Посрещаме ги като най-добри приятели и получаваме същото от тях - това са Jaya the Cat. 

Магична нощ се развихри в Конюшните на царя в събота вечер. Подайте ми леген с морска вода и разпилейте пясък по земята, крещеше момиче, което сякаш се беше замаяло от лятното настроение, което Jaya the Cat хвърляха от сцената. Свежарското реге разтанцува препълнения бар. Близо час и половина пред сцената не можеше да се намери място от танцуващи, скачащи и пеещи хора. Бири се разливаха от щастие, бандата учтиво се навеждаше от високата сцена и подаваше наздравица на всеки, който пожелае. Немалък беше и броят на хората, които инцидентно се бяха появили на концерта. Кой дочул от приятел, кой пък просто последвал тълпата, влизаща в Конюшните. В края на концерта, обаче, нямаше нито едно разочаровано лице, излизащо от бара. Това е музиката за душата. Това са тоновете, които те карат да танцуваш, дори и да чуваш парчетата за първи път. Да им се радваш все едно си се родил с тази музика.
Малко са плашещи хората тук – налагат се някакви закони, които никой не следва, но пък именно заради това обичам българите, казва вокалиста на бандата Джеф Лагадек. В Пловдив за пръв път стъпват през 2008, а на въпроса защо продължава да връщат отговаря рязко – Защо някой не би се върнал тук? Момиче от публиката се приближи към тях и им прошепна нещо на ухо, след което цялата банда избухна в песента „Честит рожден ден!”. Че какво по-хубаво от това любимите ти ритми да бъдат изпълнение специално за теб на твоя ден. Котките обожават българската публика и обещанието, че скоро ще се върнат ще бъде запечатано в сърцата на феновете им до следващата среща.
Не се подчиняват на норми и не желаят обикновена работа от 9 до 17 часа. Приемат като подарък факта, че не се налага да заработват парите си с друго освен с творчество. Джеф започва да се занимава с музика когато е на 30 и за всички, които смятат, че това е късна възраст казва, че трябва да променят мирогледа си. Единственият план за живота им в момента е да бъдат щастливи и да творят още музика, която да радва феновете им.

Вальо Ченков напуска България през 1990 година и заминава към Мюнхенската академия, където продължава започнатото в София следване. Тогава той е на 24 години и е готов на всичко. Бързо осъзнава механизмите на пазара за изкуство и това води до отрезвяване. Отдавна вече познава железния прагматизъм на Запада. В крайна сметка най-важна за него остава безусловната артистична свобода.
Преди две години прави изложба в галерия Сариев и от тогава насетне започва тяхното сплотяване. Лятната изложба казва, че се е получила доста спонтанно. Пространството е малко, но пък перфектно за малката изложба, каквато е и «Слънчев ден и шкурка по гърба», мисли авторът. Концепцията и идеята са едно леко противоречие – лятна изложба, шкурката по гърба и събуждането, което едва ли не именно това противоречие. Процесът е винаги такъв – има ясен мотив, който се губи, размазва и матира след време. То тука май имаше нещо друго в началото, сочи една от картините си той. Появяват се нови елементи, нови идеи и общо взето това са новите взаимоотношения. Обичам да губя контрол, да се подхлъзват нещата, да тръгват към дерето, после пак да се изваждат – харесва ми да има приключение, обясни процеса на творене Вальо.
Натюрмортът със заека казва, че е бил повече под контрол и може би по-труден от останалите му картини, заради което и се стига до крайния вид. Конструктивна агресия го нарича авторът. Онзи момент, в който изкарваш от равновесие традиционното и поставяш триизмерен характер на творбите си. Това не му е било достатъчно и води до леко отчаяние, защото желанието да разчупиш оковите е по-силно от всичко останало, което всъщност и обяснява крайния резултат. Една от последните му работи е колажите върху списания. Бърза реакция с бои и пръсти – никакви четки! Има някаква даденост  и реагира абсолютно спонтанно върху нея, докато не получи нещо изцяло ново. Творенията му може да видите до 30 август в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. „Отец Паисий“ 40.

След поредицата за чужденците в Пловдив, КАПАНА.БГ започна своето търсене на пловдивчаните в чужбина. Кои са те, как са се озовали там, с живота им зад граница и какво им липсва от града под тепетата ще можете да се запознаете тук.

Първият ни герой е Иван Згуров. Той е пловдивчанин по документи и сърце, на 23 и преди четири години се е преместил във Виена. Учи Архитектура в Техническия университет в австрийската столица. Идеята за преместването се появява малко спонтанно. С негов съученик от Математическата гимназия решават да заминат заедно след като завършат даскало. Виена е изключително готина и има така наречения дух, а хората са се постарали да го направят привлекателен не само за живущите тук, но и за турситите като изкарат най-добрата страна от това, което притежават, казва Иван за града.

Това, което най-много му липсва от Пловдив казва, че са хората, тъй като виенчани са прекалено забързани в своето ежедневие и са студени. Всеки гледа сам себе си и не се интересува от другите, макар и това да е присъщо за голям град, който даже е и столица и казва, че същото го е наблюдавал и в София. В Пловдив описва хората като добри, дружелюбни и слънчеви. Всяка вечер е различено преживяване там – дали ще е бирата на Джумаята или в Градската, на Гребната база мачовете, спомня си с носталгия той.

