Димитър Рачков, Любо Нейков, Деси Бакърджиева, Светлана и Христо Бонин в цялата си стихия!

Феноменалната комедия „Вражалец“ на Ст. Л. Костов ще гостува в Пловдив на 06 юли 2016г  (сряда) в Летния театър, парк Бунарджика от 20:30 часа.

Цена на билет: 16лв, 18лв, 20лв, 25лв, 30лв

Телефони за резервация: 0888673600

На 06 юли 2016г в Пловдив ще се играе 230-тото представление, доказателство за изключителния успех на постановката. Талантливата игра на Димитър Рачков, Любо Нейков и останалите актьори предизвиква невъобразим смях и гарантира изключителната дълголетност на постановката. 

Всичко се случва в китно българско селце, където кметът, попът и други видни съселяни са обладани от идеята да забогатеят под въздействието на пристигналия вражалец. Невероятният комедиен талант на Ст. Л. Костов ги заплита в изключително смешни ситуации, а играта на любимите комедийни актьори превръща постановката в непрестанен извор на бурен смях и забава.

Най-голямото достойнство на постановката е отново умението на театрална формация „Мелпомена“ да превърне класиката на Ст.Л.Костов в актуален продукт.

Очакваме ви на 06 юли 2016, за да се посмеем заедно.

Руското darkwave/indietronic трио White Slaver е на европейско турне и ще включи България с две дати, 28 април в София и 29 април в Пловдив

White Slaver комбинират китари, синтезатори и дръм машини с отворени и чисти женски вокали. Групата е създадена от инструменталиста Aaron Fisch и поетесата Iva Tuevskoy, а в последствие към тях се присъединява продуцентът Paul Nicholas. White Slaver бързо привличат интересът на публиката в Москва и Санкт Петербург, а през 2014 година излиза първият им албум “Soothe and Deny” през лейбъла Dewar’s Powerhouse. Целият албум е записан на живо в традицията на алтернативния рок. В електронната си част групата използва стари аналогови машини в търсене на подобаващо, характерно и конкретно звучене.

През 2016-та предстои излизането на втория албум на White Slaver, а българската публика ще чуе в аванс част от новия материал. Парчета като Falling Disease загатват посоката — ефирно-мрачен манифест в традицията на минимализма.

Поезията на Iva Tuevskaya е в противоположния полюс на либералните и феминистки тенденции. Тя е отчаяна, нежна и фокусираща чувството, първоначално присъщо на една жена – копнеж за това, което трябва да се повтаря вечно.

Вокалите са отворени, лирично драматични и в традицията на скандинавската мистика. Придружени от електрически китари, минималистични синтезатори и чисти бийтове с отношение към бавното, тежко и вуду звучене, поставя групата в територията на познатия ни от 80-те години европейски даркуейв и желанието за промяна, смесващо се с отношението на тежка обремененост от болната реалност. Нещо, актуално и сега и правилно отразено от подходящото име и музициране на White Slaver.

Пловдив: https://www.facebook.com/events/578232718998238/ 

видео: https://www.youtube.com/watch?v=5Gdd2UonNww 

Фестивалът предоставя и платформа за изява на талантливи младежи от квартал Столипиново, където да представят своите артиситчни умения

LUMMIX е първият по рода си фестивал в България и Югоизточна Европа, посветен на изкуството, създадено от светлина. По време на фестивала жителите и посетителите на град Пловдив ще имат възможността да участват в неповторим спектакъл на светлината. 

Програмата на международния LUMMIX фестивал ще представи световноизвестни артсити от областта на светлинното изкуство като например- Antonin Fourneau’s creation Art2M с продукцията им Water light graffiti, Daniel Iregui & Iregular Studio Montreal   с работата им CONTROL NO CONTROL, Cristina Moreno (aka Kalma) с творбата й Blow my mind и много други. 

Фестивалът на светлината LUMMIX ще се случи в две вечери. Първата, наречена „Под светлините на прожектора“ ще се проведе на 28.04, от 21:00, в квартал Столипиново и ще събере заедно съвременното изкуство на светлината с музика и танци, представени от талантливи ромски артисти. Ще бъде открита инсталацията “Светове“,  реализирана от ромските участници в работилницата.

През втората вечер 30.04, от 19:00 ч., ще бъдe откритa изложба в Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“. От 20.30 часа от „Баня Старинна“ ще се тръгне по главната улица, където зрителите ще имат уникалната възможност да присъстват на невероятен спектакъл от поредица събития в публичното пространство (светлинни инсталации, видео арт и перформънс), представящи разнообразни форми на съвременно изкуство, базирано на светлина и включващо публиката като участник. Фестивалът ще завърши с разтърсващо електронно парти и светлинно арт шоу, на Площад Ценрален, от 21:00 до 23:00, на 30.04. 

