След поредицата за чужденците в Пловдив, КАПАНА.БГ започна своето търсене на пловдивчаните в чужбина. Кои са те, как са се озовали там, с живота им зад граница и какво им липсва от града под тепетата ще можете да се запознаете тук.

Първият ни герой е Иван Згуров. Той е пловдивчанин по документи и сърце, на 23 и преди четири години се е преместил във Виена. Учи Архитектура в Техническия университет в австрийската столица. Идеята за преместването се появява малко спонтанно. С негов съученик от Математическата гимназия решават да заминат заедно след като завършат даскало. Виена е изключително готина и има така наречения дух, а хората са се постарали да го направят привлекателен не само за живущите тук, но и за турситите като изкарат най-добрата страна от това, което притежават, казва Иван за града.

Това, което най-много му липсва от Пловдив казва, че са хората, тъй като виенчани са прекалено забързани в своето ежедневие и са студени. Всеки гледа сам себе си и не се интересува от другите, макар и това да е присъщо за голям град, който даже е и столица и казва, че същото го е наблюдавал и в София. В Пловдив описва хората като добри, дружелюбни и слънчеви. Всяка вечер е различено преживяване там – дали ще е бирата на Джумаята или в Градската, на Гребната база мачовете, спомня си с носталгия той.

Пристигайки във Виена се сблъсква с кошмара на всеки студент, изнесъл се от вкъщи – търсенето на квартира. Със своя съученик от гимназията първо се настаняват у тяхна приятелка и всичко тръгваа от зле към още по-зле. Първият ден от огледите им минава в един приземен етаж в градина, който е бил и пред основен ремонт. Второто жилище за този ден описва като още по-куриозно. Таванска стая с врата, която не е искала да се отвори, за това се налага да я разбият, че да успеят все пак да видят жилището, което се оказва празна стая без абсолютно нищо вътре – няма мебели, няма баня, няма даже и тоалетна. Другият, може би по-сериозен, проблем при търсенето на квартира е бил фактът, че щом отсрещната страна чуе акцентът на чужденец, моментално са им затваряли телефона.
Тук повечето магазини работят до 19:30, в събота до 18:00 и неделя са затворени. Няма денонощни магазини и е ужасно в началото докато свикнеш, спомня си Иван за първите му дни в австрийската столица.  Разликите в нощния живот почти не вижда, може би освен факта, че Виена му дава възможността да види едни от любимите си групи на живо. Всички знаят, че в Капана има много малки заведения, а тук също има нещо подобно, на което казват Бермудския триъгълник, сравнява той двата града.
Връщаме се към основната му цел във Виена – образованието. В повечето семинарни упражнения преподавателите сами изявяват предпочитанията си да се обръщат към тях на Ти. Обръщат се към теб все едно сте равни и го няма онова разделение, казва Иван. Имат студия, в които създават и своите проекти. Сухата материя, която е неизбежна част от всяко едно обучение бива стабилно подплатена с практически задачи. Всички лекции са съпроводени с нужния брой упражнения, като преподавателите се уговарят така, че да може всичко да върви ръка за ръка. Тук прибавяме и факта, че първите осем семестъра са безплатни. Разбира се, стандартът на живот е малко по-висок, но за студентите е изключително лесно да си намерят работа, позволяваща им едновременно да не пропускат занятия и да плащат всичките си битови сметки и наеми. Тука винаги знаеш кога ще ти дойде метрото, кога ще дойде автобуса, а в Пловдив просто седя и се чудя дали изобщо ще дойде нещо. Ако отида в банка пък, винаги трябва да чакам, за да се държат зле с мен, а тука всички са «Добър ден» и готови да ти помогнат, смята той.

Гледа да живее ден за ден, тъй като, както знаем – плановете се създават, за да не бъдат следвани. Единственото, обаче, в което е уверен е, че би се върнал да живее в България и тук да отгледа децата си, живот и здраве, някой ден. Бих се върнал ако нещата се оправят, казва той. Тези «неща» в неговите очи са сигурността, както във Виена, примерно, знае  че дори и да е безработен, работа винаги ще може да си намери. В България като отида на лекар без час чакам по цял ден, а тук минавам за два часа, коментира здравеопазването ни, което също включва към графата за елементарните неща, които би трябвало да бъдат на по-високо ниво.