Публиката не спря да се смее и бе много приятно изненадана да види Китодар на екрана

Режисьорите представиха филмите си с по няколко думи, останалото оставиха на човешкото въображение

Екатерина Стоянова

Киното  е едно от най-разпространените културни развлечения в света, докосващо както слуха, така и зрението на човек и внушава различни емоции в него. Един, не толкова ангажиращ времето, вид кино, е късометражното. То е кратко, събрало в себе си есенцията на цялата информация, която би могъл да ни даде един пълнометражен филм. На такъв тип кино имахме радостта да се насладим вчера в клуб „Фарго“, в поредицата „КРАТКО КИНО, СМЕШНО КИНО“.

Четири филма бяха представени от  автори и членове на снимачния екип и прожектирани. Всеки каза по нещо интригуващо и всеки филм грабна вниманието на хората с интересния си сюжет.  Смях не липсваше, а обстановката бе повече от предразполагаща – вкусна сангрия, задушевност и забава.  Четирите филма са изцяло български, но бяха прожектирани с английски субтитри за чуждестранната част от публиката. Гости на събитието бяха  Васил Петраков, Огнян Костовски и Камелия Петрова.

Откриването започна с приветствените думи на Камелия Петрова, а първата прожекция бе на филма “Stereo Love”, с режисьор Мартин Илиев. Той не успя да дойде, тъй като е затрупан от работа по нови снимки, но, въпреки това, всички се насладиха на късометражния му филм, притежаващ, в частичност, мотиви на басня. Филмът бе кратък, с неочакван край, който смая публиката  и я накара да се замисли за собствения си живот. За кратките 9 минути хората успяха да се посмеят хубаво, а краят ги стъписа със своята тежка, сурова ръка. 

След това бе прожектиран и най-краткият, за вечерта, филм – ‚94“, представен от своя режисьор - Васил Петраков. Филмът бе само 4 минути, чаровен и забавен, и въпреки краткото му времетраене, публиката остана доволна и щастлива.

Васил се изправи пред публиката, засмян до уши и заговори за своя филм. От свое име и от името на Георги Иванов – продуцент на филма, каза, че това не е нещо, което сами харесват. Той демонстрира добро чувство за хумор и себеирония. Той спомена, че всички филми са прекрасни, с изключение на следващия /неговия/, който, според него, не е един от тях, той, за съжаление бил ужасен. Въпреки страшните му думи и отсъствието на самочувствие, филмчето се хареса на всеки. Това била световната премиера на филма и аз имам усещането, че няма да остане неповторена. 

Провалът му се състоял в самата тема, защото са го снимали преди 8г, когато никой от тях не е осъзнавал какво прави. Снимайки на посоки, те са се чувствали като в небрано лозе. 8 години по-късно, двамата се развиват успешно в кариерата си. Тежкото недоволство от началото на тяхната кариера е предизвикало стремежа им към по-добра и по-качествена работа, което ги прави изключително щасгливи. 

Един мек дамски глас се обади някъде из публиката, запитвайки режисьора какво, толкова, не харесва в този филм. Както вече споменах – публиката остана доволна и явно тази дама също. А в отговор получи признанието, че едно време режисьорът и останалата част от екипа са си представяли нещо съвсем различно. Те се събрали една вечер, „мъртво пияни“, както се изрази Васил, да снимат нещо със съвсем различен замисъл. Абсолютно неподготвени, те прекарали 1 пълен ден в снимане, получавайки на края тези 4 минути. „Гледахме го и реакцията ни беше: Ъ... Пък ние си мислехме, че, едва ли не, света е в краката ни – сподели режисьора. После добави, че е много трудно, когато си направил нещо, сам да прецениш дали е добро, или не.

Той посъветва публиката, сред която имаше и бъдещи млади режисьори,да снимат на воля, ако им се занимава с това, защото самият процес учи на толкова много и е толкова приятен и забавен, че всеки един момент си заслужава. 

Следващата прожекция бе на филма „Слон“, на Огнян Костовски, направен с подкрепата на НБУ.  Неговото времетраене бе в рамките на 8 минути, 8 забавни минути, представящи глупостта на хората, вярващи на всеки странен слух. Режисьорът, млад, красив, усмихнат, вместо да разкаже за филма, предпочете да опознае публиката, искайки да разбере нейните виждания и коментари, както и живо се интересуваше от живота на всеки присъстващ. На него му бе интересно какви хора са дошли да го гледат, защо, дали се занимават с кино и прочее. Той сподели, че идва в Пловдив веднъж годишно и му е интересно какви са хората тук.