Програмата на фестивала и участниците са следните: 

28 април /четвъртък/:

кв. “Столипиново”, ул. “Ландос” 81

Светлинна инсталация, изработена по идея на творци от ромския квартал

Под светлините на прожектора – сцена с музика и танци, изпълнени от ромски участници – начало 21:00 часа

30 април /събота/:

1. Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня “Старинна”

Изложба LUMMIX – откриване 19:00 часа 

Участват:

Аксиния Пейчева  /България/– Чезнещи камъни

Кристина Морено  (aka Kalma), /Испания/ – Blow my mind

Калин Серапионов /България/ – Колкото далече, толкова близо

Калин Серапионов /България/ – On and Off

Коста Тонев /Австрия/ – MARKED

Лора Пармакова /България/ – PULSE

Мила Стоева /България/ – Три минути до полунощ

Надя Генова /България/ – Bън-вътре

Надя Генова /България/ – Източник

Севдалина Кочевска /България/ – YO-YO

Участници от „Работилница в Столипиново“: Асен Карагьозов, Георги Атанасов, Георги Кочев, Васко Карагьозов, Джейлян Атанасов, Румян Карагьоз

2.  Римски стадион

Интерактивна светлинна инсталация

Antonin Fourneau’s creation Art2M production /Франция/ – Water light graffiti

3. Стълби “Каменица”

Светлинна инсталация – „Waterfall of imagination“

4. Централна поща

Интерактивна светлинна инсталация

Daniel Iregui & Iregular Studio Montreal /Канада/   – Control no control

5. Площад “Централен”

Светлинен пърформанс

Петър Петров /България/ – Светещо послание за мир

 6. Площад “Централен”

Електронно парти и светлинно артшоу LIGHT UP : начало 21:00

С участието на: Thalamus /България/, Robothko DJ /Германия/, Space Elephant VJ /Колумбия/, Kalma VJ /Испания/

Отвъд политическата коректност ценностите не са мръднали и на педя от епохата на античните герои, казва писателят

Велики преселения на народите са се случвали многократно в миналото. Основната разлика днес е в мобилността и скоростта

При един мрачен сценарий след 20 г. политиците в днешния си вид ще изчезнат, а Пеевски ще изглежда като „синеоко бебе”

Писателят Димитър Герганов ще представи във вторник, 26 април от 19 ч. в "Петното на Роршах" новата си книга от епоса "В сянката на Боговете: Заедно срещу Персия". Приключението продължава! Най-добрите атлети от целия свят мерят сили на Олимпийски игри – първите в Отворената ера. Публиката е в екстаз, боговете този път са дискретни. Траки и гърци откриват пътя към мира, ала съдбата има други планове. Армиите на могъщия Ксеркс помитат всичко по пътя си. Персия е обречена да властва. Ще се покорят ли родените свободни на тиранията? Или ще се борят? Заедно! Жестоки битки по суша и море, зрелищни обсади и изпепеляваща любов… А дали персите са истинския враг? Тъмна вълна се надига и заплашва да унищожи цивилизацията. Преговори няма да има, нито пощада…

От печат излезе четвъртата ти книга и трета от епоса „В сянката на Боговете”. Заглавието „Заедно срещу Персия” едва ли е случайно? До каква степен бе провокиран от събитията в Европа, свързани с миграционната криза? Събитията днес битка ли са и ако да – каква?

Съвсем не е. Някога преди 25 века гърци и траки заедно са се сражавали срещу персийската инвазия. В интерес на истината имало е и такива, които са били на персийска страна. Колкото до миграционната криза – Велики преселения на народите са се случвали многократно в миналото. Основната разлика днес е в мобилността и скоростта. Не бих определил днешните събития като битка, защото битките продължават ден-два, понякога месеци. В случая става въпрос по-скоро за война на цивилизации. Победителят не просто ще вземе някакви контрибуции и ще си тръгне, а ще наложи своя модел над победените.

Ксеркс непременно зъл завоевател ли е? Има ли днес някой Ксеркс на планетата, който безпокои автора на този иначе епос от древни времена?

Удобно е да го представим като зъл, но няма да е вярно. Човекът просто е искал да завладее целия свят и да го управлява по персийските правила. Опитвали са и други след него – Александър Македонски, Чингис хан, Хитлер, Сталин… За наш късмет светът се оказвал твърде голям, за да лежи в краката на един човек. Днешният Ксеркс е значително по-страшен от завоевателите от миналото, защото няма лице и не е подложен на ограниченията на човешкия живот. Корпорациите са новият Ксеркс и към момента невидимата им власт вече добива опасни измерения.

