат навън след залез слънце.

 

 

Новите филми на Уди Алън, Педро Алмодовар, Емир Кустурица, Джим Джармъш, Карлос Саура и още много изкушаващи заглавия в „LUCKY – Дом на киното” от 18.11 до 01.12

До старта на 11-тото поредно издание на Киномания в Пловдив на 18 ноември остава само седмица. Фестивалът тази година ще се проведе в рамките на цели 14 дни и обещава една от най-силните си програми. Билетите са на редовна цена 7лв, 6лв за студенти и пенсионери, и 30лв за карта за 5 прожекции, а продажбата им започва от днес - на касата в LUCKY Дом на киното и онлайн на www.boxoffice.bg.

Киномания е включена в културния календар на Пловдив и се провежда със съдействието на Община Пловдив.

Кинопанорамата в града под тепетата ще открие новия български филм - “Слава”, от режисьорите на “Урок” Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В главните роли отново са Стефан Денолюбов и Маргита Гошева, а специално за премиерата ще присъства и част от екипа на продукцията.

Почитателите на испанския гений Педро Алмодовар ще могат да видят на голям екран новия му филм “Хулиета”. Маестрото отново е в стихията си и в центъра на 20-тия му филм отново стои фигурата на жената.

 Джим Джармъш пък е във върхова форма с изтънчено забавната и изпълнена с топлота медитация над ежедневните детайли в (не)обикновения живот на една обичаща се двойка  в новия си филм “Патерсън”. 

Фестивалът е премиерен и за новия филм на Уди Алън - “Café Society” с Кристен Стюарт и Блейк Лайвли. Боби Дорфман напуска Ню Йорк и вечно спорещото си еврейско семейство и отива в Лос Анжелис, за да научи повече за света и живота покрай чичо си – преуспяващ холивудски агент. 

Емир Кустурица излиза отново на екран след 8-годишно мълчание. Във филма му “На млечния път” самият той си партнира с вечната жена Моника Белучи в една страстна любовна история. 

Мерил Стрийп и Хю Грант са звездите във “Флорънс”. Флорънс Фостър Дженкинс следва мечтата си да стане почитана оперна певица, въпреки една съществена подробност: гласът, който тя чува в главата си, е божествен, само дето за останалия свят той звучи ужасно. 

С близо 50-годишната си кариера и своите над 40 филма, Карлос Саура е една от живите легенди на испанското кино. С новия си музикален филм “Хота: Отвъд фламенкото” той представя виталността и очарованието на хотата – танц, наподобяващ валса.

Мел Гибсън влиза в ролята на режисьор във филма “Възражение по съвест” - забележителната история на единствения американски войник в тази война, който се бие на фронтовата линия без оръжие.

Терънс Малик (“Дървото на живота”) представя своя шедьовър “Пъутване във времето” - ода за чудото на сътворението, която прави от години. Визуално чудо и интелектуална наслада, филмът безспорно е едно от най-забележителните филмови изживявания на годината.

Други интересни заглавия, които намират място в програмата в Пловдив са “Елвис и Никсън” с Кевин Спейси, “Сезан и Емил Зола”, “Холограма за краля” с Том Ханкс, “Изповедите” с Даниел Отьой, “Кралицата на пустинята” с Никол Кидман и Джеймс Франко, “Одисеята на Жак-Ив Кусто” с Ламбер Уилсън и Одри Тоту.

С великолепни изпълнения на звездата от “Беднякът милионер” Дев Пател и носителя на „Оскар” Джеръми Айрънс ще ви зарадва “Човекът, който познаваше безкрайността”.

В рубриката Кулинарно вино е включен филмът “Първа реколта”. Специално внимание е отделено и на френското кино. Сред заглавията са комедията “Сент Амур” с Жерар Депардийо, “Това е само краят на света” с Венсан Касел и Марийон Котийар и филмът на Брюно Дюмон “Тихият залив”, номиниран за Златна палма. Музиката пък е в центъра на заглавия като “Майлс Дейвис: Miles Ahead” с Юън Макгрегър, “Life”: Джеймс Дийн” с Робърт Патинсън.