Един човек от публиката, видимо щастлив, се обади и каза, че присъства на това събитие, понеже е бил поканен. Преди това е бил на Младежкия хълм, искал да мине през вкъщи да се изкъпе, но, понеже нямал време, дошъл веднага тук. Това внесе още по-ведро настроение в публиката и предизвика бурни аплодисменти.

Най-дългият филм бе последния. „ШШТ... ПОПЕЙ МИ“ е 36-минутна комедия, разказваща за живота на младо, глупаво  момиче, което се запознава с много красива проститутка и приключенията започват.  Той бе представен от своя продуцент – Камелия Петрова.  Младата дама разказа, че се е смяла изключително много и от сърце, докато го е гледала. Това е най-страшното нещо, което снимахме, сподели тя с усмивка и продължи – „Имаше 1 момент /сцената в колата/, в който единият режисьор буквално цвилеше от смях. Най-смешният филм, който сме снимали. Всички филми се правят без пари, но не точно. Екипът се състоеше от 56 души. Въпреки че не плащат на хората, късометражните филми струват пари. Много се забавлявахме, докато го правихме!“

С Георги Иванов от известно време се опитват да създадат пълнометражен филм, чието действие да е обвързано с това на късометражния.  Това ще бъде страхотно, защото тези минути, които публиката отдели на филма, не бяха минути на вятъра, а напротив! Това бяха изключително смешни, забавни, добре оползотворени минути, оставящи жажда за още и още!

Филмът е срещнал огромен интерес още при премиерата си и са последвали множество прожекции. В него участват прекрасният Китодар, както и звезди като Сантра и Поли Генова, което още повече спечели сърцата на зрителите. 

Това е първото такова събитие в Пловдив, в което тези прекрасни хора участват и се надяват да се случи отново. За следващия път издадоха намеренията си да покажат и много тъжни филми. С аплодисменти и щастливи емоции закриха филмовата вечер, оставяйки приятни и незабравими емоции у всеки, който дойде да гледа.

Мегазвездата ще пее за първи път у нас през юни

На 16 юни гръцкият певец Никос Вертис ще представи грандиозно шоу с 25 музиканта, сценична конструкция на няколко нива, лазерно шоу и страхотен звук в столичната Арена Армеец.

Феновете на Никос Вертис в Пловдив имат невероятната възможност да пътуват безплатно за концерта на звездата. Единственото условие е да закупят билет в периода от 3 май до 10 юни на цена от 60 лева. Така те ще си осигурят място в специален автобус, който ще ги закара до София в деня на шоуто и после ще ги върне обратно у дома.

По случай Великденските празници, организаторите са подготвили още една изненада – билети за концерта на Никос Вертис на по-ниска цена! Промоцията започва от този петък (29 април) и продължава до 9 май. Намалението на цената е с 10 лева за всяка категория. 

Никос Вертис е популярен от Мелбърн, Сидни и Ню Йорк до Тел Авив и Лондон с невероятните спектакли, в които не само пее и свири виртуозно на бузуки, а и успява да изправи публиката на крака, да я разплаче и да я накара да танцува. Мегазвездата ще пристигне у нас с над 30 човека антураж, но най-пикантните подробности около шоуто си ще запази в тайна до последно. 

Билетите за концерта му в Арена Армеец се разпродават бързо, което говори за безпрецедентния интерес към него от българските му почитатели.

Концертът на Никос Вертис се осъществява с медийната подкрепа на Balkanika Music Television, FEN TV, Радио Веселина, Евроком, Телеграф, Монитор, Blitz.bg, Dir.bg, Стандарт,  Аctualno.com, Sofialive.bg, Eva Attica, Netinfo, Kafene.bg, live-magazine.eu, Snews.bg, Iwoman.bg и Метрореклама и в партньорство с Pulse и Paradise Mall.

Билети – в мрежата на Eventim.bg (бензиностанции OMV, The Mall, Технополис, Техномаркет, Български пощи) и онлайн на  www.eventim.bg. 

