Fashion Week Bulgaria обяви организирането на събития, дипломатически приеми и международни конференции на локации, от които дори не са чували за подобни прояви

От щаба на феста обявяват за партньори клубове, хотели и институции, без те да са наясно, докато участници в събитието плащат такса, за да са част от него

Организаторката Надя Вълева: Това е донос. Става въпрос за проекто-програма. Ние не работим за пари, а за кауза

Fashion Week Bulgaria ще превърне Пловдив в модна столица не само у нас, но и в цяла Европа, в дните между първи до седми октомври. Това е заявката, която дават организаторите на гореспоменатото събитие. Целият град ще кипи в ритъма на модата, според официалния сайта на фестивала- Международен панаир- Пловдив, три от най-големите хотели и редица известни клубове ще се превърнат в подиуми и места за тематични конференции, конкурси и партита. Пак според информацията на страницата на Fashion Week Bulgaria, на 1 октомври, специално за Седмицата на модата, идва Ирина Бокова. Тя ще е почетен гост на Международна Конференция за доклад и перспективи в изпълнение на Конвенцията ЕС- ЮНЕСКО за защита и приложение на нови форми на културно многообразие, в т.ч. модата и модният дизайн и учредяване на Световна Почетна модна награда на ЕС и ЮНЕСКО в партньорство с Европейски моден съвет за заслуги в тази област. Всичко това звучи тежко, амбициозно, перспективно, гръмко. Стига да не се заровиш в детайлите. Защото от тях изплуват много въпросителни и неизвестни. Като например дали Ирина Бокова знае, че на 1 октомври ще бъде гост на Международна конференция в бившия Новотел, сега Гранд хотел Пловдив. Защото от отдела за резервации там не са чували за такова събитие и подобна височайша визита. Същото се отнася и за представителите на почти всички други локации, обявени в програмата на фестивала- те дори нямат идея, че са негови партньори.

Зад организацията на Седмицата на модата седи Надя Вълева и нейната Национална камара за мода. Тя е и председател на Европейски моден съвет. И двете организации в момента са базирани на адрес в квартал Капана, на улица „Братя Пулиеви 3”. Към днешна дата Вълева трябва да е в трескава подготовка за гигантското мероприятие с европейски мащаб Fashion Week Bulgaria в Пловдив. Покрай нея обаче тя направи няколко грешки, които доведоха и до този текст. Бяхме сигнализирани от собственици на няколко заведения, че използват имената на клубовете им в сайта на въпросния моден фестивал, без да са търсени за подобно партньорство. Става въпрос за Библиотека, Канапе, No sense, Петното и др. Те са били обявени като локациите, на които ще се случват модните партита във фестивалните дни. Нямах никаква идея, че при нас ще има събитие от някаква Седмица на модата. Не съм водил разговор с организаторите на тази Седмица, но бяхме включени в програмата им. За което бях сигнализиран от една от поканените за участие в тази Седмица. След подаден от мен сигнал имената на заведенията бяха премахнати от сайта, разкри съдържател на споменато по-горе заведение пред Под тепето.

След кратко разравяне в сайта на Fashion Week Bulgaria и проверка по описаните в програмата локации, на които ще се случват събитията на фестивала, се оказа, че историята със заведенията е валидна и за всички хотели. На много места в афиша се споменава хотел Империал. Нямаме планирани събития с моден характер в периода 1-7 октомври, нито мероприятия под шапката на споменатия от вас форум Седмица на модата, информираха ни от управата на хотела, като уточниха, че са водени някакви предварителни разговори, но до договорка не се е стигнало. А там, в балната зала към комплекса, според сайта на Седмицата на модата ще има „Учредителна среща за изграждане на международен Музей на модата в Тютюневият град чрез експониране на фигури-роботи на световно известни дизайнери и създаване на Инвеститорско ядро”, както и още редица събития, сред които и дипломатически приеми.