Обичаното от поколения читатели по цял свят швейцарско момиченце Хайди се завръща на големия екран в едноименния филм, за да зарадва и по-малките почитатели на седмото изкуство.

Първото издание на „НЕПОЗНАТИТЕ“ е посветено на арменската, еврейската, турската и ромската общности у нас

На 25 ноември 2016 г. Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство ще проведе първото издание на  културния семинар „НЕПОЗНАТИТЕ“. 

Целта му е да разшири познанията за етническите общности в България и популяризиране на техните традиции, култура и бит. С този семинар АМТИИ  потвърждава гражданския си ангажимент да генерира общозначими социални идеи, свързани с изкуството като посланик между различните етноси и култури.

Първото издание на „НЕПОЗНАТИТЕ“ е посветено на арменската, еврейската, турската и ромската общности у нас. 

Семинарът ще се проведе в три модула: теоретичен, художествено-творчески и фотоизложба. В рамките на теоретичния модул докторанти, постдокторанти, преподаватели и учени ще представят доклади на теми, свързани с традициите на общностите, с особеностите на междукултурното съжителство и общуване между различните етноси. Художествено-творческият модул включва представяне на характерни вокални, инструментални и танцови практики. 

Културният семинар „Непознатите“ ще се открие от  проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, заместник- ректор по научноизследователската дейност в АМТИИ на 25 ноември 2016 г., /петък/, от 9,30 ч. в зала „Иван Спасов“  на АМТИИ, Централна сграда /Старинен Пловдив, ул. „Тодор Самодумов” №2/.

Партньори на форума са Регионален етнографски музей- гр. Пловдив, Дом на етносите- гр. Пловдив, Фондация „Заедно“ – гр. Пловдив, Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“-клон Пловдив и вестник „Парекордзагани цайн“-град Пловдив, Организация на евреите „Шалом“ -гр. Пловдив и гр. София, Народно читалище „Мустафа Кемал Ататюрк“- гр. Пловдив и Народно читалище „Юмер Лютфи 1993“ -гр. Кърджали, както и много фирми-съмишленици и спонсори.

Пълната програма на семинара „Непознатите“ съдържа следните събития по часове:

10.00 - 13.00  Теоретична конференция  - зала „проф. Иван Спасов“ АМТИИ, водещ проф. д-р Любен Досев

13.30 – 14.30  Кръгла маса (Среща-разговор) с участието на:

 д-р Сара Коен  - интелектуалка и една от учредителките на клуб „Здраве“, клуб „Вицо“ и др. в Организация на евреите „Шалом“, гр Пловдив.

Бедрие Тармазова – председател на Народно читалище „Мустафа Кемал Ататюрк“ гр. Пловдив, 

Виктория Нерсесян – преподавател по арменски език в неделното училище и в Арменската театрална трупа „Малвина Манукян“- гр. Пловдив

Албена Костадинова  - председател на УС на социална фондация „Инди Рома-97“ гр. Пловдив и представител в консултативния съвет по Дом на етносите- град Пловдив

16.00 – 17.00  Фоайе АМТИИ- Сладки спомени от кухнята и албумите на нашите сънародници

17.00 - 17.30 Официално закриване на семинара – концертна зала АМТИИ- Пловдив

17.30  Концерт с участието на:

Арменски танцов състав „Астхагнер” (Пловдив) – ръководител Анжела Начева 

Арменска вокално-инструментална група „Еребуни” (Пловдив) – ръководител Ардаш Ерниасян

Лика Ешкенази и еврейска вокално-инструментална група „Дулсе канто”  (София), ръководител Лика Ешкенази

Еврейски танцов състав „Кедар мансева“ (София)  - ръководител Матилда Самуилова

Ансамбъл за турски фолклор към Народно читалище „Юмер Лютфи 1993” (Кърджали) с ръководител Юксел Есен 

Ромски танцов състав „Рома Денс“ при Основно училище „Васил Левски” (с. Караджово, община Садово) с ръководител Мая Здравкова

 

Художникът открива провокативна самостоятелна изложба в галерия „Сариев”

Художникът Правдолюб Иванов открива поредна самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary тази вечер. Маестрото ще ни провокира точно на 10 ноември с проекта си „На грешната страна” в 18:30 ч. Изложбата ще може да бъде видяна до 6 януари.