Защо Боговете в третата част са дискретни, къде отидоха? Защото в тяхно име изчезват цели цивилизации и се срамуват или им харесва и гледат отвисоко?

Срамът е непознато чувство за боговете по презумпция. Отстъпили са ни го на нас – хората. Вярно е, че религиозните войни са погубили безчет човеци от раждането на Христос до наши дни. Преди това вярванията са били политеистични – т.е. Пантеон от богове и затова никой не е имал проблем с чуждите. С появата на монотеизма при евреите, а после превръщането на християнството, а по-късно и на исляма в държавни религии всички останали вярвания вече нямат място на сцената и трябва да бъдат заличени. Обикновено с огън и меч.

След като проучи цялата митология, по дирите на какво в историята се гмурна в проучванията си за третата от книгите ти в поредицата? Какво те изненада там?

„Заедно срещу Персия” може да се чете като отделна книга, а може и като продължение. Като начало изследвах цялата история на гръко-персийските войни, а също така изчетох всичко налично за древните Олимпийски игри. След това проучих детайлно географията на определени места в континентална Гърция, дузина острови, както и антични градове по протежението на крайбрежието на Анатолия – днешен Анадол в Турция. Също и на древната Таврида – днешен Крим, където се развива част от действието. Заради морските сражения пък трябваше да разглеждам рисунки и чертежи на антични галери. Защото написаното трябва да е правоподобно. Колкото до изненади – имаше такива. Например невероятният инженерен гений на древните гърци реализиран в диолка на Коринтския провлак – в наши дни вече канал.

Има ли допинг в древните Олимпийски игри?

Със сигурност. Пият кръв от костенурки. А и винаги може да те подбутне някой бог, макар да е забранено. Допингът съвсем не е откритие на ХХ век.

Освен за битки и ефектни политически интриги, в книгата говориш и за изпепеляваща любов. Вярваш ли в силата й? Може ли любовта всъщност да надскочи историята и да я превърне в нещо дребно, на фона именно на това страстно изпепеляване?

„Любовта е всичко от което се нуждаем” – беше казал някой. Любовта – споделена или не, е могъща движеща сила. Може да бъде градивна или разрушителна… Вярвам! Не завиждам на циниците – мисля, че са мъртви отвътре. Напълно е възможно любовта да превърне историята в фон. Това не е проблем стига историята да е разказана добре.

Всъщност ти си страстен любител на историята, анализираш настоящето, а вероятно гледаш и към бъдещето именно анализаторски? Променил ли се е светът от древните битки между траки и гърци до днес? Как го виждаш след хилядолетие например?

Не мисля, че човекът се е променил особено. Движат го същите страсти, а отвъд политическата коректност ценностите не са мръднали и на педя от епохата на античните герои. Със сигурност светът обаче е станал по-опасен заради оръжията за масово унищожение, които могат да заличат живота на планетата за броени минути. Споменах вече за Корпорациите. Ами развитието на технологиите? При един мрачен сценарий след 20 г. политиците в днешния си вид ще изчезнат, а Пеевски ще изглежда като „синеоко бебе”. Винаги е възможен и „здравословен регрес”, разбира се. Лично на мен ми е интересно как ще изглежда обществото, когато роботите и 3 D принтерите заемат стотици милиони работни места. Говорим за близка реалност, а не за фантазия или утопия…

Ще четем ли за старите герои от предните две книги? Как е Драгор? Жив ли е Накис Автографа?

Някои от старите герои заемат по централни роли, появяват се и нови – перси и гърци. Драгор е дискретен, но за сметка на това дъщерята се развихря. Колкото до Накис – подобни екземпляри са меко казано безсмъртни.

Да очакваме ли продължение на поредицата?

Смятам да има още една книга, с която да затворя епоса.

Какво още би искал да ни кажеш?

Пожелавам на читателите на „Под тепето” да са здрави и щастливи. Попътен вятър, синьо небе и щипка любов…

Снимките се състояха в началото на месеца, а виеодото вече е факт

Мястото на занаятите в Пловдив отново бе избрано за заснемане на музикален видеоклип. Този път в центъра е N. Kotich, който избра Капана за заснемане на One Shot видео под цветните флагчета, които не спират да радват посетителите. Ако някой от вас не е запознат с това какво представлява One Shot-а, ами много е просто – това е видеоклип, който бива непрекъснат от различни кадри и снимки. Камерата се включва и заснема всичко само, без няколко дубъла, без накъсаност на видеото.