Същата е ситуацията и с бившия Новотел, където на 1 октомври трябва да гостува Ирина Бокова. На тази дата нямаме ангажирана конферентна зала и не знаем за Международна конференция на територията на нашия комплекс. Би следвало, ако някой има намерения да организира нещо от такъв мащаб при нас, да ни е потърсил отдавна, коментираха от Гранд Хотел Пловдив. Там, според организаторите на Седмицата на модата, трябва да се състоят приеми, форуми и тематични срещи, както и „Учредителна среща за иницииране на проекта „Европейска столица на модата“ – иновативно развитие на действащия проект „Европейска столица на културата “ и учредително издание на Европейски Моден Изгрев/European Fashion Rise – общо европейски конкурс за млади дизайнери, идентичен на Евровизия”. Такава информация от отдел резервации на бившия Новотел нямат. От парк-хотел „Санкт Петербург” също разбраха от Под тепето, че на 5 октомври ще посрещат „Дипломатически моден прием на Русия с поетична вечер на руски и френски език и модно дефиле на поета-автор, който е световно известен руски моден дизайнер”. Нямаме такова събитие при нас, отговориха на питането ни от там.  

Изненадите не спират дотук. Хората от екипа на панаира, които в момента не са в отпуск, също не са чували, че ще се превръщат в гигантски моден подиум в дните между 1 и 7 октомври. Fashion Week Bulgaria се заигра дори с Пловдив 2019. До вчера на сайта на фестивала бе обявено, че кандидатите за участие в Седмицата на модата ще имат шанса да станат част от проектите от програмата за мода на Фондацията, която движи Европейската столица по културата през 2019. Вчера се свързахме с ръководството на общинската структура, откъдето обявиха, че такава програма за мода няма обявена, не е планирана, няма и да има и че нямат нищо общо със Седмицата на модата. В последствие вероятно от Фондацията са писали на организаторите на Fashion Week Bulgaria, тъй като тази сутрин текстът, който засяга проекта Европейска столица на културата, бе променен така: „участници, които желаят да бъдат включени в програмата за мода на Националната камара за мода на България чрез участието й в откритата покана за добавяне на нови проекти към портфолиото на Пловдив-Европейска столица на културата 2019 за периода от 2016 до 2019, вкл.”.

Всъщност, всичко написано дотук е притеснително, тъй като участието в Седмицата на модата се плаща. А таксите са сериозни. Вариантите за участие например на дизайнер в този формат са два- безплатно, но с процент от евентуална продажба, или платено. При безплатното, след продажбата на някои от моделите се взимат 5 или 10% от печалбата на едро, след подписване на търговски договор. Платено участие варира между 100 и 2000 лева, като най-евтиното предложение е да участваш с група други дизайнери в 1 ревю, ако нямаш достатъчно изработени модели. Най-високите стойности за таксата са валидни за тези участници, които искат да гостуват на важните събития от календара, сред които и дипломатическите приеми с коктейл и подбрана публика. Те, приемите, се организират в хотелите Империал и Санкт Петербург, от където пък не знаят за тях. Според информацията ни, дошла от проявила интерес за участие в Седмицата на модата млада дизайнерка, организаторите я уверявали, че целият фестивал щял да се излъчва на живо от шведска и унгарска телевизии.  Споменаването на клубове, хотели и институции като партньори в това модно събитие, в което се взимат такси, подвежда участниците да плащат тези такси. Това е меко казано некоректно. Без да знаем дори ставаме съучастници, коментира собственикът на клуб, който без да знае е бил вкаран като локация за модно парти в Седмицата на модата и после изкаран от сайта, след като е подал сигнал.