За „На грешната страна“ (On the Wrong Side) художникът казва: „Все повече осъзнавам, че мислейки за сoциални, политически и глобални проблеми, конфликти и опасности, всъщност премислям собствените си страхове. Тази изложба не е съставена от елементи изграждащи еднозначна и компактна тема, а по-скоро съдържа фрагменти, които са плод на моите лични безпокойства и надежди. Затова исках да създам някакъв дискомфорт в пространството на изложбата и нейното разглеждане.“

Опасения – продукт на един „разглобен“ свят, където вече стереотипи като Изток-Запад не обясняват и не изчерпват нашето „днес“.

Посреща ни неонов надпис: On the Wrong Side (На грешната страна). Произведението носи заглавието: „Ти си...” . Зрителят вижда текста, но той всъщност е изписан обратно, така че да виждаме задната страна на буквите, а светлината на неона огрява единствено стената, на която той е окачен.

Обектът “Стълбатa“ е перфектната метафора на това което клиширано наричаме социално-политически живот. До кое ниво ще се изкачиш, зависи от това кой път ще избереш да поемеш. Но пък дали е толкова просто? Дали всъщност конструкцията на стълбата не предпоставя изначално твоята йерархична позиция?

Tравматичните спомени на артиста рефлектират в един диапроектор-свредел, който брутално е пробил стената на галерията. Чрез тези апаратчета през 70-те и 80-те на миналия век се прожектираха детски приказки, но и учебни и пропагандни филми. „Играчката“ е превърната в мощна бормашина, събаряща дебели стени и рушаща системи. Машината обаче е забита твърде високо в стената и е невъзможно нейният кабел да достигне електрическата мрежа... Спомен формирал едно поколение, но напълно нефункционален днес и напълно неразбираем за следващите поколения.

В изложбата присъстват две брилянтни рисунки: „Истини“, на която виждаме, като че ли заигравка с модернисткото наследство на 20-ти век и “След Дюрер“, която отново манипулира с идеята за историята на изкуството. Авторът смело преплита алюзии от миналото, говорещи на неразбираемия език на съвремието.

В изложбата има и едно видео - „Природен страх“. Тук зрителят отново има възможност за избор как да „прочете“ този кратък филм – със или без звук. Първият и вторият вариант създават толкова различни впечатления, че биха могли да създадат две отделни, противоположни публики.

Текстът към изложбата е на Борис Костадинов

 

Според археолози, първият храм, намиращ се на мястото на днешната църква „Св. Св. Константин и Елена” е издигнат в средата на 4-ти век

Стефка Георгиева

Разхождайки се по калдъръмените улици на Стария град, няма как да не забележите църквата  „Св. Св. Константин  и Елена”, намираща се в непосредствена близост до Хисар капия. Храмът съчетава в себе си изкуство, история, култура и религия, а как по-точно – това ще разберете от най-добрият пловдивски гид Lostinplovdiv.com.

Самото християнско средище е едно от най-древните в града под тепетата. Първото светилище на това място е създадено още през 4-ти век, а легенда разказва, че на същото място през далечната 304-та година, там са били обезглавени мъчениците Севериан и Меменос заради изповядването на християнска вяра. Смята се, че още 38 души са загинали там заради проповядване на християнството.

Според археолози, първият храм, намиращ се на мястото на днешната църква „Св. Св. Константин и Елена” е издигнат в средата на 4-ти век, а името идва от момента, в който император Константин е започнал да бъде изобразяван като светец върху пергаментните листове. Тогава вярващите решили да посветят храма на него и неговата майка Елена.

След като България попаднала под османско владичество, на мястото останал само малка дървена църква, без  купол и камбанария, защото било забранено изграждането на високи християнски духовни и религиозни средища. Църквата била многократно опожарявана и възстановявана, но не спирала да функционира. Между 15-ти и 19-ти век дори в нея се е помещавало Енорийско училище.

