Прасето като контрапункт на всичко случило се

Ръж като ръб на сграда, като ръб на бордюр, като ръбовете в управлението. Като острият ръб на крака на масата в когото все се удряш. Ръбовете са сила и провокация, и те се събраха отново след повече от 25 години, за да ни „ударят“ плесник през лицето и да се замислим – каква е промяната от тогава до сега и има ли изобщо такава?

Създадената в началото на 90-те години на миналия век, група „Ръб“ се събра почти в пълен състав, за да ни поднесе нова доза истина и няколко главоблъсканици, които сме закътали дълбоко в съзнанията си и предпочитаме да не вадим на яве. Всеки един от „ръбовете“, взели участие в съвместното събитие, реагира не само на политическите промени, но и на тези, настъпили в света на изкуството и художествените практики у нас. Те не само искат да ни провокират, но и да вземат активно участие в пълноценния обмен със световното изкуство. Освен това е време и българските художници и автори да се включат в световната динамика на артистичните среди.

Официалното откриване на събитието премина изключително емоционално и всеки от авторите, които взеха участие, каза пред многобройната публика по няколко думи. Не липсваха и сълзи от носталгия и радост в очите на някои от тях, за които откриването на Музеят „Ръб“ бе истински празник. Емил Миразчиев разкри, че имат намерение действително да създадат такъв музей, като вече са набелязали и локация, а сайтът им е достъпен за всеки интернет потребител и вътре можете да разгледате снимки от различни събития, в които „ръбовете“ са взели участие.

Макар по-голяма част от формацията да се бе събрала, това е бяха всички. Един от отсъстващите бе Кольо Карамфилов, като в знак на поклон пред паметта му, за няколко секунди цялата зала притихна и погледна през полуотворения покрив, за да си спомним за таланта на Кольо.

Десетки приятели, познати и почитатели на изкуствоведите присъстваха на официалното откриване на изложбата в Банята Старинна, а пространството се оказа тясно, за да побере всички присъстващи. Хората едва се разминаваха между различните зали, обсъждаха, коментираха, даже спореха по някои от творбите, а няма нищо по-хубаво от това, работата ти да породи дебарт. Не липсваха и посетители от близки до Пловдив градове, които бяха дошли специално за откриването.

Музеят „Ръб“ със сигурност е едно от най-интересните събития за сезона. Той включва в себе си няколко различни изложби, сред които „Символи и знаци“ и „Черен хепънинг“ от 1990 година, „Голямата фотография“, „Идеалът“, „Тялото на водата“, „Гръб“ и други от началото на 90-те години. Комбинативната изложба имаше и изключително интересен контрапункт в лицето на „Прасето“. То опонира на всичко, което можете да видите в останалите изложбени зали на Баня Старинна, но ако искате да видите само прасе – на снимките го няма. Отделете малко време и се разходете до там. Заслужава си.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности

Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация.

Една от най-обсъжданите изложби през годината - "90-те. Началото на мита" - ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в блога на НОЩ/Пловдив.

„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември. 

ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ, философ: “90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности”

90-те години бяха особено време, за което е добре да мисли “към” и “от” едновременно. В най-новата ни история смятам, че те могат да бъдат причислени към това, което в есето си “За другите пространства” Фуко нарича “епоха на едновременностите”. Ето някои примери (наистина, само примери) за моите едновременности:

ЛИЦА: Мария Каро, Мария Вирхов, Анимационерите, Емил Вълев, Петър Цанев, Венцислав Занков, Тибетски сърца, Мариус Куркински, Ана Бочева, Ина Григорова, АГИТПРОП

МЕСТА: Израснал съм в Сливен и единственото място, което мога да посоча като знаково за мен е Старата лимонадена фабрика, която скуотнахме с приятели и в която се случваха репетиции на представления и пърформънси и незабравими експериментални партита. Години по-късно осъзнах, че това се казва “скуот”. В София местата, които са ме впечатлявали епизодично и смятам за важни са микс клуб Спартакус, гей клубът Джордж на ул. Лавеле, Завод Москва, К.Е.В.А., около 2001-2 г. Лимона на ул. Иван Вазов.