Това е донос от хора, които се интересуват Пловдив да няма лице в модата, коментира в отговор на въпросите ни Надя Вълева. Тя се застрахова, че програмата, описана в сайта на събитието, е работна и че до седмица всичко ще е ясно и ще бъде обявено официално. Няма упоменато в страницата ни в кои заведения ще има модно парти. Засега водим разговори с няколко, като с два от клубовете има яснота, отговори с още неизвестни на въпросителните около вкарването на заведения за партньори тя, като пропусна да отбележи, че имената им са били свалени след сигнал от собственик на клуб. С хотел Империал сме водили разговори, срещали сме се и с управителното тяло. Колкото до дипломатическия прием на Русия- имаме в предвид да бъде в „Санкт Петербург”, скоро ще финализираме и това. Говорила съм и с панаира, и лично с Гергов, тъй като ни трябва площ за 30-метров подиум. Колкото до Ирина Бокова- има открита процедура, която все още не е приключила. Аз имах лична среща с г-жа Бокова в Хилтън, на която изразих желание да я подкрепим с нашата организация. На този етап това, което виждате е проекто- програма, като официално ще я обявим след броени дни, каза Вълева, но не коментира незнанието на хора от екипа на бившия Новотел, че хотелът е посочен като домакин на събитието с марка ЮНЕСКО. Тя отбеляза, че организацията, която представлява, работи в обществена, а не в частна полза, и атаката срещу нея е от лица, които приемат Камарата за мода като конкуренция. А тя няма конкуренция. Ние представляваме Европейския съюз в света на модата. Имате ли идея колко голяма е работата, колко са сериозни нещата, попита ни тя. Някой се опитва да извлече дивиденти с този донос, но това не е добре за България, заявява с категоричност Вълева. След което отбеляза по повод предни наши публикации, че не дължи пари на никого. Ние не работим за печалба, а за кауза, отбеляза още Надя Вълева. Тогава дойде и въпросът ни с платеното участие във Fashion Week Bulgaria, а отговорът й потвърди информацията ни, която сме описали по-горе. Като Вълева не спомена две хиляди лева, а стигна до хиляда и уточни, че може да е и повече, в зависимост от индивидуалното желание на дизайнера. На въпрос дали описаните в програмата локации, на които ще се провеждат събитията, и явно непотвърденото идване на Ирина Бокова, не мотивират кандидати за участие да плащат такси, тя отговори с „Изрично е написано, че става въпрос за проекто- програма”. И заяви, че досега за участие са се записали 25 български дизайнери и 35 международни.

"Усмивката" си отиде, за да играе със своя скъп приятел Калата

Познаваме го от "Тримата от запаса", "Криворазбраната цивилизация", "На всеки километър", "Рицар без броня" и още много театрални и филмови превъплъщения. Никола Анастасов е еталон за истински творец, с който България можеше да се гордее. Снощи, след тежко боледуване и редица операции през годините, се сбогувахме с таланта Анастасов на 84 - годишна възраст. Усмивката му бе разпознаваема навсякъде. Озаряваше сърцата на зрителите и на колегите му. Точно затова и заслужено получи прякора "усмивката на Сатиричния театър", даден му от също така великият Георги Калоянчев. 

Никола Анастасов искаше да играе до последно и го направи. За него сцената бе като втори дом, може би дори първи. Заедно със съпругата му, Мария Косева, споделяха обща страст - изкуството! Сега, артистът може да го раздава отгоре, а ние винаги ще запомним големите роли, оставащи зад гърба му, благият характер и мъдрите му думи: "Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен".

Подреждат мащабна изложба посветена на 400 години от смъртта на Шекспир

Двадесетото издание на Есенния международен театрален фестивал "Сцена на кръстопът" ще подари на пловдивската публика и гостите на града поредица от концерти и литературни срещи. Те са част от богатата съпътстваща програма на форума.

Стълбите на Каменица ще се превърнат в импровизирана танцувална сцена още на 8 септември, дни преди официалното откриване. Артистите от Драматичен театър "Рачо Стоянов" от Габрово ще пренесат "Духът на Кармен" под тепетата в знак на уважение към фестивала и публиката му.

Няколко са литературните срещи в програмата - Пенка Калинкова ще представи книгата си "20 години "Сцена на кръстопът", Димитър Пампулов ще говори за "Моят Пловдив", а Спас Гърневски ще разкаже за "Право на последен отговор". Младен Влашки ще говори за книгата за български възрожденски театрали от Къна Бойчева.

Музикален цвят на "Сцената" в тази специална за организаторите година ще дадат Мирослава Кацарова със спектакъла "Горчиво-сладка тъга", Шекерова с "Чарлстон назад към 60-те" и Ева Данаилова със "Суинг в есенна нощ".