Идват празници и отново ни очаква традиционното вече ALL TOGETHER PARTY в Пловдив. И както всеки път "Молескин" се включва към празничната парти подготовка и покани диджеите, които ще се погрижат в събота, 30.04., настроението да бъде празнично приповдигнато. Това са Елена, Мартин и Самуил, а към тях се включва и единият от водещите на "Молескин" - Виктор. 

Този петък в предаването ще чуете един непринуден и изключително забавен разговор за музика, партита и Великден (разбира се). За Радио Пловдив, тя подбраха музика, с която да презентират себе си и да подгреят нашите слушатели. Вдъхновен от слога на Together, с който Пловдив беше избран за Европейска столица на културата 2019, както и от успеха на предните партита под надслов All Together Now, екипът на artnews, призовава всички свои посетители и фенове през годините с четвърто парти “All Together Now 4” (Всички заедно сега) на Великден.

Повече за All Together Now 4 и тях тримата може да прочетете на страницата на събитието https://www.facebook.com/events/1718891911721592/

„Свобода на словото. Независимостта на медиите през погледа на белгийските и българските карикатуристи“ е темата на изложбата

Събитието ще бъде представено от Кралство Белгия и Фондация „Едно за култура и изкуства" в рамките на проекта „Културни посолства в Капана“. Изложбата ще се проведе от 3 до 14 май 2016 г. в Капана – квартал на творческите индустрии на адрес: ул. Христо Дюкмеджиев 10 (офиса на Фондация Едно за Култура и Изкуства), гр. Пловдив.

В изложбата са представени белгийските артисти Камагурка, Сесил Бертран, Канар, Крол, Kуирит, Йохан, Дюбус, Гал, Илах, Ким, Марец, Вадот. Посетителите ще се запознаят и с работата на редица български артисти: Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Георги Чалъков, Илиян Савков, Ивайло Нинов, Ириен Трендафилов, Йовчо Савов, Любомир Михайлов, Милко Диков, Никола Георгиев-Кайо, Трайко Попов, Тошо „Цочо” Пеев, Ивайло Цветков, Валери Александров, Владимир Маринов.

Проектът „Културни посолства в Капана“ се провежда за втора поредна година след успешния си старт през 2015 година. До момента в Пловдив бяха представени изложбите „Приключенията на Неро и компания“ на популярния белгийски комикс художник Марк Слеен и изложба “Театрален плакат” на проф. Майевски, изложбата New G(o)ods!, която представя млади автори в областта на продуктовия и графичен дизайн. Паралелно с това бяха представени и три спектакъла от цикъла „Театротека“ - екранизации на полска „млада“ театрална драматургия. Сред трите съвременни полски пиеси бяха: „Куфарът” – реж. Вавжинец Костшевски, „Валентина” – реж. Войчех Фаруга, „Цукер сутиен” – реж. Агата Пушч. Събитията бяха реализирани съвместно с Посолство на Кралство Белгия, Полски институт и Чешки център. Проектът за поредна година има за цел да представи съвременно културно съдържание от Европа и да допринесе за международното измерение на Капана като квартал на творческите индустрии.

Днес честваме 150 години от рождението на поета

Една от най-големите фигури в българската литература, Пенчо Славейков е роден на тази дата преди 150 години. Едва ли има човек, който да не е чел стиховете му, които са оставили трайна следа в литературата ни и които биват вдъхновение на редица млади автори. Той е един от основателите на кръга „Мисъл”, който слага началото на модерната българска литература след края на Освобождението. 

Днес дори световната търсачка Google отдава почит на великият български поет, който умира едва на 46-годишна възраст. Ликът на Пенчо Славейков се явява веднага, след като отворите сайта, за да ни напомни големите имена, които имаме. Едва ли има смисъл да ви разказваме историята на живота му, с която, вярваме, повечето от вас са запознати. Затова избрахме да ви споделим 3 негови стиха, с които да си припомним творчеството му.

НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ...

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта —

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.

СПИ ЕЗЕРОТО...

Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва...

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

CIS MOLL

So pocht das Schicksal an die Pforte.

Beethoven

Отмахна той завесите и тихо

застана пред отворений прозорец.

Таинствена и чудна лятна нощ

полухваше с дихание си морно

и лееха над сънний мир приветно

сияние рой трепетни звездици;

невнятен говор водеха със тях

в градината събудените ветки.

Нощта бе ясна, но злокобен мрак

се сбираше Бетховену в душата -

и той кръз него нищо не съзре.