СЪБИТИЯ: Първото издание на София Поетики (ако не се лъжа през 2000 г.) в Археологическия музей; Метрополис с Джош Уинк в Пловдивския панаир (не знам колко хора си дават сметка, че това е един от най-легендарните му сетове), някои партита във Военния клуб (като Howie B); партито в Шабла по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. със Zemi17 (беше величествено и плашещо); изложбата ДИСКО 95 в НХГ; фестивалът ФЕМ (Фестивал за електронна музика), където се срещаха електронна, камерна и електроакустична музика.

ФЕНОМЕНИ:

- в музикално отношение - движенията Декаденс и Метрополис; българският лейбъл DS Music, който продуцираше експериментална българска музика (Две Купета, 3 ТеЛеТа, Wozzek и Чугра, R.O.B.T.F., 54ew@, Syco Tribe, ранните етно експерименти на Нона Йотова и ОМ), продукцията и дистрибуцията на Wizard (например Band of Mad Women, дистрибуция на лейбъли като Nuclear Blast – въобше DS Music & Wizard покриваха голям диапазон качествена музика и във времената без интернет бяха много важен фактор за изграждането на музикална култура); Alex Sabrax (известен и като Haron), също продуциран от Wizard, най-качественият и впечатляващ блек метъл, произведен по тези земи (българският метъл от 90-те е по традиция пренебрежим); развитието на хардкор сцената във Варна; музикалната критика в сп. Нов Ритъм (както и компилацията New Rhythm 2, която издадоха).

- в смисъла на “популярна култура” (като тук диапазонът ми е невнимателен) – сп. Егоист, сп. P.S. на Вергиния Захариева; тв ММ; може би изрично трябва да споменем масовизирането на кабелните телевизии; магазините На Тъмно; порно вестниците от типа Чук-чук и Секс скандал (по-късно осъзнах, че това бяха първите медии в България, която бяха gay friendly), както и симптоматични вестници на прехода от типа на Лична драма, и цялата плеяда преса посветена на паранормалното (примерно в-к Феномен); накрая два феномена, при които ценностната неутралност никога не помага, но все пак: чалгата и Пайнер, с които волю-неволю израснах, жанр, който днес оценявам като едно от най-важните събития в живота ни, което продължаваме да проспиваме, игнорираме и да не мислим и изследваме; и Ку-Ку/Каналето, които в най-силните си години бяха свежа и отрезвяваща социална критика; и наистина накрая – битаците! – онези места от началото на 90-те, да ги наречем пост-корекомите на прехода, където беше възможно да излезеш и продадеш всичко на всеки.

- като литературни феномени: Витамин Б, Литературен вестник, сп. Факел и сп. Съвременник (последните две за мен бяха определящи, тъй като местната библиотека редовно ги получаваше и там излизаха ключови за мен автори и преводи), издателство Фама и поредицата за френска литература Хексагон, особено преводите на Мария Коева на Жан Жьоне – сигурен съм, че мнозина млади гей мъже като мен са намирали спасение и удоволствие години наред благодарение на нея и него; поредицата поезия Ягодовите полета на изд. ЛИК водена от Елин Рахнев; z-mag на Венцислав Занков; преводите на Антоанета Колева (и други) на Мишел Фуко.

НАКРАЯ – ожесточителната вяра на хората, че демокрация и капитализъм са (бяха) едно и също нещо. И последващите вълни емиграции, които все още не ни позволяват да затворим вратата на “90-те”.

Тези едновременности са разбира се характеризирани от своята прекъснатост. Не всичко споменато от мен представлява “други пространства” – повечето от тях претърпяха промени и прераждания, за които тук не е мястото да говоря.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности.

Програма “Култура и клуб” – 23 и 24 септември

Локация 38

artnewscafe

ул. Отец Паисий 38

23 и 24 Септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/

Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те.

Готови ли сте за деветото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK? Екипът вече търси своите енергични и позитивни доброволци, вдъхновени от идеите на фестивала, които да се включат преди и по време на събитието.