През всичките фестивални дни гостите ще могат да се насладят на мащабната изложба посветена на 400 години от смъртта на забележителния драматург Уилям Шекспир. Куратор е Сава Драгунчев. Събитието се случва с подкрепата на Британския съвет в София и е част от световните чествания през 2016 г.

Още много изненади подготвят от екипа на бащата на "Сцена на кръстопът" Стефан Данаилов. След мащабната рекламна кампания с плакати и транспаранти по Главната, предстои да стартира и сайтът на фестивала. На http://scenatepe.com/ще има богата информация за програмата, много снимков материал и актуални съобщения за продажбата на билети.

"Белият концерт" съюзява на сцената осем изпълнителя в борба срещу болестта

"Бели лястовици за децата борещи се с коварната болест - Рак". Екипът вече събра пари за ремонта на детска онкохематология. Средствата от "Белият концерт" ще отидат за три броя инфузомати, необходими на отделението. Водеща на концерта ще е Албена Михова. За каузата ще пее великата Валя Балканска, както и Албена Михова, Ренегат, Весела Бонева, Емилия Валенти, The Doctors, Dirty Purchase и Tornado RockBand. 

Ще има светлинно и огнено шоу, театрални декори с помощта, на които да се потопим в завладяващ сетивата свят, звукова среда със световен аналог и томбола със специални награди за гостите на концерта.

Спектакълът ще бъде записан и издаден на DVD. 

Концертът ще се състои на 1 септември 2016 г. от 19:00 до 23:00 на Лятно кино "Орфей", а автърпартито ще е в клуб "Библиотеката", като 30% от оборота ще отиде за същото детско отделение. 

В Румъния шофьорите очакват да си платиш за стопа, защото едно време е нямало автобуси и хората с кола са превозвали останалите, като са си поделяли горивото

Паулина Гегова

Пътуването на стоп е еквивалент за психическа свобода. Стотици стопаджии всекидневно вдигат палците си по магистралите и пътищата с надеждата някой да спре колата си за тях. Чувстват се като волни птички без ограничения. Спътници са им вятъра в косите и раниците на гърбовете. Никога няма да сбъркате стопаджията. Той не е беглец, не прилича на просяк, нито на жрица на любовта. Той е спретнат, може би малко по-особен, но жизнерадостен и готов винаги за нови преживявания.

Пламен Христозов практикува пътуването на стоп от 7 години. Предпочита го поради няколко причини: по-удобно е от обикновения транспорт. Няма нужда да гониш определени часове или да се притесняваш за разписания, както при влака или автобуса. Единственото времево съобразяване са изгревът и залезът.

БДЖ-то е по-добро от автобусите, от гледна точка на това, че е по-широко и просторно, но пък е много мръсно и бавно. Автобусите, от друга страна, са неудобни, некачествени и твърде скъпи, споделя своето скромно мнение Пламен.

Освен тези причини, обаче, има и други. Всяка дестинация се превръща в приключение. Запознаваш се с интересни хора, научаваш нови неща, подобряваш социалните си и комуникационни умения. Подобряваш и ориентирането си.

Изисква се логично мислене. На кое място е удобно да стопираш, изборът на маршрут, кога да тръгнеш, кога да се откажеш, в коя страна какви закони са активни. Всичко трябва да се прецени и най-често на място, казва младежът.

Понякога полицията го е спирала за проверка на документи, или за да му кажат, че на магистралата е забранено да се ходи пеша. Това е забранено в България, но в някои държави не ти правят проблеми. Същото е забранено и за велосипеди, скутери и каруци.

Макар стопът да дава свобода, много хора са преднамерени и дори се страхуват, че ще попаднат на някой убиец. Точно затова най-често бивши стопаджии спират на висящите по пътищата, защото знаят какво им е.

Пламен е обикалял доста голяма част от България по този начин, но е излизал и извън рамките на държавата ни. Стигал е до Германия, Турция, Румъния, Гърция. На някои граници, особено на Сръбската, се е сблъсквал с проблеми. Обяснява, че има държави, до които ще ти излезе по-евтино ако пътуваш със самолет, вместо на стоп. В Румъния, например, шофьорите очакват да си платиш за стопа, защото едно време е нямало автобуси и хората с кола са превозвали останалите, като са си поделяли горивото. От там се е зародила тази традиция, която дефакто превръща стопа в споделено пътуване.