И тихо пак отдръпна се назад,

през стаята премина и замислен

той седна пред отворений роял...

Разсипаха се звуци бурен вихър

и трепнаха прекъснати. Ръце

отпусна той и смъртно бледен лик

безпомощно обори на гърди.

И в мрачния му ум злокобни мисли

се зароиха, сепнати за миг,

тъй както искри изпод пепелта

на току-що разровена жарава:

- За мене всичко свършено е вече!

Слепецът няма слънцето да види.

Във безпросветна нощ залутан, само

живее той - да чувства адский ужас

на туй, що е загубил безвъзвратно.

Слепец! За мен залязоха навеки

на слънцето лучите - с звуковете

на музиката... А едни, едни

те даваха живот на моя дух

и светлина на гордите ми чувства.

Аз доживях самичък да се видя

мъртвец приживе, Другите живеят

с живота на творенията мои -

и само ази зарад тях съм глух.

И призракът на мойта чест жестока

ме неотстъпно навсъде преследва

със своя злобен и ужасен смях:

"Творецът на хармонията - глух!"

Душа жаднее за покой - покой

във гроба - на чиито двери няма

съдбата ни да хлопа, ни зове!

Витаеше веч сянката на смърт

над него и облъхна го със мраз.

Но геният, хранител на душата,

отблъсна властно удара... Бетховен

чело подье и през прозореца стрелна

навъсен поглед в звездни небеса.

- Покоят е тъй близо!... За такъв ли

покой жадней сърцето? Избавленье!

В смъртта покой?! Дали не малодушье

за него с своя милкав глас ми шепне?...

Де гордото съзнание - че грей

величие в човешката неволя?!

Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;

но в слепота от хилядите зрящи

дничък само той е виждал ясно...

Не из очите погледът излиза,

а на душата из Света Светих.

И аз оттамо счувам дивен ек!

То стон ли е на хаоса душевен?

Свещен ли плач на бедното сърце?

Или е трепет то на ощ незнайни,

но горди мисли, зародени в мрака,

що божий пръст на нов насочва път?...

Не! Не! Живее всемогъщий дух -

а с него аз в изкуството живея...

И загубата на единий слух

нелесно тъй убива идеалът,

когато него Висший Слух поддържа!

Аз чувствам чрез него буйний пулс

на общия живот на естеството -

не той ли бие в моето сърце?

То не от туй ли страда тъй жестоко?

В страданьето е негова живот!

И само в него ази ще намеря

за нови чувства нови звукове -

изкуството чрез тях да обновя...

Таз висота достигна, възродена

в велика скръб, великата душа.

В полета горд на възбленуван блян

унесен, той сафърленото свое

творение отново залови -

и се забрави, и забрави всичко...

В хармония и дивна, и надвластна

се сбориха и сляха звукове,

метежен рой подир метежен рой,

като пожарни пламъци. От тях

на беззаветност знойний дъх повея...

А смъртните окови, що душата

тъй гордо бе зафърлила, звънтяха

болезнено, като отьек на буря,

и нейде си замираха далеч...

В нестройний строй на тоя химън горд

диханието на покой възвишен

трепереше - покой на дух възмогнат.

И в своята забрава той не спази

как влезе тихо в стаята един

от младите му ученици; сепнат

от звуковете бурни на рояла,

зад него той застана... И ужасни

в главата му се мисли зароиха:

"Рикание на гладен лъв в пустиня

в тез звукове ехти. Отде те идат?

Това не е ли изблик на безумье?

Или той с свойта глухота изгуби

и паметта за формата и строя?

Безумецът, дали не възмечтава

да заглуши светът - и нов закон

да тури за хармонията той?!"

А между туй, съзнанието тайно

мълвече на Бетховена в душата:

"Ти на съдбата няма що да робщеш.

Ти имаш свой особен дял... Ти сне

от небесата пламък Прометеев

да го запалиш в хорските сърца

и възгорени, да ги възвисиш.

И в тях сърца, един през векове,

ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир."

Старият магазин за компютърна периферия се превърна в скривалище на съкровища

В продължение на месец се извършваха шумни ремонти дейности и малцина бяха тези, които знаеха какво реално се случва. За мястото, намиращо се на ул. „Христо Дюкмеджиев“, се носеха какво ли неслухове, но официално, от днес, митовете са развенчани. Изцяло обновеното пространство отвори врати само преди няколко часа, а клиентите не закъсняха и започнаха любопитно да надничат вътре.