Тази година ONE ARCHITECTURE WEEK ще се проведе в периода 30 септември – 9 октомври, а мястото и вдъхновението на фестивала е панелният квартал Тракия в Пловдив. За обмен на идеи и творческо вдъхновение в Тракия пристигат забележителни професионалисти, визионери и активисти в областта на градската среда.

Може да се включиш в:

подготовката на многобройните събитията на фестивала;

изграждането на основната и гостуващите изложби;

реализирането на няколко архитектурни намеси в квартал Тракия;

работата на професионалисти от България и чужбина.

Ние гарантираме:

безкрайно позитивни емоции;

ценен опит в организирането на мащабен международен фестивал;

нови запознанства с професионалисти и съмишленици;

сертификат за стаж.

От теб очакваме:

отговорност, организираност и ентусиазъм;

да се забавляваш!

Пиши на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 25 септември! Не забравяй да прикачиш кратко CV или представяне в няколко изречения.

Феновете станаха на крака и танцуваха между местата за сядане на театъра

Стефка Георгиева

Великолепно откриване на Есенния салон на изкуствата спретнаха испанците от Gypsy 4ever. Те показаха, че няма такова нещо, като „твърде тясно е за танци” и раздвижиха духа и телата на млади и стари. Феновете на латино ритмите почти изпълниха местата за сядане и се наложи на моменти да се сместват едни в други, за да могат да танцуват самба и румба. Няколко от посетителите, дори се престрашиха и слязоха директно пред сцената, за да съпреживеят с пълна емоция великолепния концерт, който представиха музикантите.

Gypsy 4ever не са просто група от 3 акустични китари, един бас и барабани. Те са изстинско вдъхновение и носят страстта в кръвта си. Това, разбора се, съвсем не е достатъчно. С абсолютно майсторство, те изразяват емоциите си върху музикалните инструменти, а звученето е повече от пленително. Без значение дали свирят балада или нещо живо и игриво, можете да съпреживеете музиката заедно с тях, дори и думичка испански да не разбирате и да нямате никаква идея какво точно се пее в песните им. 

Музиката е в кръвта на циганите.  И не, цигани не е мръсна дума, защото тези момчета направиха една невероятна колаборация между характерното циганско пеене, с всички извивки и украси на гласа, и испанската музика, която звучеше в абсолютна хармония с гласа, който не позволи на нито един от присъстващите на спектакъла дори да гъкне. Преливанията от цигански ритми в испански и обратно бе непрестанно и продължи дори след 20-минутната пауза, която се състоя по средата на концерта.

Gypsy 4ever не са просто музиканти. Те предават енергията си на публиката и това се усеща особено осезаемо, макар и голяма част от посетителите да не разбираха какво точно казваха музикантите на испански. Те донесоха огромен заряд от енергия, абсолютно достоен за откриването на фестивал от такъв мащаб, какъвто е Есенният салон на изкуствата. 

Ако случайно сте пропуснали концерта, можете да видите кратко видео от него по-долу. Но ако отново се завърнат в България – не ги пропускайте!

На 6-ти септември 2016 г. честваме 131 години от Съединението на България и отбелязваме празника на Пловдив

По този повод, както всяка година, Регионален исторически музей подготвя нова изложба за пловдивчани и гостите под тепетата. Тя носи заглавието „Пловдив по пътя към модерния свят” и е посветена на историята на града от Освобождението през 1878 г. до втората половина на XX в.

С повече от 200 оригинални експоната са показани новите градоустройствени решения, водоснабдяването и електрификацията, индустриализацията с акцент на тютюневата промишленост и промените в социалния живот с шеметното навлизане на световните технически достижения.

Посетителите ще имат възможност да видят за първи път най-старите запазени хладилник и пералня, както и да проследят развитието на комуникациите, фотографската, радио и телевизионна техника. 

Изложбата ще бъде открита на 6-ти септември (вторник) от 19:30 ч. в зала „Съединение”. „Пловдив по пътя към модерния свят” ще остане подредена на пл. „Съединение” №1 до месец май 2017 г.