Случвало му са се и интересни преживявания. Няколко пъти са го черпили заради лични празнили или поводи на шофьорите. Водели са се разговори за какво ли не.

Пламен никога няма да забрави една случка, когато на стоп към Хасково му спира турски джип, а в него мениджър на завод. Богаташът се връщал от казино, видимо почерпен, при което му хрумва идеята да закара пешеходеца в Свиленград, отдалечавайки го от целта му, за да посетят следващата игрална зала. Дори ги настанява в хотел, където вечеряли. Почнал е да залага и да губи големи суми. След много убеждаване дал и първите 20 евро на Пламен, след което идвали и нови. В последствие младият студент се оказва с 200 евро в джоба. Мъжът му дал и допълнителни 60 лв. за превоз до Хасково. Три казина по-късно, нашият герой отива да си хване влак в 6 сутринта, но по неволя до изпуска. Качват го нелегално на товарен влак, където го слагат в първият машинистки локомотив, но този, който в момента не се управлявал.

Случайно е попадал и на съученик на баща му, без изобщо да знае, който го е водил към прохода на Шипка.

Момчето е имало най-различни ситуации, а явно разнообразните хора и националности го привличат. Точно затова освен, че пътува на стоп той приема и кауч сърфинг в квартирата си в Пловдив. Това е когато чужденци посещават нова държава и отсядат при местни за ден-два. Приютявал е хора от всякакви страни – Япония, Испания, Германия, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Аржентина, Мексико, Куба и още много. Професиите им също са разновидни – от най-обикновените, до адвокати и инженери. Характери всякакви – и по-открити, и по-скромни. С някои са оставали приятели и след сърфирането. Някои са се връщали.

Повечето чужденци обичат България. Харесват морето и планините. Изумяват се на природата ни. От градовете любими са им София, Велико Търново и Пловдив. Последният им харесва защото е спокоен. Има паркове, в които да се разхождат или да си почиват. Старият град им е любим, затова водя всеки един сърфист там. Най-вече Амфитеатъра и Небет тепе.

От посетителите не остава с нищо, освен с добри, а на моменти и не толкова, спомени. Те не му плащат за дивана. Най-често ще направят вечеря. Понякога носят и нещо традиционно от своя край, за да почерпят или подарят. Така Пламен и съквартирантът му са опитвали много интересни народни алкохолни напитки като полска малинова водка, вермут от Каталония, литовски билков алкохол, наподобяващ йегермайстер. Също така и някои традиционни специалитети като японско пиле териаки, ориз с боб по кубински и чанаккале хелвасъ.

За него тези нови открития и познанства са напълно достатъчни. Съчетано с пътуването на стоп, за хора като Пламен, това може би е животът мечта. Да можеш да изоставиш всичко и просто да тръгнеш по широкия свят, а когато нямаш възможност, да събереш света в собствената си квартира. 

Осакатиха част от малкото зеленина, останала в квартала

Докато екипът от дизайнерската седмица се опита да вдъхне живот на част от артистичния квартал, поставяйки млади брези насред площад „Марукян”, на ул. „Абаджийска” се случва точно обратното. Капана се раздели с две от дърветата, придаващи свежест на прага на занаятчийското място, които хвърляха сянка по иначе нагорещените павета.

Жителите на Капана негодуват срещу предприетите мерки. Според тях, зеленината в квартала и към момента е твърде малко, че да можем да си позволим да отсичаме дърветата, които вече се броят на пръсти. Все още не са ясни причините, поради които едното дървото е отсечено в дъно, а другото направо е изкоренено от тротоара. От растенията останаха само сухи пръчки и няколко листа, които се разнасят по улицата, но съвсем скоро ще бъдат почистени от екипите на пловдивската „Чистота”. След изкореняването на едното дървото, по „Абаджийска” останаха и разместени камъни и разбити тротоари, които скоро ще бъдат ремонтирани.