Построяването на новата църква се дължи на двамата бележити мъже и това са Вълко Чалъков и Тодор Моравенов. Моравенов бил решен да възстанови храма и успял да събере 200 000 гроша, което за онова време били много пари и щели да стигат за осъществяването на Моравеновата цел. Това се случило през 1810 година, а 20 години по-късно, Чалъков решил да подкрепи каузата. Неимоверни усилия коствали получаването на султански ферман, който разрешава построяването на толкова голям християнски храм, но все пак начинанията му били венчани с успех. Голямото възстановяване на църквата започнало през 1832 година, а в този вид тя е достигнала и до наши дни, а през 1836 година дори се сдобива с камбанария. Последният голям ремонт е направен през 2007 година и той само поддържа автентичния вид на самата сграда.

Не само историята на сградата е интересна. Църквата „Св. Св. Константин и Елена” е освен църковен и архитектурен комплекс. Тя разполага с голям двор и прилежаща към нея сграда, в която са изложени ръчно рисувани икони от различни майстори на иконописта. В двора на църковния комплекс са погребани различни бележити български личности, включително  Вълко Чалъков и Тодор Моравенов.

Самата църква има 4 от общо 6 реда икони, разположени на иконостаса и те са подредени както следва: в най-долната част са изрисувани сцени от падението; над тях са разположени царските икони, на третия ред са поместени иконите, посветни на Богородичните празници и апостолите, а най-отгоре можете да видите изобразена Тайната вечеря. Самият иконостас е изработен от Петко Петков – Бос, за който се смята, че е възпитаник на бразиговската школа. Йоан Паскулис, гръцки възпитаник, прави почти всички икони по него, издържани в стил виенски барок, заради дългогодишното му обучение във Виена. Единствените икони по иконостаса, които не са изработени от него, са царските. Те са дело на Станислав Доспевски и Захари Зограф.

Истински въплъщение на изкуството е и наосът на църквата. По него са изобразени сцени от рая, които показват на кръстените какво ги очаква след тленния живот ако бъдат праведни. В дясната част на църквата можете да видите самият Св. Константин, изобразен в битката при Рим. За некръстените  е предназначен така нареченият нартис или още известен като притвор и преддверие. По него са изобразени сцени от Ада, които могат да накарат почти всеки вярващ да потръпне от удивителните рисунки по стените. Стенописите са дело на Атанас Гюдженов, а делото му е запазено в изключително добър вид и до днес.

И може би най-любопитният факт за църквата го оставихме за финал, а именно – светилището е на два етажа. Той се нарича емпория и в миналото е бил предназначен само за жените. Преди да настанат новите времена за християнската църква, е било немислимо мъже и жени да се събират заедно на църква и поради тази причина е изграден втори дървен етаж. Жените се качвали по онова време по тясна, вита, дървена стълба, която и сега можете да видите, влизайки в самия храм. Тя се намира в лявата част на наоса и можете да се качите на втория етаж и да погледнете цялото великолепие на сградата.А с един поглед потъвате на просто в духа на мястото, а в историята и културата на нашия вековен град. Само едно взиране е достатъчно, да остави отпечатък във вас завинаги. Препоръчваме ви това изживяване.

Странни пейзажи, пътуванията във времето и пространството – колкото реални, толкова и магически: всичко това го има в „Нощен риболов”, изложба живопис и колаж на Силва Бъчварова. Тя се открива на 11.11.(петък) в 18 часа в пловдивската галерия А+ и ще продължи до края на месеца.

Изкуствоведката Мария Василева определя работите на Силва Бъчварова като странни, не само заради техния естетически необичаен характер, но и заради  техния дух – оригинален и нетипичен за нашия ред и чувствителност. Хората са скрити зад маски, а обектите зад на тяхното ново значение. И всичко това е маркирано с ярък съвременен барок. Художничката (многостранен творец - живописец, илюстратор  и сценограф) признава, че за нея живописта е средство за превод на впечатления, емоции и спомени във визуален формат. Стремя се към изображения с аура на древност. Използвам оригинална собствена многослойна техника, постигната с много работа и експерименти – споделя още Силва Бъчварова. В резултат: картини с магическо напластяване на древност и модернизъм, извън границите на времето. Изкуството на Силва е атака в стереотипното пространство на нашите сетива и чувства, баланс на ръба между театъра и живота, реалност и магия, изящно и декоративно изкуство – категорична е Мария Василева. Без съмнение – който отиде в А+ на „Нощен риболов“, ще бъде хванат от въдицата на карнавалността и загадката на реалното, сътворени от Силва Бъчварова с изключителна емоционалност и фантазия.