На 1-ви и 2-ри септември 2016 г. изложбата е достъпна за телевизионни екипи, фоторепортери и журналисти, които могат да дойдат в експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение”, за да подготвят свой материал за изложбата и да вземат интервюта от гл.ас. Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей, и д-р Видин Сукарев – завеждащ отдел „Нова история”.

Опис снимки:

1 – Кът посветен на тютюневата промишленост;
2 – Кът посветен на тютюневата промишленост;
3 – Витрина с новости в бита. Сред тях е и най-старата запазена ръчна пералня в Пловдив;
4 – Хладилник от началото на XX век;
5 – Подреждане на изложбата „Пловдив по пътя към модерния свят”;
6 – Детски автомобил-играчка с педали;

Откриването на 22-ри куклен фестивал събра малки и големи по Центъра

Изложбата от фонда на Кукления театър в Градска художествена галерия предизвика фурор

Паулина Гегова

С началото на септември се поставя и началото на всевъзможни фестивали под тепетата. От музикални, през спортни до кино. Театърът, разбира се, е неизменна част от културния живот на Пловдив и полага своята тежка стъпка в Културния календар. Вчера се състоя откриването на 22-рият куклен фестивал „Двама са малко, трима са много“ с няколко локации, определени в отделните аспекти на кукловодството. Мероприятията събраха малки и големи, които надникнаха зад кулисите на иначе магическото творчество – чудно за окото, но непонятно.

Всичко започна пред Градска художествена галерия, където театър „Аладин“ представи уличен спектакъл за малчуганите. Деца бяха насядали по паважа и огласяваха пространството със смеха си. Точно зад гърба им се откри изложба колекция от фонда на Кукления театър. Куклите от различни материали са изкарани от килерите и гримьорните, за да покажат развитието на кукловодството през годините. Те не са от самото създаване на театъра, но обхващат по-голямата му част – от 60-те години насам. Изложбата събра под един покрив много любители на театъра: зам. кметът по култура и туризъм Амелия Гешева, директорът на Куклен театър Пловдив – Виктор Бойчев, изпълнителният директор на „Пловдив заедно“ – Валери Кьорленски и много други дейци, занимаващи се с културния живот на града.

Непосредствено след изложбата, на терасата на заведение „Арена“ прозвучаха акордите от формацията Hot club de Plovdiv. Музикантите свиреха около час Gipsy Jazz, а доста хора стояха около Римския стадион и слушаха повече от приятната музика. Някои направо облегнати на загражденията, а други насядали по близките кафенета.

Шоуто продължи с премиерата „Дама Пика“, за която има големи очаквания и движенчески музикален спектакъл от AiO на стълбите на Каменица. Цялата Главна се превърна в една голяма театрална сцена. Сцена, която ще продължи да пулсира в следващите дни, та чак до 6-ти септември, когато всичко ще приключи с постановка на театър „Хенд“. Напомняме, че ще има втора премиера на „Дама Пика“, на 8-ми септември, поради големият интерес към пиесата. Ако сте любители на кукления театър, отделете време и заведете децата си. 

Очаква се постановката да е едно от големите събития в българския театър тази година

Премиерата ще е на 12 септември, в рамките на Сцена на кръстопът

Новата постановка на пловдивския театър- „Вълци”, вече е готова. Екипът на Драмата е меко казано ентусиазиран от онова, което се случи на сцената при пробното въртене на спектакъла. Най-често използваната дума в Храма на Мелпомена след въртенето онзи ден е „изключително”. Очакванията към представлението по романа „Трънски разкази” на Петър Делчев са огромни. Сигурни сме, че те ще бъдат оправдани на 12 септември, когато е премиерата на „Вълци”, в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът”. В очакване на реакцията на публиката са режисьорът Диана Добрева, драматургът Александър Секулов, сценографът Петър Митев и актьорите Герасим Герасимов- Геро, Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методиев, Ивана Папазова, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Мария Генчева, Димитър Димитров, Троян Гогов, Симеон Алексиев, Боряна Братоева, Анелия Ташева и Станислав Дойнов.