Мястото се казва Foot Court и е предназначени за любителите на спортни стоки. Вътре ще откриете над 190 различни модела на марките Найк, Адидас, Конвърс, Ванс и разбира се – кецовете по модел на Майкъл Джордан, които дебнат още на входа. Освен това, им различни спортни облекла и аксесоари, десетки шапки и дори книжки за някои от моделите в сериите.

Някогашният магазин за периферия, сега е широко и светло пространство, изпълнено с усмихнати хора. Ако сте любител на удобните обувки, то непременно го посетете!

Животинският свят е необятен, интересен и загадъчен. Всяко животно играе важна роля в живота на нашата планета както като част от хранителната верига и кръговрата, така и като част от развлекателния живот на хората, тоест те ни носят щастие, ние се наслаждаваме на величествената природа на дивите, намираме утеха и радост в домашните, помощ идва от впрегатните, а други животни ни хранят. Последното е тъжно, но така е устроен света. И все пак темата е друга – нека ви покажем няколко интересни факта за прекрасните животни, които ще ви усмихнат.

Екатерина Стоянова

Катеричките засаждат стотици нови дървета всяка година, защото забравят къде са заровили половината от жълъдите и другите видове ядки, които събират за зимния период. Друго интересно при тях е, че те осиновяват бебета, изоставени от други катерици.

Пингвините са моногамни животни, както повечето птици, да не кажа и всички. Те създават семейства, като мъжкият дълго време търси най-прекрасния камък, който да предложи на женската. Когато тя го приеме, тяхната връзка става неразривна, до края на дните им.

Делфините общуват помежду си, както е известно. Интересното е, че си имат имена и ги използват, когато контактуват.

Мидите могат да променят пола си,  в зависимост от това кой е по-подходящ за чифтосване в момента.

Когато мъжко и женско кучета си играят, мъжкото е склонно да остави женското да победи, независимо от това, че е по-голямо и по-силно.

Преди да се излюпят, пиленцата могат да комуникират помежду си и с майките си чрез набор от специфични звуци.

Морските кончета също създават семейна връзка, която трае цял живот. Когато пътуват, мъжкият и женската се държат един за друг с опашките си. Когато женската забременее, тя снася яйцата си в корема на мъжкия и той ги износва.

Кравите си имат най-добри приятели. Те избират приятел и комуникират най-често с него. Когато приятелите са разделени за дълго време, започват да се чувстват стресирани.

Друго интересно при тях е, че дават повече мляко, когато слушат смуут джаз и бавна, успокояваща музика.

Гарваните са изключително умни птици. Те могат да имитират всякакви звуци, да бъдат научени на трикове, а също така, учени са забелязали, в следствие на дълги наблюдения, че тези птици могат да си правят трикове една на друга. Освен това, те имат  невероятна визуална памет и никога не забравят лица.

Зайците показват щастието си, като подскачат високо във въздуха и се завъртат, както, може би, сте виждали в анимационните филми.

Съществуват медузи, които са безсмъртни.

Пчелите комуникират чрез танци.  Пчелите-работнички танцуват, за да кажат на другите къде се намира най-добрия полен.

Когато плуват по гръб или спят във водата, водните видри се държат една за друга с лапички, за да не се изгубят по течението.

Пеперудите усещат вкуса на цветята с краката си.

Мравките, освен че са изключително работливи, са и много учтиви една към друга. Всеки път, когато се разминават, мравките се покланят една на друга.

Когато гъделичкате хамстер, бъдете сигурни, че той усеща гъдел и се смее.

Полярните мечки си правят услуги. Когато имат нужда от храна, защита или друг вид услуга, те търкат носовете си един в друг и ако всичко мине добре, едната помага на нуждаещата се.

Жирафите издържат по-дълго без вода от камилите.

Горилите могат да се разболеят от човешка настинка.

Октоподите живеят сами и напускат дома си само при крайна нужда.

Морските свинчета са изключително социални. В Швейцария дори е забранено те да се гледат самостоятелно – всяко свинче трябва да си има поне едно другарче.

Конете показват емоциите си с лицева експресия, издавайки специфични звуци и движейки ушите си.

Слоновете се страхуват от... пчели.

Маймуните могат да броят

Котките затварят очите си не само когато са уморени, а и от удоволствие и когато са много щастливи.