Пристигайки във Виена се сблъсква с кошмара на всеки студент, изнесъл се от вкъщи – търсенето на квартира. Със своя съученик от гимназията първо се настаняват у тяхна приятелка и всичко тръгваа от зле към още по-зле. Първият ден от огледите им минава в един приземен етаж в градина, който е бил и пред основен ремонт. Второто жилище за този ден описва като още по-куриозно. Таванска стая с врата, която не е искала да се отвори, за това се налага да я разбият, че да успеят все пак да видят жилището, което се оказва празна стая без абсолютно нищо вътре – няма мебели, няма баня, няма даже и тоалетна. Другият, може би по-сериозен, проблем при търсенето на квартира е бил фактът, че щом отсрещната страна чуе акцентът на чужденец, моментално са им затваряли телефона.
Тук повечето магазини работят до 19:30, в събота до 18:00 и неделя са затворени. Няма денонощни магазини и е ужасно в началото докато свикнеш, спомня си Иван за първите му дни в австрийската столица.  Разликите в нощния живот почти не вижда, може би освен факта, че Виена му дава възможността да види едни от любимите си групи на живо. Всички знаят, че в Капана има много малки заведения, а тук също има нещо подобно, на което казват Бермудския триъгълник, сравнява той двата града.
Връщаме се към основната му цел във Виена – образованието. В повечето семинарни упражнения преподавателите сами изявяват предпочитанията си да се обръщат към тях на Ти. Обръщат се към теб все едно сте равни и го няма онова разделение, казва Иван. Имат студия, в които създават и своите проекти. Сухата материя, която е неизбежна част от всяко едно обучение бива стабилно подплатена с практически задачи. Всички лекции са съпроводени с нужния брой упражнения, като преподавателите се уговарят така, че да може всичко да върви ръка за ръка. Тук прибавяме и факта, че първите осем семестъра са безплатни. Разбира се, стандартът на живот е малко по-висок, но за студентите е изключително лесно да си намерят работа, позволяваща им едновременно да не пропускат занятия и да плащат всичките си битови сметки и наеми. Тука винаги знаеш кога ще ти дойде метрото, кога ще дойде автобуса, а в Пловдив просто седя и се чудя дали изобщо ще дойде нещо. Ако отида в банка пък, винаги трябва да чакам, за да се държат зле с мен, а тука всички са «Добър ден» и готови да ти помогнат, смята той.

Гледа да живее ден за ден, тъй като, както знаем – плановете се създават, за да не бъдат следвани. Единственото, обаче, в което е уверен е, че би се върнал да живее в България и тук да отгледа децата си, живот и здраве, някой ден. Бих се върнал ако нещата се оправят, казва той. Тези «неща» в неговите очи са сигурността, както във Виена, примерно, знае  че дори и да е безработен, работа винаги ще може да си намери. В България като отида на лекар без час чакам по цял ден, а тук минавам за два часа, коментира здравеопазването ни, което също включва към графата за елементарните неща, които би трябвало да бъдат на по-високо ниво.

Той и още трима състезатели от Пловдив се класират за Националния финал

Пловдив, 12 юли, 2014 г. – Рубен Фермюлен е шампионът на Пловдив по Въздушна китара. Втори и трети са съответно Иван „Air Zack” Милушев и Димитър „The D” Маринов. Тримата се класират за Националния финал в София на 31 юли. С уайлдкарт от организаторите, за изключително добро представяне, право на участие във финала спечели и четвъртият в класирането Рангел „Air Shredder” Иванов. Състезанието, което се проведе снощи в клуб Библиотеката е официален кръг от шампионата на България.
Рубен „Tommy The Cat” Фермюлен живее и работи в България от 4 месеца. Обича Родопите, където планира да си построи къща, да вари ракия и да свири на гайда. Участвал е на състезание по Въздушна китара в шампионата на Холандия още преди 10 години. На снощното състезание спечели журито с техническата прецизност на своето изпълнение, както и с находчива творческа употреба на стойка за микрофон. Във финалното класиране преднината му пред втория, Иван „Air Zack” Милушев, бе само две десети. Разликата между третия и четвъртия пък бе 3 десети. Стила на Иван се открои с употреба на многобройни и разнообразни въздухарски движения като куфеене и развяване на дълга коса с въртеливо движение на главата, и плъзгания на колене. Димитър впечатли с движение, което явно му е запазена марка – подхвърляне на въздушната китара с превъртане нагоре и продължаване на свиренето при улавянето на вече падащата китара. Рангел бе заложил на хеви метъл мощност и динамика.
В паузата между първи и втори кръг рокенрол лъвиците известни като „11 юли Forever”, една от първите въздушни групи в България съставена почти изцяло от интелигентни блондинки, взривиха публиката с виртуозна хореография и бясно темпо, и спечелиха много точки в полза на положителното преобръщане на негативното отношение към творческите способности на дами с такъв цвят на косата.  
Членове на журито бяха красивата Екатерина Костова, пресметливият Гаро Узунян, прецизният Ричард Чокума, изтънченият Стефан Чинов и хард’енд’хеви Ивайло Манев.
Българският шампионат по Въздушна китара продължава със състезания в София на 22 юли и Созопол, 26 юли. На финала на 31 юли ще бъде излъчен националният шампион, който ще представи страната ни на Световния финал в Оулу, Финландия, от 27 до 30 август тази година.
Мисията на Въздушната китара е да спомогне за постигането на пълен световен мир. Когато човек свири на Въздушна китара, ръцете му са заети и не може да държи оръжие. Ако всички хора по света заедно засвирят Въздушна китара, всички проблеми ще изчезнат.