Десетина столичани пристигнаха под тепетата, а самият MD Beddah организираше статистите и снимачния процес. В самото видео се показва хаосът и безредието, в което живеем, като държим да уточним, че няма пострадали или наранени хора по време на снимачния процес, който между другото не беше никак лек. Целият екип бе "на крак" още в 6 часа сутринта, за да се подготви и бяха изправени пред доста ниски температури. Все пак времето за снимки бе избрано особено тактично, съобразявайки се с другите хора, които работят по павираните улици. Камерите бяха включени в ранни зори, около 7 часа сутринта, за да се влезе в артистичния квартал в един от малкото моменти, когато не е пълен с хора. Така снимачният екип не бе обезпокояван от пловдивчани, а в същото време музикантите и участниците в клипа не попречиха на нормалната работа на заведенията в района.

Още преди заснемането на клипа, MD Beddah ни разказа, че са избрали именно Капана за този One Shot, защото мястото е свежо, има яка атмосфера, а флагчетата поставени още на първия Капана фест допринасят за доброто настроение. Сингълът на N. Kotich се казва „Кралят на хаоса”, а видеото можете да видите по-долу в страницата.

Хората на Пловдив са като сградите ни, като цялата ни история – носят спомена на античността и духа на съвремието. Сякаш никога не остаряват

Паулина Гегова

Случвало ли ви се е да стоите на едно място и да съзерцавате? Но не природата, а хората, които преминават пред вас, забързани или пък лежерни. Просто да ги наблюдавате съсредоточено и във всеки един от тях да намирате нещо красиво, нещо идентично, нещо специално. Аз го направих съвсем наскоро и това крадливо наблюдение ме доведе до много открития. Открих, че всички ние сме толкова различни, толкова всестранни, сами по себе си автентични, че естествената реакция в сърцето ми, изписа една широка усмивка по устните ми. От онези топлите, събуждащи се неочаквано, дори инстинктивно. Изучавайки хората, вървящи по Главната, бях пленена от разнообразието им. Имаше безброй личности, всеки носещ собствения си персонален свят. От всякакви възрасти, с най-различен стил – костюмари, хипари, елегантни жени или раздърпани младежи. Руси, чернокоси, кестеняви, червенокоси, със зелена, синя, лилава, розова, рижава коса. На расти, на бодлички, пригладени. Обсипани с бръчките на мъдростта или пламъка на младостта. Някои устремили замечтани очи към „горните етажи” на града, други забили поглед в земята, трети оглеждайки продуктите, или себе си във витрините. И всеки един уникален по природа. 

Докато ги наблюдавах се замислих какъв ли е животът на всеки един от тях. Какви ли са терзанията му, мечтите, проблемите. От какво семейство произлиза, какво място заема в социалния статут. Защо точно тук, точно в това време сме се събрали под едно небе. Какво ли обединява тези познати и непознати граждани и дали енергиите ни се докосват по някакъв вселенско непонятен начин или се разминават без да оставят диря в отсрещния. Твърде много въпроси, които честно казано, не желая да получат отговор, защото тогава магията ще изчезне, а въображението ще бъде отрязано с ножа на реалността. Харесва ми да се заблуждавам с илюзиите на изградените представи, дори те да се отдалечават от действителността. Обичам да придавам на всеки нещо допълнително, да им допълвам нещо в повече, за да мога да се насладя на индивидуалността им. И във всеки един да откривам поне една красива част. Част, която впечатлява. Дали ще е цвета на ирисите, стойката, походката или просто излъчването, няма значение. Опитвам се да открия и мрака в тях. Защото човек без мрак, не е човек, а sci-fi персонаж от някоя книга или програмиран предприемчиво робот. А машини не са ни нужни! Достатъчни са в ежедневието ни, че да ги подражаваме и в душите си. Душите са ценни! Те са извора на нашата същност, нашите надежди, желания и страхове. Душите по целия свят са толкова колоритни, но аз живея в Пловдив и мога да говоря само за моите съграждани. Изумена съм от огромния избор на характери в града на тепетата. Ако си ги представя като купа с бонбони, колкото и пъти да бръкна, винаги ще улучвам различен вкус, а целофанът им ще шепти с оригинален глас.  

Хората на Пловдив са като сградите ни, като цялата ни история – носят спомена на античността и духа на съвремието. Сякаш никога не остаряват. Поради битови проблеми, понякога се олющват, натъртват, а в най-лошия случай - някоя част от тях бива срутена, но никога не изчезват напълно. Колкото и времето и съдбата да ги мачкат, в опит да ги сломят, така и не успяват, не и за дълго. Те пак се надигат! Изтупват прахта и отломките от себе си и продължават своя път, докато последната искра на тленното не ги застигне. Горда съм, че съм родена на място, което е толкова древно и в същото време толкова живо. Пулсиращо в единство между изкуство, интелект и жажда за приключения. Точно като обитателите му – уникални по природа…