Силва Бъчварова е родена в Пловдив.  Живее и работи в София.

Завършва Художествената гимназия в София и сценография в Националната художествена академия – София. Специализира „Визуален театър” във Франция. Работи като сценограф в редица театри у нас и в чужбина – Пловдив, Бургас, театър "Ателие 313" -  София. Има престижни награди за сценография. Преподавател е по живопис в НХА, преподавала е и в НАТФИЗ. Член е на СБХ и UNIMA (Международен съюз на куклените дейци). Има над 25 самостоятелни изложби – живопис, сценография, илюстрация, рисунки (в София, Пловдив, Варна, Сливен, Хасково, Прага, Будапеща, Магдебург, Гюмлик, Хонефос, Лилехамер, Толоса, Аликанте, Люксембург). Има над 40 участия в международни изложби в Европа, САЩ, Куба, Япония и др. Илюстратор е на 70 книги, автор на 120 куклени и драматични постановки в България и в чужбина ( Мексико, Белгия, Сърбия, Хърватска, Словения и др.).

 

Сряда, 09 Ноември 2016 02:00

Къде е Фигаро?

Националното турне "Търси се Фигаро - последната грешка на Нешка" съвместно с Русенската опера  в дванадесет български града

През втората половина на ноември артистите от Русенската опера под ръководството на маестро Найден Тодоров и момичетата и момчетата от "Нешанъл арт" с ръководител Нешка Робева слагат началото на своето национално турне със съвместен спектакъл. 

Сюжетът на спектакъла е комичен. В последните години, за да се издържа "Нешанъл арт", освен че прави танцови спектакли, се занимава с организацията на различни други мероприятия, като фирмени партита, сватби, кръщенета... Без погребения. Поради изключителните си ангажираност г-жа Робева е допуснала грешка, като насрочила две сватби наведнъж /последната грешка на Нешка/. Не може да бъде отменена нито една от двете сватби, нито да се променят подготвените програми, защото едните младоженци са любители на фолклора, другите на операта. За да излязат от затрудненото положение, Робева наема известния DJ Фигаро, който така да води празненствата, че всички вкусове да бъдат задоволени...

И отново грешка! Объркването на сцената създава не само суматоха, но и поредица комични ситуации, които ще повдигнат настроението в залата до точката на кипене. 

Името на спектакъла носи и скрито послание. "Последната грешка на Нешка" е начин знаменитата ни треньорка, в нейния позитивен стил да съобщи, че сменя попрището.

Партньорството с Държавната опера Русе прави шоуто изключително мащабно и интригуващо. Не случайно името на главния герой е взаимствано от операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро".

Музика на живо - прекрасни оперни и фолклорни гласове и инструменти се преплитат на сцената по един неповторим и запомнящ се начин. За декорите и костюмите отговарят художниците и майсторите на операта, като прибавим и пъстрите автентични народни носии, шоуто ще бъде наистина наситено с цветове и изненади.

Идвайки на спектакъла, зрителите и любителите на двете изкуства ще имат възможността да участват в една раздяла без сълзи - с много смях и веселба. И двамата ръководители - Нешка и Найден обещават неповторимо преживяване!

Националното турне "Търси се Фигаро - последната грешка на Нешка" започва на 23 ноември от град Добрич, Варна на 24 ноември, продължава в Бургас /26 ноември/, Панагюрище /27 ноември/, Русе /7 декември/, Габрово /8 декември/, Шумен /9 декември/, В. Търново /10 декември/, Плевен /11 декември/, София /12 декември/, Пловдив /14 декември/ и Стара Загора /15 декември/.

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…